Решение № 1468 от 20.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1468 гр. Пловдив, 20.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20225330205476 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш серия К № 4212013 издаден от ОДМВР гр.Пловдив, с който на Б. Д. И., ЕГН **********, адрес с.*** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят чрез повереник моли Съда да отмени наложената глоба, по съображения изложени в жалбата и съдебно заседание.

Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща представител, но в писмено становище по делото претендира потвърждаване на процесния фиш. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане като подадена в срок и от лице имащо правен интерес, а по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 13.09.2020г. около 11.19ч автомобил Рено Меган Сценик с рег. № *** собственост на жалбоподателя, се движел в с.Стряма, обл.Пловдив по ул.

„Христо Ботев”. В близост до №39 скоростта му била 72 км/ч, при 1 ограничение за движение в населено място от 50 км/ч. Горното било заснето с АТСС тип TFR1-M №648, монтирана в полицейски автомобил. В последствие бил разпечатан електронния фиш предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на жалбоподателя.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимка към него, удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за изпитване, протокол за употреба на АТСС, както и справка за регистрация на МПС, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.

По фактите жалбоподателя не спори, навеждайки твърдение, че при издаване на процесния фиш са допуснати нарушения на процесуалните правила. На първо място следва да се посочи, че ако жалбоподателя не е управлявал автомобила си на посоченото време и място в ел. фиш, то той е могъл спазвайки процедурата предвидена в закона да оспори фиша, посочвайки лицето, което де факто е извършило нарушението. След като не е сторил това то извода е, че той лично е управлявал посоченото МПС негова собственост. На следващо място закона сочи, че образецът на фиша се утвърждава от Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено. В последния са ясно посочени три имена, адрес и ЕГН на жалбоподателя, с което той е индивидуализиран. На следващо място по делото са приложени удостоверение за одобрен тип и протокол от изпитване на техническото средство, ето защо нарушението е категорично установено. Това сочи на извод, че горното е станало с годно техническо средство. Отчетен е и съответен толеранс при измерването, с което не са нарушени правата на жалбоподателя в тази насока. Не е основателно възражението за местоположението на техническото средство, защото е без значение къде е било то, а къде е бил автомобила на жалбоподателя. Видно от приложената снимка той е бил на път отворен за обществено ползване в населено място.

Действително в протокола по чл.10 от Наредбата е отбелязано с химикална паста, че измерването се извършва в стационарен режим като е изписана буквата С в съответната клетка. Същевременно в клетката под нея с печатен шрифт е попълнен и режим Д, което обаче най-вероятно се дължи на техническа грешка при разпечатване на протокола по образец и премахване на излишното в него. Видно е както от фотоснимката на автомобила на 2 жалбоподателя, че е заснет от позиция извън платното за движение, а от друга страна е представена по делото и снимка с местоположението на полицейския автомобил. От нея също е видно, че е паркиран върху тротоар. В съвкупност двата фотоса изключват възможност нарушението да е установено в движение на полицейския автомобил, а последния е бил в покой.

При това положение правилно е бил издаден ЕФ, докато в обратната хипотеза би следвало да се състави АУАН.

На следващо място не в приложената фотоснимка с автомобила на жалбоподателя и отразеното в ЕФ съвпадат номера на МПС, дата и час на вмененото нарушение. Налице са и географски координати, с което в максимална степен се гарантира установяване мястото на нарушението. Не е нужно да са приложени още фотоснимки, защото по делото не се твърди, че за едно и също нарушение са издадени повече от един ЕФ. Последното лесно би се установило, ако жалбоподателя представи останалите ЕФ, с които е бил наказан за едно и също нарушение. Такова твърдение обаче не бе направено, нито бяха ангажирани доказателства, че жалбоподателя е санкциониран повече от един път за едно и също нарушение. Само в тази хипотеза биха били нужни и останалите фотоси, за да се прецени времето през, което са направени. Нарушението е ясно посочено като време, място и начин на извършване и това е видно от съдържанието на фиша. Ясно е че мястото на нарушението е фактически посочване местоположението на техническото средство, както това е сторено във фиша, защото отразените географски координати дават възможност за проверка на местоположението на нарушението. Безспорно същите сочат мястото на техническото средство, но то е в близост до посочения административен адрес. Без значение е обстоятелството, че е попълнена зона за контрол, което е изискване само в случаите на движение на полицейския автомобил. В случая е отразено нещо в повече, което обаче не засяга правата на жалбоподателя. Не е нужно да се изискват и доказателства за компетентност на лицата боравили при разполагане на уреда, тъй като последния не бил влязъл в работен режим, ако това действие не е било сторено правилно. Не е нужно и на жалбоподателя да се връчи снимков материал от нарушението, защото закона не изисква това.

На последния се връчва единствено фиша от нарушението. Снимката се намират по самата преписка. Липсата на номер на техническото средство в нея, не опорочава издадения ЕФ, защото в закона няма подобно изискване.

3

При положение, че всичко останало като дата, час и място съвпада с външния вид и номер на автомобила на жалбоподателя, то очевидно е налице извършено нарушение за скорост от негова страна.

Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било подведено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП и е определена глоба от 300 лева за превишение от 22 км/ч. Следва да се посочи, че съгласно фотоснимката от нарушението скоростта е била повисока – 75 км/ч и превишение 25 км/ч, но това с нищо не нарушава правата на жалбоподателя.

С оглед този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и такива са поискани своевременно с депозираното писмено становище. Такива в размер на 80 лева следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя на основание чл.63д ЗАНН.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4212013 издаден от ОДМВР -гр.Пловдив, с който на Б. Д. И., ЕГН **********, адрес с.*** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателя Б. Д. И., ЕГН **********, адрес с.*** да заплати на ОДМВР Пловдив сумата от 80 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4