Решение № 128 от 13.10.2026, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. В., 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М.

Г.П.Й. при участието на секретаря И.С.К. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно гражданско дело № 20261300500205 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на ищцата В. Ц. К., ЕГН ********** от гр.М.*****, чрез адв.-пълномощник З. А.-М. от АК-М., против Решение рег.№22/02.03.2026 г., постановено по гр. д. № 199/2026 г. Районен съд-Б..

С обжалваното първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от ищцата В. Ц. К. против ответника И. П. Б. с ЕГН **********, от гр. М.***** искове с правно основание - чл. 26, ал. 1, предл. 1 - во ЗЗД обявяване на нищожност на съдебна спогодба от 04.10.2022 г. по гр.д. № 2132/ 2021 г. на РС - М., поради противоречие със закона и по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ро ЗЗД поради липса на съгласие.

Отхвърлен е и предявения от ищцата В. Ц. против ответника И. П. Б. в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 40 ЗЗД недействителност на съдебна спогодба от 04.10.2022 г. по гр.д. № 2132/ 2021 г. на РС - М..

Със същото решение ищцата В. Ц. К. е осъдена да заплати на ответника 1 разноски за първоинстанционното производство в размер на 2 275.44 евро.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Въззивницата В.К. изразява несъгласие с извода на Районен съд - Б., че така сключената спогодба е одобрена от съда и именно това одобрение замества изричното пълномощно, което се изисква при този вид производства.

Според нея разпоредбата на чл. 29, ал.5 ГПК не можела да се тълкува в смисъл , че съдът дава право на особения представител да извършва действия на разпореждане с вещни права. Счита, че съдът не можел да извършва такава преценка в рамките на едно състезателно производство, а следял само за възможността страните да реализират правата си и не събирал служебно доказателства (с изключение на малко хипотези, сред които не била процесната). Съдът не можел да преценява дали спогодбата е в интерес на страната, защото това противоречало на диспозитивното начало. В случая единствено тя можела да прецени дали е съгласна със спогодбата. В израз на несъгласие със съдебната спогодба инициирала настоящото дело. Нейната воля не можела да бъде заменена от волята на съда, доколкото е независим и можел да прецени единствено дали само спогодбата противоречи на закона.

Излага, че по своята правна същност спогодбата е договор между страните, за чието съществуване трябвало да има съгласие, каквото в случая нямало и то не можело да бъде заменено от съда. Счита, че ако се приеме обратното, то тогава съдът би излязъл от ролята на арбитър и ставал страна, което било забранено от закона и напълно недопустимо, защото се нарушавали основни принципи на наказателния процес. Според жалбоподателката съдът по свое лично вътрешно убеждение изготвял своите актове, като понякога не се съобразявал с тяхната законосъобразност или интереса на някоя от страните в процеса, какъвто бил и настоящия случай. С одобряването на спогодбата и със самото назначаване на особения представител не бил проверен и защитен нейния интерес на страна, представлявана от особения представител. Счита,че особения представител не бил защитил нейния интерес.

Твърди, че от делбеното производство по гр.д. № 2132/2021 г. по описа на Районен съд - М. се установявало, че назначеният й особен представител не 2 бил извършил никакви действия в нейна полза и не е отстоявал нейните интереси, каквито задължения му вменявали Закона за адвокатурата и Етичният кодекс на адвоката.

Заявява, че не е съгласна да вземат нейната 1/6 ид.ч., завещана й от П.Н.Т., както и имот с идентификатор ***, който е придобит на основание давностно владение по чл.587, ал.2 от ГПК, всички обективирани в Констативен Нотариален акт № 154, том I, рег.№ 5454, дело № 107 от дата 14.12.2020 г., издаден от Нотариус И.Ф. и неоспорен от И. Б..

Счита, че назначеният й особен представител в делбеното производство действал в неин ущърб /вреда/, като цитира извадки от протокола от открито съдебно заседание от 04.10.2022 по гр.д.№2132/2021 на РС-М.. На първо място сочи, че не бил поискал възлагане на имота в нейна полза, като бил допуснал да й бъде отнета собствеността по силата на одобрената съдебна спогодба, поставяйки в дял на ищеца И. Б. делбените имоти, а на нея сума от 27 744, 83 лева, която счита за занижена. На следващо място като увреждащо действие сочи неоспорването на експертизата по делото.

Според въззивницата от посочените действия на назначеният й особен представител по делбеното дело следвал извода, че същият се бил договорил с другата страна в нейна вреда и като последица от това договорът не произвеждал действие за представлявания - чл.40 от ЗЗД.

Излага, че съгласно чл.365 от ЗЗД сключването на спогодба предполага наличие на спор, какъвто в случая между нея и ответната страна липсвал.

Според нея И. П. Б. се възползвал от нейното отсъствие, за да отпочне производството по делбата, докато тя работи в Кралство Испания.

