Определение № 320 от 07.06.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 320 гр. Варна, 07.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая В. Нанкинска

Членове:

Трайчо Г. Атанасов

Ерна Якова-Павлова като разгледа докладваното от Трайчо Г. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20233100600721 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 342 и сл. от НПК и е образувано въз основа на частна жалба от К. С. Н., чрез процесуален представител адв.Б. В.

Т. от

АК-Габрово, срещу

Определение

№753/23.05.2023г. по

НОХД№3300/2023г. на Районен съд – Варна, с което подс.Н. е осъден да заплати на частния обвинител И.Ю.С направени разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 4 500 лева в производствата по ДП №1998/2020г. по описа на Първо РУ ОДМВР – Варна, НОХД №3300/2022г. по описа на ВРС и по ВНОХД №128/2023г. по описа на ВОС.

По същество, с жалбата се иска намаляване размера на претендираното адвокатско възнаграждение до минималното според Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с довода, че хонорарите са изключително завишени и необосновани, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, която да обуславя размера от по 1 500 лева, за всяко от трите производства. Според жалбоподателя, по делото са били разпитвани само свидетели, което не е наложило по-големи от обичайните усилия за формиране на хонорар над минималния определен в Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения. Като основание посочва разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК и излага допълнителни съждения, касаещи това производство и неотносими към производството по чл. 306, ал.1, т.4, пр.2 от Наказателно-процесуалния кодекс.

След като се запозна с материалите по делото, въззивната инстанция счита, че така подадената жалба е процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество е 1 неоснователна, поради следното:

С Присъда №273/15.12.2022г. по НОХД №3300/2023г. по описа на Районен съд-Варна, подс.К. С. Н. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Присъдата е била потвърдена от въззивната инстанция и влязла в сила на 04.04.2023г.

В последствие в производство по чл. 306, ал.1, т.4 от НПК първоинстанционният съд е уважил молбата на частния обвинител И.С. за присъждане на сторените от нея разноски в общ размер на 4 500 лева.

Определението на Районен съд-Варна е обжалвано от осъденото лице, във връзка с което е образувано и настоящото производство по ВНОХД №721/2023г. по описа на Окръжен съд – Варна.

При така установеното, ВОС намира, че наведените във въззивната жалба от страна на адв.Т. от АК-Габрово, доводи срещу Определението от 23.05.2023г. по НОХД № 3300/2022г. на Районен съд – Варна са несъстоятелни, поради следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НПК, за съда съществува задължение да осъди лицето, по отношение на което има влязъл в сила осъдителен съдебен акт да заплати разноските по делото, включително и адвокатското възнаграждение, както и разноските, направени от частния обвинител и граждански ищец, ако са направили такова искане. В случая, пострадалата И.С. е конституирана като частен обвинител, като същата е упълномощила за свой процесуален представител адв.С.Л от АК-Варна, съгласно представени по делото пълномощни. Същият е реализирал правна защита и съдействие, срещу уговорено за това възнаграждение в досъдебното, първоинстанционното и в развилото се пред въззивната инстанция производство. В материалите по делото се съдържат три броя Договори за правна защита и съдействие удостоверяващи извършените плащания в брой на посочените в тях суми, в общ размер на 4 500 лева, като следва:

- от 09.09.2022г., според който договореното възнаграждение е 1 500 лева, с предмет пр. защита и представителство по НОХД №3300/2022г. по описа на ВРС;

- от 23.02.2023г. – с договорено възнаграждение от 1 500 лева, с предмет пр. защита и представителство по ВНОХД №128/2023г. по описа на ВОС;

- от 22.02.2022г., според който възнаграждението е 1 500 лева, с предмет пр. защита и представителство по д.п. №1998/2020г. по описа на Първо РУ гр.

Варна.

2

Настоящият въззивен състав счита, че релевираните във въззивната жалба аргументи досежно прекомерност на размера на разноските за адвокатско възнаграждение, които подс.Н. е осъден да заплати, са неоснователни, дотолкова, доколкото в НПК не съществува възможност за преценка от страна на съда, свързана с несъразмерност /прекомерност/ на договорения хонорар, както това е предвидено в ГПК. Съдебната практика на ВКС по този въпрос е непротиворечива. Възможността, предвидена в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК , за присъждане в по-нисък размер от претендираните и доказани от страната разноски не намира приложение в наказателното производство. Тава е така, тъй като въпросът за разноските, сторени от страните в наказателния процес, е уреден изрично в чл. 189-190 от НПК и тези текстове на закона не предвиждат възможност осъществено плащане за адвокатско възнаграждение да бъде намалено при направено възражение от насрещната страна.

Предвид и посоченото, възражението за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение е недопустимо в наказателния процес и в конкретния случай за заплащане на така направените от частният обвинител в наказателното производство разноски, правилно първоинстанционния съд е осъдил подс.Н., дотолкова доколкото по отношение на същите са налице от една страна доказателства за действителното им изплащане, а от друга - има направено искане за присъждането им.

С оглед гореизложеното, настоящия въззивен състав намира, че съдебният акт на Районен съд - Варна е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, поради което, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №753/23.05.2023г. по НОХД №3300/2022г. на Районен съд – Варна, с което подс.К. С. Н. е осъден да заплати направени разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 4500 лева в производствата по ДП №1998/2020г. по описа на Първо РУ ОДМВР – Варна, НОХД №3300/2022г. по описа на ВРС и по ВНОХД №128/2023г. по описа на ВОС, на частния обвинител И.Ю.С.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест 3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4