Решение № 1093 от 24.02.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1093 гр. София, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от П. Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100513216 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20051521 от 03.08.2022 г., постановено по гр. д. № 19153/2019 г. по описа на СРС, 39-ти състав, е признато за установено по предявения от О. Г. М. срещу П. Л.

С. иск с правно основание чл. 108 ЗС че О. Г. М. е собственик на 10 кв.м., представляващи част от поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18 – 3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед КД – 14 – 22-569/15.04.2013 г. на началника на СГКК – София, с адрес: район Витоша, кв. “Драгалевци“, ул. “*******, с площ по скица 494 кв.м., при съседи на обекта с идентификатори: ***, ***, *** и ***, който имот съставлява У. XI – 641, от квартал 15, по плана на гр. София, кв. “Драгалевци“, с площ по документи за собственост от 500 кв.м., който 10 кв.м. са разположени в северозападната част на У. XI – 641 с граници – съществуваща телена ограда, имотна граница между У. XI – 641и У. III – 641, от квартал 15, по плана на гр. София, ул. “Ген. Ковачев“, и които 10 кв.м. са разположени по точки 15;16;1;А; 15 от комбинирана скица приложение № 1 към заключение на съдебнотехническа експертиза, като на основание чл. 108 ЗС П. Л. С. е осъден да предаде на О. Г. М. владението на описания имот.

Със същото решение П. Л. С. е осъден по предявения от О. Г. М. иск с правно основание чл. 109 ЗС да премахне частта от изградената телена ограда по точки 16;А от комбинираната скица приложение № 1 към заключение на съдебно-техническа експертиза и 1 частта от стълбищната площадка/тераса преустроена във входно антре по точки 15;16 от комбинираната скица приложение № 1 към заключението на съдебно-техническата експертица, навлизащи в имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД – 18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед КД – 14 – 22 – 569/15.04.2013 г. на началника на СГКК – София, с адрес: гр. София, район Витоша, кв.

“Драгалевци“, ул. “*******, с площ по скица 494 кв.м., при съседи на обекта с идентификатори: ***, ***, *** и ***, който имот съставлява У. XI – 641, от квартал 15, по плана на гр. София, кв. Драгалевци, с площ по документи за собственост от 500 кв.м.

Пак със същото решение П. Л. С. е осъден да заплати на О. Г. М. на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 2168, 33 лв., представляваща обезщетение за периода от 01.04.2014 г. до 01.04.2019 г. за ползване от ответника без правно основание на недвижим имот, собственост на ищеца и представляващ 10 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: гр. София, район Витоша, кв.“Драгалевци“, ул. “*******, които 10 кв.м. са разположени в северозападната част на У. XI – 641 по точки 15;16;1;А; 15 от комбинирана скица № 1 към заключението на съдебно-техническа експертиза, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.04.2019 г. до окончателното плащане, като искът по чл. 59 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер от 2168, 33 лв. до пълния предявен размер от 3000, 00 лв., заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.04.2019 г. до окончателното плащане.

Пак със същото решение П. Л. С. е осъден да заплати на О. Г. М. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1379, 59 лв., представляваща разноски в исковото производство и О. Г.

М. е осъдена да заплати на П. Л. С. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 50, 00 лв., представляваща разноски в исковото производство.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са уважени предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗЗД е подадена въззивна жалба от ответника П. Л. С., чрез процесуалния му представител – адв. В. М., с оплаквания за недопустимост, респективно неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че в подадената от ищеца искова молба не е индивидуализирана реалната част от процесния недвижим имот с посочване на точните й граници и площ, поради което и е налице нередовност на исковата молба, обуславяща недопустимост на постановеното решение. Счита, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване, че към момента на възлагане на имота в дял на ищеца О. М. същата е придобила и собствеността върху процесната площ от 10 кв. м., а напротив – от събраните по делото доказателства се установявало, че сградата – близнак, собственост на ищцата, попада в имота на ответника. Поддържа наведеното в първоинстанционното производство възражение за придобиване на процесните 10 кв.м. по давност с оглед на упражняваната от страна на наследодателите му, а в последствие и от самия него фактическа власт с намерение за своене за период повече от 40 години. Моли съда да отмени решението 2 в обжалваната му част, като отхвърли изцяло предявените кумулативно съединени осъдителни искове.

Ответникът по въззивната жалба – ищецът О. Мастакерска в законоустановения срок е подала отговор, с който оспорва същата по подробно изложени съображения. Сочи за неоснователно оплакването за недопустимост на постановеното решение, доколкото недвижимият имот, към който принадлежат процесните 10 кв.м., е надлежно индивидуализиран в исковата молба. Счита за правилен извода на СРС, съгласно който в резултат на извършената съдебна делба ищцата е придобила собствеността върху процесните 10 кв.м., доколкото същият се подкрепя от събраните по делото доказателства, както и извода на съда относно липсата на осъществено придобиване по давност на процесната площ от ответника. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да присъди в нейна полза направените пред СГС разноски.

