Решение № 429 от 17.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. Варна, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20243100502419 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Мактер Консулт“ ЕООД срещу Решение № 1856/22.05.2024 г., постановено по гр. д. № 17061/2021 г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от „Мактер Консулт“ ЕООД срещу ответника „Пазари“ ЕАД: (1) главен иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 267, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лв., като част от главница в размер на 450 000 лв., представляваща възнаграждение по договор за консултантски услуги от 05.11.2002 г., сключен между възложителя „Пазари” ЕАД и изпълнителя „Виа Монеда“ ООД, което вземане е прехвърлено от „Виа Монеда“ ООД в полза на ищеца „Мактер консулт” ЕООД с договор за цесия от 28.06.2012 г. обективно кумулативно съединен с (2) акцесорен иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лв., като част от сумата от 414 556,09 лв., представляваща законна лихва за забава, начислена върху главницата от 450 000 лв. за периода 25.01.2005 г. до 30.06.2012 г.; и (3) евентуален главен иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 268 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лв., като част от главница в размер на 370 500 лв., представляваща вземане на „Виа Монеда“ ООД за извършената работа, направените разходи и печалбата по договор за консултантски услуги от 05.11.2002 г., което е прехвърлено от „Виа Монеда“ ООД в полза на ищеца „Мактер консулт” ЕООД с договор за цесия от 28.06.2012 г., кумулативно съединен с (4) акцесорен иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лв., като част от сумата 341 317,78 лв., представляваща законна лихва за забава, начислена върху главницата от 370 500 лв. за периода 25.01.2005 г. до 30.06.2012 г.

Във въззивната жалба се отправя искане за отмяна на атакуваното решение като неправилно. На първо място се сочи, че макар първоинстанционният съд да е очертал правилно задълженията на изпълнителя по договора за консултантски услуги от 05.11.2002 г. и тяхното частично изпълнение, то той неточно е определил обема на изпълнената работа и дължимото, съгласно чл. 267, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, възнаграждение. Излагат се подробни аргументи относно обхвата на извършеното. Въззивникът счита, че при изчисляването на възнаграждението съдът погрешно е базирал преценката си на представени по делото 1 фактури и преводни нареждания вместо на цената по договора. Поддържа се и че спечелването на финансиране по програма САПАРД не е част от предмета на договора, поради което то не може да бъде взимано предвид при определяне на изпълненото. Поради твърдяно тъждество между понятията изпълнена работа и извършена работа по чл. 267, ал. 1 ЗЗД и чл. 264 ЗЗД въззивникът счита, че доколкото въззиваемият е приел работата по договора без възражения съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД, то тя следва да бъде считана за изпълнената част от работата по чл. 267, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Поддържа, че е дължимо уговореното възнаграждение намалено с 15%, или общо 2 077 863 лв., с оглед установени от СТЕ разлики между възложената и изпълнената работа, като напр. несъответствие в брутната търговска площ (БТП) в одобрения технически инвестиционен проект (ТИП) спрямо БТП в бизнес плана; в РЗП в одобрения ТИП спрямо РЗП в бизнес плана; загуба прогнозирани приходи в следствие намалени РЗП и БТВ.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата страна „Пазари“ ЕАД е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се поддържа релевираното пред ВРС възражение по чл. 299 ГПК, обуславящо искането на дружеството за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството. В евентуалност се заявява, че решението на ВРС е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. По отношение на иска по чл. 99 вр. чл. 267 ЗЗД се излага, че договорът за цесия от 28.06.2012 г. касателно възнагражденията по чл. 267 ЗЗД и чл. 268 ЗЗД е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, а в евентуалност – на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД. Твърди се, че с него в полза на въззивника са били цедирани само правата по чл. 266, ал. 1 ЗЗД. В евентуалност, в случай че бъде счетено, че цесията е произвела действието си, въззиваемата страна твърди, че с отхвърлянето на насрещния й иск с Решение № 315/23.04.2015 г. по т.д. № 518/2010 г. на ВОС, потвърдено с Решение № 43/29.02.2016 г. по в.т.д. № 677/2015 г. на ВАпС по същество е налице произнасяне със СПН относно правата на въззивника по чл. 99 вр. чл. 267, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Във връзка с иска по чл. 99 вр. чл. 268 ЗЗД се сочи, че въззиваемото дружество не се е отказвало от договора от 05.11.2002 г., което е било изрично отбелязано и в горепосоченото решение на ВАпС, поради което, счита, че не е налице и хипотезата на чл.

268 ЗЗД. Наред с това отбелязва и че приетото от ВАпС, че договорът от 05.11.2002 г. е развален по право предопределя и неоснователността на евентуалния иск по чл. 268 ЗЗД.

Релевира се и възражение за погасяване по давност на вземанията на въззивника на основание чл. 110 ЗЗД. В отговора се сочи, че приемането на изработеното от страна на въззивника не е поставено в зависимост от неговата воля, а от тази на ДФЗ, тъй като проектът е финансиран по програма САПАРД и приложение в тази част намират нейните правила. Освен това дружеството счита, че възнаграждение не е дължимо съобразно чл. 5 от договора от 05.11.2002 г., възпроизведен и в Анекс № 37/08.04.2003 г., поради липсата на одобрен проект по програма САПАРД.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа изложените доводи и възражения.

