Решение № 79 от 09.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. София, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Мария Стойкова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело № 20221100501394 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение от 16.08.2021 г., постановено по гр.д. № 45662/2016 г. по описа на СРС, 44 състав, са уважени предявените от В. И. С. и К. Т. И. срещу „Ю.Б.“ АД осъдителни искове за заплащане на сумите, както следва: на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 14047,01 лв., представляваща недължимо платени суми поради валутна разлика между швейцарския франк и лева за периода от 12.08.2011 г. до 01.09.2015 г. по Договор за кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот № HL25296 от 03.08.2007 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 12.08.2016 г. до окончателното изплащане; на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 589,27 лв., представляваща недължимо платени суми поради валутна разлика между швейцарския франк и лева за годишна такса за управление на кредита за периода от 12.08.2011 г. до 01.09.2015 г. по Договор за кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот № HL25296 от 03.08.2007 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 12.08.2016 г. до окончателното изплащане; на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 4085,47 лв., представляваща недължимо платени суми за периода от 12.08.2011 г. до 01.09.2015 г., в резултат на едностранно изменение на лихвения процент на възнаградителната лихва по Договор за кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот № HL25296 от 03.08.2007 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 12.08.2016 г. до окончателното изплащане; на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 57,41 лв., представляваща недължимо платени суми за годишна такса за управление на кредита за периода от 12.08.2011 г. до 01.09.2015 г, в резултат на едностранно изменение на лихвения процент по Договор за кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот № HL25296 от 03.08.2007 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 12.08.2016 г. до окончателното изплащане;

1

С решението са отхвърлени претенциите, както следва: за разликата над 14047,01 лв. до пълния предявен размер от 19368,58 лв., представляваща недължимо платени суми поради валутна разлика между швейцарския франк и лева за периода от 03.08.2007 г. до 11.08.2011 г.; за разликата над 589,27 лв. до пълния предявен размер от 692,91 лв., представляваща недължимо платени суми поради валутна разлика между швейцарския франк и лева за годишна такса за управление на кредита за периода от 03.08.2007 г. до 11.08.2011 г.; за разликата над 4085,47 лв. до пълния предявен размер от 9660,88 лв., представляваща недължимо платени суми за периода от 03.08.2007 г. до 11.08.2011 г., в резултат на едностранно изменение на лихвения процент на възнаградителната лихва; и за разликата над 57,41 лв. до пълния предявен размер от 62,62 лв., представляваща недължимо платени суми за годишна такса за управление на кредита за периода от 03.08.2007 г. до 11.08.2011 г, в резултат на едностранно изменение на лихвения процент.

Срещу решението в частта, в която са уважени предявените искове е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „Ю.Б.“ АД. Със същата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, както и за нарушение на процесуалните правила при постановяването му. Поддържа се, че оспорените от ищците клаузи не са неравноправни. Твърди се, че клаузите са уговорени индивидуално, след проведени предварителни преговори, при съобразяване волята на страните. Неправилно съдът е приел, че ищците са поискали кредит в лева, а не в швейцарски франк, както и че при сключване на договора не е била посочена конкретна сума в швейцарски франк. Неправилно било заключението на състава на СРС, че банката е следвало да разполага с информация за бъдещото движение на валутните курсове, която не е предоставила на кредитополучателя. Твърди се, че банката е информирала потребителите чрез данни, с които е разполагала към момента на преговорите и сключването на договора за кредит. Поддържа се, че кредитополучателите са предупредени, че съществува вероятност франкът да поскъпне, както и са предупредени за икономическите последици от това.

Необоснован се явявал и изводът на съда, че валутният риск бил прехвърлен на потребителя. Не отговаряло на фактическата действителност и изводите на съда, че швейцарски франкове реално не са предоставени, тъй като сметката била блокирана, а и същата се използвала само за погасяване на кредита. Жалбоподателят счита за неоснователно осъждането на банката за суми за един и същи период произтичащи от валутни разлики и от увеличаване на лихвения процент по кредита. Оспорва констатациите на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза за дължимост на претендираните от ищците суми. В обобщение на заявените в жалбата доводи, е отправно искане решението да бъде отменено, а предявените искове-отхвърлени. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците в първоинстанционното производство В. И. С. и К. Т. И.. Поддържат, че не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на чл. 154, ал. 1 ГПК, тъй като на основание чл.

