Решение № 91 от 05.05.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Ловеч, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20264300500014 по описа за 2026 година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 8552/13.11.2025 г. от „АПС Бета България“- ЕООД, с ЕИК:*********, чрез пълномощника юрисконсулт Б. Т., против решение № 255/07.11.2025 г. по гр.д. № 712/2025 г. по описа на РС – Тетевен, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от „АПС Бета България“- ЕООД, с ЕИК:*********, представлявано от управителите П.В. и Х.М., против Д. М. Л., ЕГН:********** от гр.Тетевен иск с основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сума в общ размер на 1511.32 лв., от които: главница в размер на 1000.00 лева; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 51.42 лева за периода от 08.03.2020 г. до 08.09.2020 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 305.40 лв. за периода от 08.09.2020 г. до датата на подаване на заявлението, сумата от 290.92 лв., представляваща неплатени такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити кеш“ООД ,сумата от 101.40 лв. дължима неустойка съгласно чл.6.2. от договора за потребителски кредит, законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч.гр.дело № 655/2025г. по описа на РС- Тетевен до окончателното и заплащане, както и за разноските по заповедното и исково производство.

Във въззивната жалба излага съображения, че обжалваното решение на ТРС е неправилно. Оспорва изводите на районния съд, че „АПС Бета България“- ЕООД не е доказало валидното сключване на процесния договор, 1 както и получаването на заема от 1000.00 лв. от длъжника, който е преведен чрез системата за разплащане „Изи Пей“ съгласно чл.8 от Общите условия, като е лишил ищеца от правото да сочи доказателства съгласно разпределената доказателствена тежест.

В заключение моли въззивната инстанция да отмени решение № 255/07.11.2025 г., постановено по гр.д № 712/2025 г. по описа на Районен съд – Тетевен и постанови друго, с който уважи предявените искове срещу ответника Д. М. Л. и ми присъдят направените по делото разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът „АПС Бета България“ ЕООД не се представлява. По делото е постъпило писмено становище, че поддържа подадената въззивна жалба.

Въззиваемият Д. М. Л. редовно призован за съдебните заседания не се явява и не изразява становище по жалбата.

Ловешкият окръжен съд, след като обсъди основанията за неправилност на обжалвания съдебен акт, които са посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, при спазване разпоредбата на чл.

235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Постъпилата от „АПС Бета България“ ЕООД въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна – ищец в производството пред районния съд срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в предвидените от закона преклузивен срок по ГПК.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания.

Обжалваното решение № 255/07.11.2025 г. по гр.д. № 712/2025 г. на РСТетевен е валидно и допустимо. Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалвания съдебен акт или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията, които са изложени, касаят единствено неговата правилност.

От приложените по делото доказателства се установява, че производството по гр.д. № 712/2025 г. по описа на Районен съд – Тетевен е образувано по постъпила искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД с посочено правно основание ч.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК срещу Д. М. Л. с искане да бъде осъдена ответника да му заплати сума в общ размер на 1511.32 лв., от които: главница в размер на 762.18 лв., договорна лихва върху главницата в размер на 51.42 лв. за периода от 08.03.2020 г. до 08.09.2020 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 305.40 лв. за периода от 08.09.2020 г. до подаване на заявлението, сумата от 290.92 лв., представляваща 2 неплатени такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити кеш“ ООД, сумата от 101.40 лв. дължима неустойка съгласно чл.6.2. от договора за потребителски кредит, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в РС - Тетевен до окончателното й заплащане, платена ДТ в размер на 50.00 лв. и 100.00 лв. юрискносултско възнаграждение, както и направените разноски в заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

За да отхвърли предявения иск, в мотивите на обжалваното решение ТРС е приел, че не е спазена процедурата по чл.18 от ЗПФУР и ищецът не е представил доказателства да е завършен фактическия състав по сключване на договор за кредит от разстояние. Изложени са и подобни мотиви за нищожността на клауза за неустойка по процесния договор и направен извод, че с нея се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.3 от ЗПК относно размера на ГПР. В заключение е прието, че в случая ответникът не дължи и връщане на чистата сума по кредита съгласно чл.23 от ЗПК, тъй като липсват доказателства че е получил сумата от 1000.00 лв.

