Решение № 1221 от 29.11.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1221 гр. Перник, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20221720105427 по описа за 2022 година

Производство по реда чл.250, ал.1 от ГПК.

Двете страни по делото с молби по чл. 250 ГПК, депозирани от ищеца на 09.11.2023 г. и от ответника на 13.11.2023 г. са поискали от съда да допълни постановеното си Решение № 892 от 25.09.2023 г. по делото като се произнесе в мотивите и диспозитива си по предявения с отговора на исковата молба насрещен иск от ответника – отрицателен установителен иск за признаване за нищожни на клаузи на договора за потребителски кредит поради противоречието им с добрите нрави на основание чл. 146 във вр. с чл. 143 ЗЗП във вр. с чл.

26, ал. 1 ЗЗД.

Съдът констатира, че молбите са основателни, тъй като е пропуснал независимо от изготвения по делото проекто-доклад обективиран в определение по чл. 140 ГПК от 06.04.2023 г., в който е докладвал насрещният иск и е разпределил доказателствена тежест по същия и е дал указания на страните по него във връзка с доказването на техните твърдения да се произнесе и в мотивите и диспозитива на постановеното по делото решение по този иск.

В срока по чл.131 ГПК писмен отговор по насрещната искова молба е постъпил от ответника по нея и ищец по първоначално предявения иск. Същият счита, че предявеният насрещен иск бил недопустим. Съдът на основание т. 11б от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС счита, че предявеният насрещен иск от ответницата по чл. 211 ГПК е допустим и следва да бъде разгледан в настоящото производство, тъй като има за предмет вземанията, които се обхващат от заповедта за изпълнение и са били включени в предмета на заповедното производство.

Съдът с определение от 06.04.2023 г. е приел за съвместно разглеждане в настоящото производство предявения от ответницата насрещен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, с който се претендира прогласяване на нищожност на клаузата на договора за потребителски кредит относно размера на възнаградителната лихва и клаузите на договора относно задължението на ответницата да 1 заплаща допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ поради противоречие с добрите нрави.

Съдът намира предявения от ответницата с отговора на исковата молба насрещен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за основателен по отношение на задължението на ответницата да заплаща допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, но не и по отношение на възнаградителната лихва, поради следните съображения:

От представените по делото Договор за потребителски кредит се установява, че страните са уговорили конкретния размер на възнаградителната лихва по кредита, годишен лихвен процент - 41,00%.

Видно от изготвената по делото и кредитирана от съда ССчЕ към 05.11.2019 г., когато е бил сключен процесния договор за потребителски кредит основния лихвен процент определен от БНБ е бил 0,00 %. Възнаградителната лихва не надхвърля петкратния размер на законната лихва за процесния период и не съставлява неравноправна клауза. От представеното по делото Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги Фаст и Флекси се установява, че длъжникът може да се възползва от една или всички посочени услуги: 1.

Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Право на промяна на погасителния план. Това Споразумение представлява самостоятелна сделка с правна същност, аналогична с "договор за услуга". Сключената сделка обаче се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Това е така, доколкото хипотезата може да се приравни на договор, при който насрещната престация е до такава степен нееквивалентна на заплатеното, че практически може да се счете, че престация липсва. За да възприеме това становище, съдът се съобрази с правната доктрина и трайната и непротиворечива практика на ВКС. Като критерий в съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в престациите - Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. на III Г. О. на ВКС, решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по описа за 2010 г. на I Г. О. на ВКС, Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК. В процесния случай размера на главницата по процесния договор за потребителски кредит е 2000 лв., а размера на закупената допълнителна услуга „Фаст“ е 500 лв., а размера на закупената допълнителна услуга „Флекси“ е 1400 лв. В настоящия случай съдът намира, че се касае именно за такава драстично изразена липса на еквивалентност, тъй като стойността на сделката за допълнителни услуги е почти равна на стойността на отпуснатия кредит, с който е обвързана, а същевременно услугите, срещу които се заплаща цена, са поставени в зависимост от допълнителни предпоставки, т.е. са услуги под условие, които в конкретния казус са останали нереализирани, а единствената услуга, която се сочи, че е използвана - приоритетно разглеждане на искането за кредит и изплащане на самия кредит и отлагането на вноски по погасителния, се покрива с действие, което така или иначе е дължимо от кредитора - да осъществи преценка за наличие на условията за отпускане на кредит, и се различава единствено по срочността си, която по никакъв начин не оправдава заплащането на определената цена и то в посочените размери.

Дори да се счете, че дължимостта на възнаграждението за пакета от допълнителни услуги е обусловена от предоставянето на клиента на дължима услуга в по-кратки срокове или при промяна на погасителния план (услуга Фаст и услуга Флекси) и от предоставянето на бъдещи възможности за същия, следва да се отчете, че се касае за договор, при който има икономически по-слаба страна и заплащането не на „цена на услуга“, а на „възможността длъжника да поиска промяна на договора“, както поддържа страната. Предвид характера на тези възможности, част от които са отлагане на определен брой погасителни вноски и възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски или смяна на дата на падеж, не могат и няма как да оправдаят завишаване за дължимата сума по договора. С уговореното възнаграждение за допълнителен пакет се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.

4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждение по пакета за допълнителни услуги не представлява плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи по 2 кредита, с които би се довело до надхвърляне на ограниченията на закона за 16 максимален размер на ГПР. Тази клауза е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза при изчисляването на ГПР по процесния договор за потребителски кредит допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ не са били сключени по ГПР на договора за кредит и в случай, че същите са били включени в ГПР то същият би се равнявал на 120,3958. С оглед на изложеното съдът счита, че уговорките за заплащане на допълнителни услуги Фаст и Флекси са нищожни и тъй като нищожните уговорки не произвеждат действие, задължения по тях не са възникнали за ответника.

Тези аргументи са изложени и в мотивите на решението, в него съдът също така е и установил релевантните факти във връзка с предявения насрещен иск, но не е формирал окончателно воля за уважаване на този иск, респективно не отразил това в диспозитива на решението.

Предвид така установеното от фактическа страна съд намира молбите за основателни. На допълване по реда на чл. 250 ГПК подлежи диспозитивът, в който е обективирана волята на съда.

Мотивиран от горното и на осн. чл.250, ал.1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА Решение № 892/25.09.2023 г. по гр.д. № 5427/2022 г. на ПРС, като:

ПРОГЛАСЯВА по предявения насрещен отрицателен установителен иск от З. М. С., ЕГН: ********** от гр. П., ж..к . „Т.“, бл. **, ет. *, ап.** срещу „Профи Кредит България“ ЕООД с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, нищожност на клаузите на договора за потребителски кредит относно задължението на ответницата да заплаща допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ поради противоречие с добрите нрави.

Допълнително решение подлежи на обжалване пред ОС Перник в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да им се изпрати .

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

3