146, ал. 4 ЗЗП, банката носи тежестта на доказване, че процесните клаузи са индивидуално договорени, за което същата не е представила доказателства. Сочат, че първоинстанционният съд правилно е приел, че клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал.

1, чл. 6, ал. 2, чл. 24, ал. 1 и чл. 24, ал. 2 от договора за кредит са неравноправни, тъй като попадат в приложното поле на чл. 143 ЗЗП . В тази връзка от събраните в производството пред първа инстанция писмени и гласни доказателства, в т.ч. показанията на свидетелите Д. и Б. се доказало по безспорен и категоричен начин, че процесните клаузи са неравноправни.

Обосновано решаващият съд е приел, че кредитът е предоставен в лева, в каквато насока е заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза. Поддържат, че клаузите на чл. 2 и чл. 24 от договора не отговарят на изискването да уреждат ясни и разбираеми условия по смисъла на чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Сочат, че в хода на производството, банката не е доказала, че преди сключване на договора за кредит е предоставила на кредитополучателите достатъчно информация относно възможността размера на задължението да нарасне значително в случай на повишаване на валутния курс на швейцарския франк спрямо лева, която да им позволи да вземат правилно решение.

Обосновано решаващият съд е приел, че са неравноправни клаузите, предоставящи възможност на банката едностранно да промени лихвения процент по договора за банков кредит, както и че оспорените клаузи не са индивидуално уговорени. Молят съда да 2 потвърди обжалваното решение, като им присъдят сторените по делото разноски.

Първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени предявените от В. И.

С. и К. Т. И. срещу „Ю.Б.“ АД искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, както следва: за разликата над 14047,01 лв. до пълния предявен размер от 19368,58 лв., представляваща недължимо платени суми поради валутна разлика между швейцарския франк и лева за периода от 03.08.2007 г. до 11.08.2011 г.; за разликата над 589,27 лв. до пълния предявен размер от 692,91 лв., представляваща недължимо платени суми поради валутна разлика между швейцарския франк и лева за годишна такса за управление на кредита за периода от 03.08.2007 г. до 11.08.2011 г.; за разликата над 4085,47 лв. до пълния предявен размер от 9660,88 лв., представляваща недължимо платени суми за периода от 03.08.2007 г. до 11.08.2011 г., в резултат на едностранно изменение на лихвения процент на възнаградителната лихва; и за разликата над 57,41 лв. до пълния предявен размер от 62,62 лв., представляваща недължимо платени суми за годишна такса за управление на кредита за периода от 03.08.2007 г. до 11.08.2011 г, в резултат на едностранно изменение на лихвения процент, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното производство доводи, съдът приема следното:

Безспорно е по делото, че на 03.08.2007 г. между „Ю.Б.“ АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД), от една страна и В. И. С. и К. Т. И., от друга, е бил сключен договор за кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот № HL25296. По силата на договора банката предоставила на ищците кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 117 000 лв., по курс "купува" за швейцарски франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита.

Съгласно клаузата на чл. 1, ал. 3, в деня на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1, неразделна част от договора, в което посочват приложимия към същата дата курс "купува" за швейцарския франк. Кредитополучателите са се задължили да върнат кредита, заедно с дължимата лихва, в срок от 248 месеца, на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, годишната лихва се формира като сбор от базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 0.95 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП на банката е бил в размер на 4,5 %. Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора за кредит погасяването на последния се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен-швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева по своите сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава“ на „БПБ“ АД за швейцарския франк към лева, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменимо съгласие и оправомощава банката. Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от договора, кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в лева, като за услугата се съгласявал да заплати съответната комисионна, съгласно действащата към датата на превалутирането Тарифа на банката, като се съгласявал в тези случаи банката да превалутира кредита в лева по обявения курс „купува“ на банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката по реда на чл. 12, ал. 2 за съответната валута и вид на кредита. В чл. 24, ал. 1 от договора е посочено, че кредитополучателят е декларирал, че е 3 запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната фиксинга купува и/или продава на швейцарския франк към лева, както и превалутирането по чл. 6, ал. 3 и по чл. 20 от договора, може да има за последица, включително повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като в тази връзка напълно приема да носи валутния и лихвения риск от промяна на фиксинга или превалутирането за своя сметка, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и лихвите, приложими по превалутирания кредит, след превалутирането му. С ал. 2 на същия член кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и раззбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20-24 вкл. от договора и че е съгласен с настъпването им.