Посочва, че при назначаването на особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК, съдът следвал да е изчерпал всички предвидени в закона способи за връчване, включително извършване на служебна проверка за месторабота на страната съгласно чл.47, ал.3 от ГПК. Според въззивницата неспазването на посочената процедура представлявало съществено процесуално нарушение, водещо до ненадлежно представителство.

Излага, че в случая било допуснатото нарушение при назначаването на особен представител, който да я представлява в делбеното производство.

Било допуснато нарушение на правилото на чл.47, ал.3 от ГПК. Счита, че като страната не е била надлежно представлявана и така сключената спогодба не я 3 обвързвала. Посочва, че съдебните спогодби, макар и одобрени от съда, подлежат на проверка за нищожност по общите правила на ЗЗД, като се ангажира и служебното начало от страна на съда. Счита, че когато съдебната спогодба противоречи на закона или го заобикаля, или са налице условията на чл.26 от ЗЗД, тя се явявала нищожна като съделителите могат да се позоват на тази нищожност.

Моли Съда да отмени решението на РС-Б., вместо което да постанови друго с което да уважи предявените искове. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания. Иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производството.

В срока по чл. 263 ГПК от въззиваемата страна И. П. Б., чрез адв.С. Д. Т. от АК-М., е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, с който по същество оспорва същата и навежда доводи в подкрепа на първоинстанционното решение.

Прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за въззивното производство.

Пред настоящата инстанция от страните не доказателства и не са направени доказателствни искания. са представени

В.ският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната 4 жалба за неоснователна.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на РС-Б. като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените в жалбата оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Съдът констатира, че с въззивната жалба въззивницата В.К. не оспорва установената от РС-Б. фактическа обстановка. Навежда идентични доводи по предявените искове, наведени с исковата молба.

Ищцата е предявила искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 - во ЗЗД за обявяване на нищожност на одобрена съдебна спогодба по гр.д. № 2132/ 2021 г. по описа на РС - М., поради противоречие със закона- сключена от името на особен представител на ищцата, който няма право да сключва спогодба и по чл. 26, ал. 2, предл. 2 - ро ЗЗД - нищожност, поради липса на съгласие на ищцата В. Ц. К.. В условията на евентуалност от ищцата е предявен и иск по чл. 40 ЗЗД с искане съдът да обяви съдебната спогодба за унищожаема като сключена във вреда на ищцата В. Кръстев Наведени са твърдения, че с Решение № 227 о т 02.06.2022 г. по гражданско дело № 2132/ 2021 г. по описа на РС - М. била допусната съдебна делба между ищцата и ответника на описаните недвижими имоти, находящи се в гр. М. и при посочените квоти. По делото не били представени надлежни доказателства за собствеността й върху имотите- Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по завещание и давностно владение № 154, том I, рег.№ 5454, дело 107 от дата 14.12.2020 г., издаден от Нотариус Н.Ф.. Съдът определил и й назначил особен представител, който да я представлява в делбеното производство, т.к. не била намерена на адреса й в 5 град М., ****. Във втората фаза на делбата било представено заключение на вещо лице с посочена пазарна стойност на имотите в размер на 166 649 лв. която оценка била занижена и с която не била съгласна. Поддържа ,че на 04.10.2022 г., по гр.д. № 2132/ 2021 г. на РС – М. била постигната спогодба между упълномощения представител на ищеца по делбеното дело И. Б. - адв.

К.Б. от АК - М. - от една страна и от друга страна - особения представител на ответницата В. К. - адв. А.К. от АК - М. по силата на която спогодба, на И. П.

Б. се дава в дял и същия става едноличен собственик на дворното място и намиращите се в него сгради. За уравнение на дяловете И. Б. се е задължил да заплати на В. К. равностойността на полагащите й се идеални части от имотите, в размер на 27 744.83 лв. Наведени са твърдения, че одобрената от съда съдебна спогодба е нищожна, тъй като по делбеното производство, тя е била представлявана от особен представител, когото тя не е упълномощила с изрично пълномощно съгл. чл. 34, ал. 3 ГПК, нито пък е давала съгласие той да я представлява при сключване на спогодба. Представляващият я особен представител нямал право да сключва такава. Не е давала съгласие за сключване на съдебна спогодба. Съдебната спогодба била нищожна поради противоречие със закона - сключена от името на особен представител на ищцата, който няма право да сключва спогодба, както и поради липса на съгласие от страна на ищцата В. Ц. К..

По евентуалния иск по чл. 40 ЗЗД - обявяване на унищожаемост на сключената съдебна спогодба от ищцата В. К. са изложени обстоятелства, че назначеният особения представител , който я представлявал по делбеното производство, е действал в нейна вреда, подписвайки съдебна спогодба от нейно име. Като увреждащи действия на особения представител счита непредставянето по делото на Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по завещание и давностно владение № 154, том I, рег.№ 5454, дело 107 от дата 14.12.2020 г., издаден от Нотариус Н.Ф., неоспорването на пазарната оценка, непоисканото възлагане на имота на нея,тъй като нямала друг.