Решение № 20051521 ОТ 03.08.2022 г., постановено по гр. д. № 19153/2019 г. по описа на СРС, 39-ти състав, в частта, с която предявеният от О. Г. М. срещу П. Л. С. осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер от 2168, 33 лв. до пълния предявен размер от 3000, 00 лв., заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.04.2019 г. до окончателното плащане, не е обжалвано от ищеца.

С определение от 08.03.2024 г., на основание чл. 227 ГПК, на мястото на починалата страна П. Л. С. са конституирани наследниците му по закон – съпругата му – М. И. С., дъщеря му – Р. П. С. и синът му - Л. П. С..

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Следва да бъде посочено, че не е налице сочената от въззивника нередовност на исковата молба на ищеца, изразяваща се в липса на индивидуализиране на недвижимия имот, част от който се претендира да бъдат процесните 10 кв.м., за които се твърди че принадлежат на ищцата. В изпълнение на изрично дадените с разпореждане от 19.08.2019 г. на СРС указания за конкретизиране на подадената искова молба, ищцата с молба, озаглавена “искова молба“ от 12.09.2019 г. е уточнила петитума на предявените искове чрез посочване на местонахождението и границите на процесните 10 кв.м., поради което и в съответствие с чл. 101, ал. 2 ГПК, подадената от ищцата следва да се счита за редовна от момента на подаването й. С оглед на това неоснователен е съдържащият се във въззивната жалба довод за недопустимост на първоинстанционното решение поради нередовност на исковата молба, респективно поради произнасяне на съда по нередовна искова молба.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на 3 първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Установява се по делото, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 124 от 10.06.1997 г., том LXX, дело 13633/1997 г. М.Н.К. М. е дарила на О. Г. М. недвижим имот – жилищна сграда, съставляваща южната част от близнака, застроена на етаж и половина върху площ от 44 квадратни метра при граници: от три страни двора на сградата и другата половина от близнака, заедно с 5/13 ид. части от общите части на цялата сграда близнак и заедно с ½ идеална част от дворното място, съставляващо урегулиран поземлен парцел XI – 466 в квартал 15 по плана на гр. София, кв. “Драгалевци“ с общо пространство 950 кв.м., и който имот се намира на ул. “*******, съгласно нотариалния акт, а по новата номерация № 13-а.

С решение № II – 54 – 86/29.05.2012 г., постановено по гр. д. №31209/2007 г. по описа на СРС, 54-ти състав, и влязло в законна сила на 10.07.2012 г., на основание чл. 292 ГПК (отм.) в полза на О. Г. М. е поставен недвижим имот: У. XI – 641, кв. 15 по плана на гр.

София, кв.“Драгалевци“. , с площ от 500 кв.м., обособен съгласно ИПРЗ, одобрено със Заповед № РД – 50-58/11.10.2011 г. на Главния архитект на СО, район “Витоша“, при граници на имота: улица, У. X – 731, У П И VII – 643 и У. X. – 641, който имот има идентификатор *** и представлява част от допуснатия до делба стар У. XI – 641, 642, кв. 15 по плана на гр. София, кв. Драгалевци с площ по графични данни от 1000 кв.м., при граници по скица: улица, У. XII – 640, У. II – 644, У. VII – 643, У. VIII – 760, У. X – 731.

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 14 от 16.03.2017 г., том I, дело № 13 О. Г. М. е призната за собственик на следния недвижим имот, придобит чрез съдебна делба, дарение, реконструкция и разширение на съществуваща сграда, а именно: поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД – 18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед КД-14-22-569/15.04.2013 г. на началника на СГКК – София, с адрес: гр. София, район Витоша, кв. “Драгалевци“, ул.

“*******, с площ от 494 кв.м., стар идентификатор ***, заедно с построената в имота сграда с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата гр. София, район Витоша, кв. “Драгалевци“, ул.

“*******, със застроена площ 91 кв.м.

Установява се, че с договор за отстъпване на правото на строеж върху държавна земя от 26.08.1967 г. на Й. Г. С. е предадено правото на строеж върху държавна ½ ид. част от съсобствения с А.Б.К. урегулиран парцел V/9 от кв. 15 по плана на кв. Драгалевци – София, строителна зона, целият от 982 кв.м. за построяване на жилищна сграда съгласно одобрен архитектурен план, при граници на целия парцел: път, парцел VI/10, парцел Х/10, парцел I/5 4 и парцел IV/8.

С договор за доброволна делба от 12.05.1971 г. на съсобствена новопростроена сграда, Й. Г. С. със съгласието на съпруга си – Л. П. С. е получила в собственост и владение половината от жилищната сграда – близнак, с изложение към север, при граници: от три страни двора на съсобствеността и Н.К. и А.Б.К. с другата половина от жилищната сграда – близнак, целия таван над същата сграда на близнака, трите зимнични помещения под първия етаж на същия близнак, гараж прилепен от източната страна на близнака с врата към север и 8/13 идеални части от общите части на цялата жилищна сграда – близнак.

Съгласно представеното по делото удостоверение за наследници, издадена от Столична община от 21.08.2012 г., наследник по закон на Й. Г. С., починала на 15.08.2012 г., е П. Л. С..