Определение № 62 от 30.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 62 гр. Пловдив, 30.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно наказателно дело № 20255000600052 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.249, ал.3 от НПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от подс. А. В. З., чрез защитника му адв. С. П., против протоколно определение № 90/17.01.2025 г., постановено по НОХД № 2526/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което в хода на разпоредителното заседание е оставено без уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на прокурора, поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

В жалбата са релевирани съображения за неправилност на изводите на съда, свързани с въпросите по чл.248 НПК. Правят се оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на постановеното определение, като се изтъкват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производтво, довели до ограничаване правото на защита на подс.З.. Твърди се също така, че в обвинителния акт не са посочени всички факти и обстоятелства, които характеризират извършеното престъпления за което е повдигнато обвинение на подсъдимия. В тази връзка е направено искане да бъде отменено обжалваното определение и делото да се върне на 1 прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на основание чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

Апелативен съд - Пловдив, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, a разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първостепенният съдът е оставил без уважение така направеното искане, като е счел, че наведените доводи са несъстоятелни. Изводите на съда са правилни.

НОХД № 2526/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е образувано по внесен обвинителен акт срещу А. В. З. за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 от НК.

Минималните критериите за процесуална съответност на обстоятелствената част на обвинителния акт са детайлно очертани в разпоредбата на чл.246, ал.2 НПК и допълнително изяснени с ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС. Прокурорът, воден от преценката си за доказателствена обезпеченост е посочил подробно в обстоятелствената част какви действия е извършил подсъдимия, времето, мястото, начина и механизма на инкриминираното престъпление. Това удовлетворя в достатъчна степен изискването за фактическо описание на деянието на подсъдимия.

Възражението на защитата на подсъдимия, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е описано, че подс. З. не бил упражнил достатъчен контрол върху автомобила, който се отклонил вляво, прекосил е лявата пътна лента за движение в обратна посока, банкета вляво и се качил на острова пред бензиностанция „*“, след което се ударил в бетонен фундамент под информационната табела, а всъщност не става въпрос за отклонение, а направо за извършена маневра – завой наляво непосредствено преди удара е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Както правилно е посочил първостепенният съд в обвинителния акт, не се твърди подсъдимият да е извършил съответна маневра, която да следва да бъде описана във фактическата част на обвинителния акт. Твърди се бездействие на подсъдимия, поради неупражняване на необходимия контрол върху автомобила от страна на водача.

По отношение на второто възражение правилно контролираният съд 2 е отбелязал, че не е отправено обвинително твърдение за конкретно състояние на водача, което да е от значение и да има връзка с изпълнителното деяние, за да следва да има в акта описание на същото. Неоснователно се явява и следващото възражение на защитата в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено мястото в автомобила, на което се е намирала пострадалата и при липса на промяна на същото, както е посочил съдът преповтарянето на това обстоятелство в акта е излишно.

На следващо място в обвинителния акт е посочен и начина и механизма на причиняване на травматичните увреждания на пострадалата, макар това да е сторено чрез посочване заключението на изготвената в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза и очевидно както е приел съда обвинението се солидализира с това заключение.

Тук е мястото да се отбележи, че доколко и в каква степен посочените факти са относими към правната квалификация на инкриминираните деяния, каква е доказателствената им обезпеченост и верни ли са правните изводи, до които е стигнал прокурора при анализа на тези факти са все въпроси, който той /прокурорът/ решава единствено и само на базата на формираното си вътрешно убеждение, което не подлежи на съдебен контрол във фазата на разпоредителното заседание, а е въпрос по същество на делото. Това е така, защото процесуалния акт, очертаващ границите на предмета на доказване и на съдебния процес, който следва да се развие е обвинителния акт. С него обвиняемия разбира окончателно какво е извършил /описателна част/ и за какво престъпление е обвинен /диспозитивна част/. При положение, че в обвинителния акт са описани релевантните за повдигнатото обвинение факти, съобразно преценката на прокурора, то правото на защита на обвиняемия не е нарушено, защото той е запознат както с фактите, така и с правото и съобразно тях е организирал защитата си и по тях ще се брани в открития състезателен процес.

Всичко посочено по-горе диктува изводът, че обжалваното определение е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба оставена без уважение.

С оглед гореизложеното Апелативният съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 90/17.01.2025 г., постановено по НОХД № 2526/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4