Решение № 102 от 28.10.2025, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Царево, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Янч. Николов при участието на секретаря Антония Д. Д. като разгледа докладваното от Георги Янч. Николов Гражданско дело № 20242180100506 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба депозирана от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов" № 3, ЕИК 812115210, представлявано от Ц. В. М. - Изпълнителен директор, против Д. Д. К., ЕГН **********, адрес: с. Л., общ. Ц., ул. „В.“ № ****, с която са предявени при условията на кумулативно обективно съединяване положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане на установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество:

1./ Сумата от 237,46 /двеста тридесет и седем лева и 46 ст./ лева, дължими по издадени фактури за периода от 25.08.2021 г. до 25.11.2021 г., с отчетен период от 16.07.2021 г. до 16.11.2021г. и

2./ Сумата от 69,86 /шестдесет и девет лева и осемдесет и шест ст./ лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 24.09.2021 г. до 23.07.2024 г. както и лихвата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 31.07.2024 год. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че Д. Д. Д. /К./ е клиент на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на следния водоснабдяван обект с административен адрес: общ. Ц., с. Л., община Ц., ул. „В.“ № ***** и със заведена партида в базата данни с абонатен № 1

**********. Излага се, че в лицето на ответника Д. Д. К. е възникнало качеството „потребител на ВиК услуги“ от момента на придобиване на правото на собственост върху гореописания водоснабдяван обект, съгласно изискванията на чл. 3. ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от цитираната Наредба № 4, които правила са част от съдържанието на възникналото между страните по делото облигационното отношение, предоставянето на услугите ВиК се извършва по силата на публично известни Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и са публикувани на интернет - страницата на водния оператор. В съответствие с клаузата от чл.

23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. Водомера е разположен в имота, поради което клиентът или обитаващите имота лица са имали задължението да осигурят достъп до водомера. Използването на електронно устройство е причината, поради която не съществува техническа възможност представител на абоната да положи подпис, каквото задължение е налице при използването на хартиен карнет.

Твърди се също, че при осъществяване на електронното отчитане инкасаторът, отчитащ обекта, сканира баркод, който е поставен в близост до самия водомер.

Този баркод представлява директна връзка с базата данни на дружеството, който индикира, че състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и същият е „видян“. Когато инкасаторът не успявал да влезе в имота, същият набирал на самото устройство режим „служебно отчитане“.

Съществувал и възможност за т. нар. „самоотчет", когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните, но водомерните си устройства и това се записва в програмния продукт на ВиК оператора, като „..от клиента“.

Съгласно чл. 25 от Общите условия, на потребителите се фактурира и вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение са присъединени повече от един потребител. В този случай, количеството питейна вода се разпределяла въз основа на отчета на централния водомер, поставен на водопроводното отклонение и отчетите по индивидуалните водомери. В това разпределение се включвало цялото количество доставено вода до централния водомер на имота.

Твърди се също, че след всяко отчитане по електронен път в законоустановения срок са издавани за процесния период данъчни фактури, в чиито реквизити фигурират отчетените водни количества, отчетеният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и пречистване, които били одобрени от КЕВР с решение № Ц-46/30.12.2020 г. Данъчните фактури отразяват компонентите на процесното задължение и заедно формират задължението на ответника по настоящото дело, както следва: фактура № 0042269935 от 25.08.2021 г., сума 60.74 лева и салдо 60.74 лева; фактура № 0042423976 от 27.09.2021 г., сума 82.84 лева и салдо 82.84 лева, фактура № 0042577257 от 25.10.2021 г., сума 52.46 лева и салдо 52.46 лева и фактура № 0042720929 от 25.11.2021 г., сума 41.42 лева и салдо 41.42 лева. Общата 2 сума, която ответницата дължала за доставена, отведена и пречистена вода била 237,46 /двеста тридесет и седем лева и 46 ст./ лева.

Според ищецът ответницата Д. Д. К. е следвало да заплати, но не е заплатила задълженията си в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка една от издадените фактури, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия. Това нейно бездействие породило правото на водоснабдителното дружество да предяви вземанията по представените фактури, без да бъдело необходимо да изпраща покана на изпадналия в забава длъжник.