Процесуалният представител на въззиваемата страна акцентира върху възражението си за недопустимост на исковете на осн. чл. 299 от ГПК.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

ВРС е бил сезиран с предявени от „Мактер консулт” ЕООД срещу „Пазари“ ЕАД главен осъдителен иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 267, ал. 1, предл. второ ЗЗД за 2 сумата от 500 лева, като част от главница в размер на 450 000 лева, представляваща възнаграждение по договор за консултантски услуги от 05.11.2002 г., сключен между възложителя „Пазари” ЕАД и изпълнителя „Виа Монеда“ ООД, което вземане е прехвърлено от „Виа Монеда“ ООД в полза на ищеца „Мактер консулт” ЕООД с договор за цесия от 28.06.2012 г., обективно кумулативно съединен с акцесорен осъдителен иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 500 лева, като част от сумата от 414 556.09 лева, представляваща законна лихва за забава, начислена върху главницата от 450 000 лева за периода 25.01.2005 г. до 30.06.2012 г., както и евентуално съединени с тях главен осъдителен иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 268 ЗЗД за сумата от 500 лева, като част от главница в размер на 370 500 лева, представляваща вземане на „Виа Монеда“ ООД за извършената работа, направените разходи и печалбата по договор за консултантски услуги от 05.11.2002 г., което е прехвърлено от „Виа Монеда“ ООД в полза на ищеца „Мактер консулт” ЕООД с договор за цесия от 28.06.2012 г., кумулативно съединен с акцесорен иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 500 лева, като част от сумата 341 317.78 лева, представляваща законна лихва за забава, начислена върху главницата от 370 500 лева за периода 25.01.2005 г. до 30.06.2012 г.

Ищецът „Мактер консулт” ЕООД твърди, че на 05.11.2002 г. бил сключен договор за консултантски услуги, по силата на който ответникът „Пазари” ЕАД е възложил на изпълнителя „Виа монеда” ООД извършването на консултантски услуги по програма „Сапард“ на МЗГ – ДФЗ, съгласно заданията на възложителя, изискванията на българското законодателство, изискванията и условията за предоставяне и усвояване на финансови средства по програма „Сапард“. С анекс към договора от 08.04.2003 г. били конкретизирани дължимите консултантски дейности, сред които и дейността по изготвяне на комплексен проект за инвестиционна инициатива по чл. 150 от ЗУТ. На 06.01.2003 г. бил сключен договор за проектантски работи между ищеца и „Виа монеда” ООД, с който последното му възложило изготвянето на комплексен проект за инвестиционна инициатива по чл. 150 ЗУТ за строеж „Централен пазар гр. Варна“ и упражняване на авторски надзор по време на строителството, срещу уговорено възнаграждение в размер на 360 000 лв. без ДДС, част от което в размер на 55 000 лв. било платено авансово. Окончателното плащане по договора е обвързано със съгласуването на проекта с Община Варна и получаването не разрешение за строеж. Твърди, че тези условия са се сбъднали, вкл. е издадено разрешение за строеж № 10 от 25.01.2005 г. Поради това и при условията на чл. 65, ал. 3 ЗЗД с договор за цесия от 28.06.2012 г. възложителят „Виа Монеда“ ООД прехвърлил на „Мактер консулт” ЕООД вземането си към „Пазари“ ЕАД за част от възнаграждението му по договора от 05.11.2002 г. и анекс от 08.04.2003 г., дължима за изготвяне на комплексния проект по чл. 150 ЗУТ, в размер на сумата от 450 000 лв. и законна лихва върху нея.

С влязло в сила решение по т.д. № 518/2010 г. на ВОС, потвърдено с решение № 43/29.02.2016 г. по възз.т.д. № 677/2015 г. на ВАпС, били отхвърлени предявените от „Виа монеда“ ООД срещу „Пазари“ ЕАД частични искове с правно основание чл. 266, ал. 1 и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на дължимото възнаграждение за изпълнената работа и обезщетение за забава поради установено разваляне по право на договора за консултантски услуги от 05.11.2002 г. с оглед на прогласената с влязло в сила решение по гр.д. № 14090/2010 г. на СГС нищожност на договор № 2246/14.08.2006 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма САПАРД. Затова ищецът счита, че на изпълнителя „Виа модена“ ООД е дължима част от уговореното възнаграждение, съответстваща на изпълнената работа, полезна за поръчващия „Пазари“ ЕАД на осн. чл. 267, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД. Поддържа, че с договора за цесия е прехвърлено и това вземане на „Виа модена“ ООД в негова полза, респ. претендира част от него с предявения срещу „Пазари“ ЕАД главен иск по чл. 99 вр. чл. 267, ал. 1, предл. второ ЗЗД.

В условията на евентуалност ищецът твърди, че „Пазари“ ЕАД се е отказал от договора за консултантски услуги от 05.11.2002 г., при което за изпълнителя „Виа модена“ ООД е възникнало вземането по чл. 268 ЗЗД за направените разходи по изпълнението, извършената работа и печалбата, която би получил от изпълнението на работата. Счита, че това вземане по чл. 268 ЗЗД също е прехвърлено в негова полза с договора за цесия, респ. той е негов титуляр. Твърди, че размерът на вземането е формиран като част от дължимото възнаграждение, което „Виа монеда“ ООД следвало да получи от „Пазари“ ЕАД по силата на 3 договора от 05.11.2002 г., което е 18% от цялата стойност на одобрения по програма „САПАРД“ проект, или 2 112120 лв. без ДДС, като сумата от 370 500 лева е част от това вземане, относима за извършените работи по т. 4 от Анекс от 08.04.2003 г.