Решение № 2510 от 26.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2510 гр. Бургас, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20242120102633 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“България“ №81, представлявано от П. В. и Х. М., против М. А. А., ЕГН **********, с адрес в ***, с която се претендира установяването дължимостта на сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №***/15.03.2024 г., издадена по ч.гр.д.№***/2024 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 1000 лева, представляваща дължима главница по сключен между „***“ ООД и длъжника А. Договор за паричен заем Кредирект №***/16.08.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда на 01.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 301,50 лева, представляваща договорна лихва за периода 17.08.2021 г. – 16.02.2023 г., сумата от 105,23 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.02.2023 г. до 27.02.2024 г., като вземането е прехвърлено на заявителя по силата на договор за цесия от 05.04.2023 г.

Основанията за длъжимост на търсените суми се основават на твърдения за наличието на договорно правоотношение между ответника и „***“ ООД по 1 сключен между тях договор за паричен заем, по силата на който ответницата получила сумата от 1000 лева, която се съгласила да върне на 18 броя вноски в размер на по 190 лева в срок до 16.02.2023 г. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48,63 %. Твърди се, че договорът е сключен при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и че ответникът е неизправна страна по него, тъй като не е изпълнила в срок задълженията си, поради което и главницата се претендира ведно с договорна и мораторна лихва.

С договор за цесия от 05.04.2023 г. кредиторът прехвърлил на ищцовото дружество вземанията си към ответника, за което последният бил надлежно уведомен по настоящ адрес, както и със СМС на посочения от него телефонен номер.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил от ответника отговор на исковата молба, чрез назначения му от съда особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК – адв.К. Г., който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че заемодателят като кредитор не е предоставил на ответника като потребител задължителната по ЗПК преддоговорна информация под формата на стандартен европейски формулярът и приложенията към него. Счита, че не са спазени императивните изисквания на чл.10 от ЗПК – текстът на договора и на ОУ към него не е изписан с шрифт не по-малък от 12 по ясен и разбираем начин и в тази връзка твърди, че методът на изчисляване на съответния лихвен процент не съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща видна, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/или индикатори. На следващо място счита, че уговорената в т.3.7 от процесния договор възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава законната лихва. Като нищожно посочва и предвиденото в договора обезщетение от 1 до 5-6 % на ден от получената заемна сума. На подробно изложени в отговора аргументи претендира за отхвърляне на иска.

Правното основание на предявения иск е по чл.422 ГПК, вр.чл.240 от ЗЗД, вр.чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

2

Бургаският районен съд, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира следното: по делото

По делото е приложено ч.гр.д.№***/2024 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на което е видно, че е образувано по заявление на „АПС Бета България“ ЕООД, против ответника в настоящето производство, по което има издадена на 15.03.2024 г. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №***, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя следните суми: сумата от 1000 лева, представляваща главница по сключен между „***“ ООД и длъжника Договор за паричен заем Кредирект №***/16.08.2021 г., вземането по който е прехвърлено на настоящия заявител с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.04.2023 г., сумата от 301,50 лева, представляваща договорна лихва за периода 17.08.2021 г. – 16.02.2023 г., сумата от 105,23 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода 16.02.2023 г. – 27.02.2024 г., ведно със законната лихва върху върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

При условията на чл.422 от ГПК е предявен иск с правно основание вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане на ищеца, предмет на издадената по ч.гр.д.№***/2024 г. по описа на БРС Заповед №***/15.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Размерът на иска е под 25 000 лева, поради което и родово компетентен да се произнесе по него е настоящия съд.

Настоящият иск е предявен в указания от съда срок, което го прави допустим, като за ищеца в настоящето производство съществува правен интерес от установяване на оспореното вземане за главница и лихви със сила на присъдено нещо по отношение на длъжника.

Разпределението на доказателствената тежест е такова, че ищецът следва да докаже валидно сключен договор за паричен заем, изпълнение на задълженията си като заемодател по него, както и валидно сключен договор за цесия и съобщаване на цесията на длъжника.

По делото е представен договор за паричен заем Кредирект №*** от 16.08.2021 г., за който се твърди, че е сключен при условията на ЗПФУР. В чл.3 от договора са посочени параметрите му, а именно – размер на отпуснат заем - 1000 лв., размер на погасителна вноска - 4х33,38 лева и 14х90,58 лева, вид 3 вноска - месечна, ГПР - 48,15 %, фиксиран годишен лихвен процент - 40,05 %, дата на първо плащане - 16.09.2021 г., дата на последно плащане - 16.02.2023 г., обща сума за плащане - 1401,64 лева. Към договора няма приложени ОУ.

По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 05.04.2023 г. между „***“ ООД като цедент и „АПС Бета България“ ЕООД като цесионер, според съдържанието на който вземането на „***“ ООД, описано в Приложение 1 , е прехвърлено на цесионера.

Доказателства в тази насока обаче не са ангажирани, а като такива съдът не цени приложения на л.17 документ.

Въз основа на така приетото за установено, се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Договорът следователно е реален и за сключването му е необходимо не само постигнато между страните съгласие, но и предаване на заемната сума.

По делото липсват както твърдения от страна на ищеца, така и доказателства за конкретния уговорен начин на усвояване на сумата, както и данни същата да е действително усвоена от заемополучателя.

С оглед н а обстоятелството, че не е доказано изпълнението на задължението на кредитора да предостави заемната сума на кредитополучателя, съдът намира, че н е се установява възникване на задължение за ответника за заплащане на търсената сума, представляваща главница по договора за заем, както и на търсените суми за договорна лихва и обезщетение за забава.

Елемент от фактическия състав на самото заемно правоотношение е действителното предаване на сумата. При липса на действителна престация правоотношението се счита за невъзникнало. В случая доколкото въпросният правнорелевантен факт не е установен по надлежния ред, въпреки указаната доказателствена тежест, то предявените искове за материални права, произтичащи от процесния договор, се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят като такива без съдът да разглежда останалите възражения.

При липса на главно задължение, недължима се явява и претендираната 4 от ищеца законна лихва за забава.

По гореизложените съображения съдът намира, че предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“България“ №81В, иск срещу ответника М. А. А., ЕГН **********, с адрес в ***, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1000 лева, представляваща дължима главница по сключен между „***“ ООД и длъжника М. А. Договор за паричен заем Кредирект №***/16.08.2021 г., вземането по който е прехвърлено на „АПС Бета България“ ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.04.2023 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда на 01.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 301,50 лева, представляваща договорна лихва за периода 17.08.2021 г. – 16.02.2023 г., сумата от 105,23 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.02.2023 г. до 27.02.2024 г., за които суми има издадена по ч.гр.д.№***/2024 г. по описа на РС-Бургас Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №***/15.03.2024 г.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5