Въззивният състав счита, че основният спор по делото се свежда до това, възникнала ли е облигационна връзка между страните въз основа на сключен между тях договор за паричен заем от разстояние № 404659 от 08.03.2020 г. по правилата на ЗПФУР и в зависимост от отговора на този въпрос, да се произнесе за дължимостта на претендираните вземания.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че по заявление на ищеца по чл. 410 от ГПК, подадено на 10.06.2025 г., е било образувано ч. гр. д. № 655/2025 г. по описа на РС – Тетевен. С разпореждане № 1732/16.062025 г., заповедният съд е отхвърлил изцяло искането на „АПС Бета България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Д. М. Л., ЕГН:********** и с разпореждане № 2229/11.08.2025 г. указал на заявителя на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви осъдителен иск срещу длъжника.

В законоустановения срок ищецът е депозирал настоящата искова молба, поради което предявените осъдителни искове са допустими.

По делото е представен договор за паричен заем Кредирект № 404659, сключен на 08.03.2020 г. между "Сити Кеш" ООД и Д. М. Л. за предоставяне в заем на сумата в размер на 1000.00 лв. без положени саморъчни подписи, подлежащ на погасяване на 6 месечни вноски, от които първата в размер на 265.00 лв. и 5 по 305.00 лв. Съгласно посочения в договора погасителен план, общата сума по кредита за целия срок на действие на договора е определена в размер на 1790.00 лв., от които 1000.00 лв. – главница,151.56 лв.– лихва и 678.44 лв. – неустойка, при уговорен ГПР 47.71 % и ГЛП 40.05 %. Датата на първото плащане е 08.04.2020 г., а на последното – 08.09.2020 г. Съгласно чл.

6, ал. 1 от договора заемателят се задължава в тридневен срок от усвояване на 3 заемната сума да предостави на заемодателя поне едно от следните обезпечения – поръчител или банкова гаранция, които да отговарят на условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия на заемодателя. Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора при неизпълнение на задължението по чл. 6, ал. 1 заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 678.44 лв., която се начислява автоматично от заемодателя, за което заемателят се счита уведомен с подписването на договора. Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно инкорпориран в договора за заем погасителен план.

От ищеца е представен "лог файл" по договор за паричен заем № 404659, в който е описана електронна комуникация между страните.

Приложена е и разписка за извършен паричен превод чрез системата за електронни плащания Изипей № 2000000206390877 от 08.03.2020 г. с наредител "Сити Кеш" ООД и получател Д. М. Л..

Представени са и договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г., сключен между "Сити Кеш" ООД и " АПС Бета България " ЕООД, ведно с извадка от Приложение № 1 към договора, пълномощно, с което "Сити Кеш" ООД упълномощава "АПС Бета България" ЕООД да уведоми длъжниците за настъпилото прехвърляне на вземания съгласно разпоредбата на чл.99 ЗЗД по договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г., Тарифа за таксите и разходите събирани от "Сити Кеш" във връзка с предоставяните заеми "Кредирект" чрез Интернет, както и Общи условия на "Сити Кеш" ООД за заеми „Кредирект“, в сила от 17.09.2018 г.

По делото е приложени уведомление за цесия от "АПС Бета България" ЕООД до Д. М. Л. без дата и доказателства кога е получено от него.

По ч. гр. д. № 655/2025 г. по описа на РС – Тетевен е приложено уведомление за цесия, изпратено на посочения в договора електронен адрес на ответника, но същото касае друго договор № 619336.

От заключението на приетата по делото от настоящата инстанция СТЕ, което не е оспорено от страните се установява, че от представения по делото „лог - файл“ може да се направи извод, че между „Сити Кеш“ООД и ответника е постигнато съгласие за сключване на договора за кредит. Вещото лице пояснява, че ответникът е поискал кредит в размер на 3000.00 лв., но системата, без да запише информация в „лог - файла“, му отпуска кредит в размер на 1000.00 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдебният състав приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.3 ГПК осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД , вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД . Основателността на така предявените искове е обусловена от кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: 1. наличието на валидно сключен договор за паричен заем № 404659 от 08.03.2020 г. между "Сити Кеш" ООД като заемодател и Д. М. Л. като заемател, чрез средствата за 4 комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора/; 2. кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия заем; 3. настъпила изискуемост на задълженията по договора и техния размер;

4. уведомяването на ответника от стария кредитор за прехвърляне на вземането на ищеца.

В тежест на ответника и е да докаже погасяване на паричното си задължение.

В действащото законодателство правната уредба на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗПК, това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при който потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Елементите за действителност на този договор за изброени в чл. 10, ал. 1 ЗПК , според който формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена – на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК "траен носител" е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.