Решение № 1935 от 02.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1935 гр. София, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110140802 по описа за 2025 година

Ищецът М. С. М. твърди, че на 08.07.2024 г., сключил с ответното дружество договор за кредит, по силата на който му били предоставени заемни средства в размер на 800, 00 лева при фиксиран лихвен процент по заема 36, 00 %, ГПР- 39, 61 %. Съгласно чл. 17 от договора за заем същият е следвало да бъде обезпечен в срок до три дни, следващ сключването на договора за кредит с банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, което се одобрявало от ответното дружество. В случай на неизпълнение се дължала неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не било предоставено договореното обезпечение. Счита, че според чл. 22 от ЗПК, при неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1, , чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК договорът за потребителски кредит бил недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания, водела до недействителност. Поддържа, че съгласно чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следвало да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, давало информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният процент на разходите, представлявал така нареченото "оскъпяване" на кредита, включващо всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва се изчислявала по специална формула. Сочи, че в ГПР следвало да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът би направил и които били пряко свързани с кредитното правоотношение. Счита, че в настоящия случай, липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита относно това кои компоненти били включени в него, и как се формира същият. Поддържа, че по този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално бил процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено било, че ГПР бил 39, 61, ГЛП 36, 00 %, но от съдържанието на договора не можело да се направи извод кои точно разходи се заплащат и по какъв начин бил формиран ГПР. Твърди още, че по отношение на изготвения погасителен план към договора за потребителски кредит била упомената сумата от 1 025, 60 лв., която сума ищецът трябвало да заплати като била включена и неустойка. Неустойката сама по себе си 1 представлявала акцесорно задължение, с предмет задължението на неизправната страна по правна сделка да престира определена парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породеното главно задължение, без да било необходимо същите да бъдат доказани. Поддържа, че неустойката за неизпълнение на задължението била загубила присъщата си за неустойката обезщетителна функция. Противоречието й със закона и/или добрите нрави правела уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД и препятствала възникването на вземането, и на задължението за неустойка.

Уговорената парична неустойка не би улеснила събирането на кредита доброволно и в същото време била адекватна да обезпечи разходите по принудителното събиране. Напротив начислената неустойка увеличавала дълга на заемателя и водела до затрудняване на доброволното му погасяване, както и до увеличаване на разноските при евентуално принудително събиране. Заемодателят не търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, като неустойката водела до скрито оскъпяване на кредита и създавала единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора като въвеждала допълнителен източник на доход на икономически по – силната страна, извън посочените ГЛП и ГРП.

Горното водело и до нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита договорът за потребителски кредит за нищожен на основание чл. 11, ал. 1 от ЗПК, тъй като не бил посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно: заплащане на неустойка, уговорена извън присъщите й функции, при което същата се явявала нищожна и противоречаща на добрите нрави. Твърди още, че е налице разлика между посочената договора за кредит сума, подлежаща на връщане и тази, реално върната от ищеца на ответното дружество. Моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че неустоечна клауза /чл. 17 от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 47133 от 08.07.2023 г., е нищожна, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 225, 60 лева, представляваща недължимо платена по договора сума, въз основа на нищожна неустоечна клауза. Претендира разноски.

В срока по 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който частично оспорва допустимостта на предявените искове. Излага твърдения, че договорът е сключен по инициатива на ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит, достъпна на сайта на дружеството. Счита, че договорът не страда от посочените от ищеца пороци за недействителност. Излага подробни аргументи относно това, че уговорената неустойка не следва да е включена в размера на ГПР, както и че същата не противоречи на закона и добрите нрави. Излага съображения, че между страните били сключени общо 11 договора с включена клауза за неустойка като процесната, поради което потребителят многократно се е съгласявал със съдържанието й. Счита, че е налице индивидуално договаряне с ищеца относно процесната неустойка. Освен това ищецът е могъл в срок от 14 дни от сключването на договора да упражни правото си на отказ от същия. Сочи, че при сключване на договора за кредит ищецът не е представил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, като кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотеза на несъбираемост на вземането, калкулирайки ги в договорна неустойка, като е дал възможност на кредитополучателя в допълнителен срок да предостави обезпечение и съответно да не заплаща договорената неустойка. Сочи, че не е налице неизпълнение на изискването на чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Намира, че не са налице пороци при посочването на ГПР в договора. Поради неоснователност на предявения установителен иск намира, че като такъв следва да бъде отхвърлен и предявеният осъдителен иск. Поради тези и останалите подробно изложени аргументи, моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.

2

Съдът намира предявените искове за допустими поради наличието на правен интерес от ищеца с оглед твърденията му за нищожност на клаузи в потребителски договор и за извършени от него недължими плащания на основание тези клаузи.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест при предявени искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже обстоятелствата, обуславящи нищожност на процесния договор. В доказателствена тежест на ответника е да докаже действителността на сключения договор, както и факта, че предвидената неустойка е законосъобразна и индивидуално договорена по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по силата на процесния договор за паричен кредит № 47133/08.07.2024 г., между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на който е предоставен заем на ищца в размер на 800 лева.

От представения по делото договор за потребителски кредит № 47133/08.07.2024 г. се установява, че на ищеца е отпуснат кредит в размер на 800 лв., платим на една вноска с падежна дата 07.08.2024 г. Общата дължима сума по кредита възлиза на 822,56 лева, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36,00% и ГПР 39,61%.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от договора за потребителски кредит и част II т. 8 от стандартния европейски формуляр за предоставяне информация за потребителските кредити от договора кредитополучателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 293,26 лева - част III, т. 4.3. Неустойката се заплаща от кредитополучателя на части, ежемесечно съгласно погасителния план.

Видно от представения по делото погасителен план кредитополучателят следва да заплати заетата сума от 800 лева на една вноска, с падеж 07.08.2024 г., заедно с месечна лихва 22,56 лева и неустойка в размер на 203,04, лева, или общо месечната вноска възлиза на 1025,60 лева /524,38 евро/.

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Законa за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съдът намира, че уговорената в договора неустойка в размер на 203,04 лева за непредоставяне на обезпечение е в противоречие с добрите нрави и е неравноправна клауза.

Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Процесната клауза за неустойка въвежда възникването на неустоечно задължение за заемателя не при неизпълнение на главното задължение (задължението за връщане на получения заем), а при неизпълнение на съпътстващо такова – непредоставяне на точно описано обезпечение, като размерът на неустойката възлиза на около 1/4 от стойността на отпуснатия заем. С оглед на това следва да се посочи, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като при неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя. Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не кореспондира с последиците от това неизпълнение. Непредставянето на обезпечение всъщност не води до претърпяването на 3 вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.

Ответникът в отговора на исковата молба изрично е посочил, че начислената неустойка не е и не следвало да се включва в ГПР. Съдът намира обаче, че така посочената неустойка следва да се включи към ГПР по кредита съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, съгласно която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Несъмнено уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение представлява по своята същност разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, който е известен на кредитора още към момента на сключване на договора. При включването на неустойката към ГПР, същият възлиза над 300 %.