Твърди се също, че при неизпълненото задължение по всяка една фактура поставяло автоматично ответника в забава след изтичането на 30 /тридесет/ календарни дни, считано от датата на тяхното издаване, поради това и на основание чл. 44 от Общите условия потребителят дължал на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Общият размер на обезщетението за забавено плащане на претендираните с предявения иск главници в размер на законната лихва е равно на сумата от 69.86 лева от 24.09.2021 г. до 23.07.2024 г., както и лихвата върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължени по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението.

С исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е искане за допускане на съдебно-техническа експертиза.

Претендират се и направените по делото разноски в исковото и заповедното производство.

Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от нея и доказателствата на ответника.

Назначеният от съда особен представител на ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в срок. В отговора на исковата молба особеният представител заявява, че оспорва исковата молба като неоснователна. В депозирания отговор се твърди, че ответникът не обитавал през цялата 2021 г. имотът в с. Л., на ул. „В.“ № ***** и не е извършвал реална консумация на вода, по партида с абонатен № ********. Оспорва коректността на отчетените с мобилното устройство данни, тъй като имотът е бил необитаван през целия период и нямала информация за извършвани периодични отчети, както и не била уведомявана за наличие на реална консумация. Сочи, че ако начисленията били направени по прогнозни стойности, то те не отразявали действителна услуга. На следващо място излага, че не била получавала известия, фактури или покани за доброволно плащане за тези задължения своевременно, както се изисква от ЗЗД и следователно липсвало уведомяване по смисъла на посочения закон за изискуемост на сумите. И на последно място твърди липса на доказателства, че претендираните суми действително са дължими. Сочи, че ищецът следвало да представи договор за предоставяне на услугата, доказателства за реалната доставка на вода, както и доказателства, че имотът е бил обитаван от ответницата през процесния период.

3

Към отговора на исковата молба не са представени доказателства. В открито с.з., проведено на 02.07.2025 г. назначеният от съда особен представител представя справка № 926927/02.07.2025 г., издадена от Агенцията по вписванията.

В проведените открити с.з. ищецът не се представлява. Депозира писмено становище, с което поддържа исковете и развива доводи по същество на спора.

В проведените открити с.з. ответницата се представлява от назначения от съда особен представител. Оспорва исковете, като неоснователни и недоказани. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са при условията на кумулативно обективно съединяване положителни установителни искове с правно основание в чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца по исковете е при условията на пълно и главно доказване е да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника, т.е. на първо място ищецът трябва да докаже, че ответницата има качеството на „потребител“ на услугите на ищеца, по смисъла на действащите норми, а именно да докаже, че ответницата попада в една от категориите лица, потребители на услугите предоставяни от ищеца. На следващо място, в тежест на ищеца е да докаже реалното предоставяне на твърдяната услуга в твърдените количества, настъпване на падежа на вземанията и размера на претенцията за главница и лихви.

Ответницата от своя страна е длъжна да установи онези свои твърдения и възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в конкретния случай, при евентуално доказване твърденията на ищеца, носи тежестта да докаже, че е изпълнила задълженията си за заплащане на претендираните суми, както и че ги е изпълнили точно. В тежест на ответницата е, при условията на пълно доказване, да установи плащане на търсените от нея суми, както и да обоснове всички свои правопогасяващи, правоизключващи и/или правоотлагащи възражения за дължимостта на търсените суми.

Искове са предявени от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което и съда ги приема за допустими.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за 4 спорното право, намери за установено следното:

Няма спор, че на 31.07.2024 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д. Д. К. /Д./ за разглеждане на което е образувано приложеното ч.гр.д. № 325/2024 г. по описа на Районен съд-Царево и издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 164 от 01.08.2024 г.

Не се спори, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и съдът с разпореждане № 1176 от 28.10.2024 г. е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок. Разпореждането е връчено на ищеца на 12.11.2024 г. В указания от съда и предвидения в ГПК срок заявителят е предявил иск за установяване на вземането си на 26.11.2024 г., за което е представил доказателства по ч.гр.д. № 325/2024 г. по описа на Районен съд-Царево.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите от исковата молба намира, че предявените искове са частично основателни, поради следното: