Решение № 1091 от 19.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1091 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100512275 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 11360/11.06.2024 г., постановено по гр. дело № 32710/2022 г. по описа на СРС, 26 състав, неразделна част от което е скицата на процесния имот, находяща се на л. 93 от делото на СРС, са отхвърлени предявените от К. И. Б., ЕГН ********** срещу „Ей Ем Пи Инвест“ ООД, ЕИК 203930151 кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание покупко-продажба, регулация и реституция на реална част от имот с идентификатор *** (УПИ V-530 от кв. 207д по плана на гр. София, м. „Гърдова глава“), намираща се между точките 8, 9, 3, 7 и 8 от комбинирана скица, находяща се на л. 93 от делото, която част представлява площ, заключена между границата по сега действащата кадастрална карта и линията по регулационния план от 1959 г. и която част погрешно е заснета и нанесена в кадастралната карта и кадастралните регистри в имот на ответника с идентификатор *** (УПИ VI-531 от кв. 207д по плана на гр. София, м. „Гърдова глава“), а е следвало да бъде включена в имота на ищеца с идентификатор ***, която грешка се изразява в погрешно отразяване на границата между двата имота с идентификатори *** и ***, като навлизането започва, считано от бул. „Александър Пушкин“ и завършва до границата с имот с идентификатор *** (УПИ XIV-539 от кв. 207д по плана на гр. София, м.

„Гърдова глава“), като погрешното отразяване на границата между двата имота е по регулационния план от 1978 г., 1982 г. и 1997 г., а не по регулационния план от 1959 г., както 1 и с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху имота, описан като предмет на иска с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР. С решението на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 3 000 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба с вх. № 248719/31.07.2024 г. на ищеца К. И. Б. с изложени доводи за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че по силата на нотариален акт за покупко-продажба от 17.01.1994 г. е придобил празно дворно място от 990 кв. м. с неуредени сметки по регулация за 80 кв. м., представляващо парцел XXX-530 с площ от 500 кв. м. и парцел XXIX530 с площ от 490 кв. м. от кв. 207 по регулационния план на гр. София, м. „Гърдова глава“, а по силата на нотариален акт от 22.03.1994 г. е признат за собственик по регулация на дворно място с площ от 80 кв. м., придадени по регулация към парцел XXIX-530 с площ от 490 кв. м. от кв. 207 по плана на гр. София, м. „Гърдова глава“. Позовава се на изслушаното в рамките на първоинстанционното производство заключение по основната съдебнотехническа експертиза, според което с изменението на регулационния план от 1982 г. за имота му са предвидени два парцела – ХХХ-531 и XXIX-530, а за имота на ответника е предвиден парцел XXХI-531, както и, че по отношение на собствения му имот има изместване от южната му страна, при което от неговия имот има придаваеми към съседните от юг имоти УПИ ХХХI-531 и УПИ ХХIV-540, 539, без да има данни за уреждане на тези сметки по регулация, в какъвто смисъл е и представеното удостоверение на Столична община, р-н „Витоша“. Твърди, че по силата на нотариален акт от 1975 г. праводателите на ответника са придобили дворно място с площ от 553 кв. м., поради което през 2016 г. те са били в невъзможност да му прехвърлят дворно място с площ от 608 кв. м., тъй като не са се легитимирали като собственици на разликата от 55 кв. м. Счита, че площта от УПИ-то в размер на 623 кв. м., отредена за имота на ответника „Ей Ем Пи Инвест“ ООД, се дължи на изместване на границата на собствения му имот от южната страна, с което тази разлика е придадена към него, но по отношение на това придаване сметките по регулация не са били уредени и планът не е бил приложен, поради което ответникът се легитимира като собственик на 553 кв. м. В допълнение посочва, че липсва основание ответникът да владее спорната част, тъй като преди закупуване на имота от негова страна през 2016 г. той е бил актуван като държавна собственост, след което е деактуван като такъв със Заповед от 13.12.1993 г. на министъра на финансите, позовавайки се на чл. 86 ЗС. Допълва, че възможност за упражняване на валидно владение върху процесната част е съществувала едва по време на действието на ЗТСУ (отм.), но само в случай, че владелецът се е позовал на това, което в конкретния случай не е сторено. В тази връзка посочва, че след приемането на ЗУТ и въведеното ограничение за владеене на реална част, освен ако тя не отговаря на изискванията на чл. 19 от същия, или ако тази част се присъединява към съседен имот, които условия в случая не са налице, тъй като имотите са регулирани преди ЗУТ, е налице невъзможност за ответника „Ей Ем Пи Инвест“ ООД да се позове на давностно владение. По изложените съображения отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да се уважат. Претендира и разноски.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Ей Ем Пи Инвест“ ООД.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Първоинстанционното решение е валидно, но частично недопустимо. С ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. дело № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС е разгледан въпросът относно допустимостта на иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато се твърди тази реална част да е неправилно заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, като в този случай без значение е дали е проведена административна процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или производство по иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, тъй като в рамките на производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта и съответно отразява това в диспозитива. Приема се още, че искът по чл.

54, ал. 2 ЗКИР цели да установи пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. Тъй като предметът на делата в установителната им част е идентичен, то искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР се поглъща от иска за собственост, поради което и според особеностите на конкретния случай производството по него подлежи на прекратяване или съединяване за общо разглеждане в едно производство с иска за собственост. В случая, в открито съдебно заседание на 13.05.2024 г. първоинстанционният съд е приел да е сезиран с отделен установителен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, поради което е допуснал изменение на доклада по делото, включвайки го в предмета на делото, наред с вече предявения иск с правно основание чл.

108 ЗС. Предвид задължителните разяснения, дадени с горния тълкувателен акт, че в рамките на производството по иск за собственост на реална част от поземлен имот, която се твърди да е неправилно заснета в кадастралния план или в кадастралната карта, по който 3 въпрос съдът следва да се произнесе в диспозитива на съдебното решение, следва да се приеме, че предметът на иска по чл. 108 ЗС поглъща този на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, поради което последващото му включването в предмета на делото и произнасянето по него с отделен диспозитив е недопустимо. Касае се за идентичен обхват на търсената съдебна защита, тъй като предметът на предявения иск по чл. 108 ЗС обхваща и изисква разглеждане и на въпроса относно наличието на твърдяната непълнота или грешка в кадастралния план или в кадастралната карта, по който съдът дължи произнасяне в диспозитива на съдебното решение. С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е недопустимо и следва да се обезсили в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание покупко-продажба, регулация и реституция на реална част от имот с идентификатор *** (УПИ V-530 от кв. 207д по плана на гр.

София, м. „Гърдова глава“), намираща се между точките 8, 9, 3, 7 и 8 от комбинирана скица, находяща се на л. 93 от делото на СРС, която част представлява площ, заключена между границата по сега действащата кадастрална карта и линията по регулационния план от 1959 г. и която част погрешно е заснета и нанесена в кадастралната карта и кадастралните регистри в имот на ответника с идентификатор *** (УПИ VI-531 от кв. 207д по плана на гр. София, м. „Гърдова глава“), а е следвало да бъде включена в имота на ищеца с идентификатор ***, която грешка се изразява в погрешно отразяване на границата между двата имота с идентификатори *** и ***, като навлизането започва, считано от бул. „Александър Пушкин“ и завършва до границата с имот с идентификатор *** (УПИ XIV-539 от кв. 207д по плана на гр. София, м.

„Гърдова глава“), като погрешното отразяване на границата между двата имота е по регулационния план от 1978 г., 1982 г. и 1997 г., а не по регулационния план от 1959 г., а производството по делото в посочената част следва да бъде прекратено. При това положение на разглеждане по същество подлежи единствено искът на ищеца по чл. 108 ЗС за признаване на правото му на собственост и предаване на владението върху спорната част от 31-33 кв. м., заключена в границите между точките 1, 2, 3 и 4 на приложената към уточнителна молба от 26.09.2022 г. комбинирана скица (л. 21 от делото на СРС), респ. в границите между точките 8, 9, 3, 7 и 8 от комбинирана скица (л. 93 от делото на СРС).

В останалата допустима част обжалваното решение е правилно, като съображенията за това са следните:

Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване право на собственост и предаване на владението върху част с площ от 31-33 кв. м., заключена в границите между точките 1, 2, 3 и 4 на приложената към уточнителна молба от 26.09.2022 г. комбинирана скица (л. 21 от делото на СРС), респ. в границите между точките 8, 9, 3, 7 и 8 от комбинирана скица (л. 93 от делото на СРС, за която ищецът К. И. Б. твърди, че е част от собствения му поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменена със Заповед № 18-4882/06.07.2017 г. на началника на СГКК – гр. София, която погрешно е нанесена като част от собствения на ответника „Ей Ем Пи Инвест“ ООД 4 поземлен имот с идентификатор ***, като двата имота се намират в съседство помежду си.