Определение № 3861 от 25.01.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3861 гр. София, 25.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20221110171011 по описа за 2022 година

Ищецът А. В. М. води съединени установителни искове срещу ответниците против: "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД и "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД. В исковата молба се твърди, че М. е страна по договор за паричен заем № 4459518 от 19.04.2022г., сключен с дружество „Изи Асет Мениджмънт “ АД.

Съгласно Договор за паричен заем №4459518 тя получила заемната сума от 1900 лева, и общо дължима сума с лихва 2 217.90 лева, при срок на кредита 10 вноски.

Във връзка с чл.4 от Договор за паричен заем тя сключва с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, договор за предоставяне на поръчителство №4459518, с който да бъде обезпечен сключеният заем. Възнаграждението което следва да заплати, за поръчител е в общ размер на 1512.10 лева или 151.21 лева за всяка вноска.

По този начин общото задължение по договора за заем и по допълнително сключения във връзка с него договор за предоставяне на поръчителство е в общ размер на 3 730 лева.

Ищцата инвокира нищожност на договор за паричен заем № 4459518 сключен с „Изи Acer Мениджмънт “ АД на основание чл, 26, ал, 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем №4459518 сключен с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт “ АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.

В исковата молба подробно се излагат аргументи за всяко от посочените законови основания на иска. Твърди се, че годишният 1 процент на разходите е неправилно и подвеждащо определен в договора, като пно-специално в него не е включена стойността на ообезпечителната сделка с втория ответник.

Поддържа, че посочената годишна лихва в договора за паричен заем, не е ясно какво точно съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. Твърди, че необходимостта заемателят да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.

Заявява, че доколкото сключването на договор за поръчителство бил постъвен, като елемент от сключването на договор за паричен заем, без когото последният не може да бъде сключен е налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва.

Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД е "Изи Асет Мениджмънт" АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната.

Следвателно печалбата на "Файненшъл България" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик "Изи Асет Мениджмънт" АД. С оглед това обстоятелство ищецът заключава, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на "Изи Асет Мениджмънт" АД.

В условие на евентуалност ищецът моли съда да установи нищожността на обезпечителната клауза на чл. 4 от процесния договор.Твърди се, че в отношенията на ищеца със заемателя тази клауза е неравноправна а отношенията му с „Файненшъл България“ ЕООД е нищожен поради това, че води до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК.Ищецът твърди, че договор за предоставяне на поръчителство №4459518, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, е недействителен на основание чл.143 ал.1 и ал.2 т.19 от ЗЗП. Договорът бил сключен във вреда на 2 потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните.

Предявеният петитум е както следва:

Съдът да приеме, че договор за паричен заем №4459518 сключен с ответното дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем № 4459518 сключен с ответниковото дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, е нищожна на основание чл.

26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.

Въз основа на гореизложеното съдът да приеме, че договор за предоставяне на поръчителство № 4459518 е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

Претендира разноски.

Ответникът„Изи Асет Мениджмънт “ АД оспорва изцяло иска и правните тълкувания на ищеца. Твърди, че добросъвестно е предоставил на заемателя всичката законоизискуема информация и не го е подвел в заблуждение. Излага правни аргументи, че цената на обезпечителната сделка не следва да се калкулира в ГПР по кредита.

Посочва, че задължението по договора за предоставяне на гаранция не е обвързано с договора за паричен заем. Това възнаграждение към „Файненшъл България“ ЕООД не представлява пряк разход, свързан с кредита, а ищецът е имал и други опции за предоставяне на обезпечение, но сам е избрал процесната.

Излага правни и фактически аргументи, че процесната обезпечителна клауза в договор е уговорена индивидуално, тъй като заемателя е имал възможност да влияе на съдържанието й.

Оспорва и иска срещу втория ответник, но не взема отношение по твърдението на ищеца, че в процесния период е бил собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД.

Моли иска срещу него да бъде отхвърлен и претендира разноски.

На основание процесния договор за кредит дружество „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е завело насрещен осъдителен иск на осн. чл. 23 от ЗПК . Насрещният ищец твърди, че първоначалния не е изпълнил изцяло договорните си задължения, без изрично да посочва размера и вида на изпълнената част. Претендира в условия на евентуалност както следва:

-/ В случай че бъде уважен предявеният от А. В. М. иск, то моли 3 ищецът да бъде осъден да заплати сумата от 791,05 лв., представляваща дължимата главница по процесния договор.

-/ Ако бъде отхвърлен предявеният срещу Изи Асет Мениджмънт АД иск, то А. В. М. ще дължи сумата от 1108,95 лв., представляваща неплатена главница 1018,16 лв., както и дължима възнаградителна лихва - 90,79 лв.

Претендира разноски.

Насрещният ищец не посочва на какви обстоятелства и права се основава разликата в главницата на евентуално предявените насрещни искове.

В писмения си отговор "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД излага обширно възражение

9срещу допустимостта на установителните искове като посочва, че за същото ищецът разполага с осъдителен иск. Оспорва подробно твърденията на ищеца, че обезпечителната сделка нарушава добрите нрави и е неравноправна.

Моли иска срещу него да бъде отхвърлен и претендира разноски.

Първоначалния ищец оспорва евентуално предявените от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД насрещни искове.

Моли съда, в случай, че уважи насрещните искови претенции на основание чл. 241 от ГПК да разсрочи изпълнението на търсената сума от 791.05 лева на 15 месечни вноски, а в случай на уважаване на евентуалните искове, за разсрочване на сумата на 15 месечни вноски.

Позовава се на обстоятелството, че първоначалния ищец е частично освободен от заплащане на държавна такса.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца да се яви лично за да изложи пред съда обстоятелствата, при които е сключил оспорените сделки.

УКАЗВА на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД да вземе отношение по твърдението на ищеца, че в процесния период е било собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД.

УКАЗВА на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД да посочи на какви обстоятелства и права се основава разликата в главницата на евентуално предявените насрещни искове.

Ще се произнесе по доказателствените искания след изслушване на страните в съдебно заседание

4

ПРЕПИСИ от отговорите да се изпратят на насрещните страни.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание н а 26.04.2024г., от 10:20 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5