Решение № 14975 от 01.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14975 гр. С, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110159171 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на А. В. Й. срещу „Л.. ЕООД Е К“ КД, с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ за сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени в резултат на трудова злополука от 11.06.2023 г., и сумата от 8 870,45 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено от ищцата вследствие на трудовата злополука трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на настъпване на трудовата злополука – 11.06.2023 г., до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че на 11.06.2023 г., след като пристигнала на работното си място в магазина на ищцовото дружество в гр. АДРЕС, където изпълнявала длъжността „касиер-продавач“, се заела с изпълнение на трудовите си задължения, като около 07:30 ч., докато зареждала охладена витрина с хранителни стоки от палет, който бил пренасян с електрическа транспалетна количка, последната неочаквано се задвижила на заден ход и притиснала десния крак на ищцата между количката и витрината. Поради възникналите изключително остри болки в крака ищцата била незабавно откарана във „В..“ в гр. С, където било констатирано, че вследствие на злополуката е получила фрактура на десния глезен. С Разпореждане № 5104-22-69/21.06.2023 г. на ТП на НОИ злополуката била призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.

Наложило се е извършване на операция по поставяне на вътрешна фиксация с плака и винтове, като след 6-дневен болничен престой ищцата била изписана за домашно лечение. Прекарала първите два месеца след инцидента предимно 1 на легло, като в случаите, в които се е налагало да се придвижи в дома си или да посети лекар, това ставало с помощни средства - патерици, които ползвала в рамките на 4 месеца след злополуката. Изпитвала интензивни болки в областта на увредения крайник, които били ясно изразени поради наличието на отоци на мястото на травмата. Принудителното обездвижване и интензивните болки довели до сериозни затруднения при движение и извършване на обичайни дейности в ежедневието. По тази причина за период от около 4 месеца след злополуката разчитала на чужда помощ. Поддържа още, че цели 9 месеца след злополуката не можела да се върне на работа и ползвала отпуск по болест. Твърди, че около година след злополуката продължавала да изпитва болки в областта на десния крайник, като обемът от движения в него бил силно ограничен. Била подложена и на втора оперативна интервенция, свързана с премахване на поставените 11 месеца по-рано импланти на крака. Тази операция наложила да изтърпи нов период на болки и ограничаване на придвижването, както и провеждане на още рехабилитационни процедури. Поддържа още, че към настоящия момент – 1 година и 3 месеца след инцидента, все още не се е възстановила напълно от получената фрактура на десен долен крайник Отделно от горното, трудовата злополука се отразила негативно на пострадалата и в психологически план.

Изпитвала и продължава да изпитва тревожност, безсъние, постоянно чувство за дискомфорт, намалено самочувствие. Поддържа, че продължава да търпи силни болки и страдания. Ограничила социалните си контакти. Излага, че дължимото се обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи, като се вземе предвид ръстът на инфлацията за месеца, в който е настъпила трудовата злополука. За изпадането в състояние на временна неработоспособност вследствие злополуката справедливият размер на обезщетение, което ответното дружество дължи, се равнява на сумата от 20 000 лв. Счита, че брутното трудово възнаграждение, което би получила от работодателя за периодите на временна неработоспособност, през които не е могла да полага труд, е в общ размер на 23 327,45 лв. Ето защо претендира от ответника да заплати обезщетение за пропуснати ползи в размер на 8 870,45 лв., представляващо брутното трудово възнаграждение, което би получила, ако не беше претърпяла трудовата злополука, след приспадане на изплатеното от НОИ обезщетение за временна неработоспособност в размер на 14 457 лв. за периодите от 11.06.2023 г. до 06.03.2024 г. и от 04.06.2024 г. до 18.08.2024 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, по силата на което ищцата изпълнявала длъжността „касиер-продавач-сътрудник продажби филиал“. Не оспорва настъпването на трудовата злополука на 11.06.2023 г. около 07:30 ч. в магазина на ответното дружеството в гр. С, ж.к. „Борово“, филиал № 182. Твърди, че в началото на работната си смяна ищцата зареждала стоки (месо) по охладени витрини, пренасяйки ги с помощта на електрическа 2 транспалетна количка, като в резултат на зададена на количката неправилна маневра притиснала глезена си между количката и една от витрините. По тази причина твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата – вместо да предприеме маневра с електрическата транспалетна количка напред чрез натискане на съответния бутон, тя предприела маневра назад, като по този начин извършила неправилна преценка как да използва адекватно количката. Поддържа, че към 11.06.2023 г. количката е била в изправност, настилката в склада и извън него е била суха, а служителката е използвала лични предпазни средства – защитни обувки, поради което настъпването на процесната злополука не може да се вмени на наличието на външни обективни фактори. Твърди, че е изпълнил всички свои задължения по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работното място, а ищцата е надлежно запозната с всички правила, изисквания и инструкции за безопасно изпълнение на трудовите си задължения. Оспорва иска за обезщетение за неимуществени вреди по размер с доводи, че исковата претенция е необосновано завишена. Поддържа, че на 27.03.2024 г. на ищцата е изплатена сумата от 2 062,30 лв., представляваща застрахователно обезщетение по заведена претенция № 00/155814 по застраховка „Трудова злополука“, полица № 22/053703Т, сключена от работодателя със ЗЕАД „Б..“ ЕАД, която сума следва да се приспадне от търсеното обезщетение на основание чл. 200, ал. 4 КТ. Оспорва изцяло претенцията за обезщетение за пропуснати ползи с доводи, че обезщетението, изплащано на ищцата от НОИ за периода на временна неработоспособност, е замествало изплащането на трудовото възнаграждение от работодателя, което ищцата би получавала, ако не беше настъпила злополуката. Счита, че не е налице причинно-следствена връзка между настъпилата трудова злополука и периода на временна неработоспособност от 04.06.2024 г. до 18.08.2024 г., през който ищцата твърди, че не е могла да полага труд. Възразява, че извършената втора операция на ищцата не е вследствие от настъпилата на 11.06.2023 г. трудова злополука. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ.

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност 50 % или над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, представляваща разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получил, и обезщетението и/или пенсията 3 по общественото осигуряване /чл. 200, ал. 3 от КТ/. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие, извършено при самонаД.ост (т. нар. „съзнавана непредпазливост“).

Предвид това, правопораждащите претендираното право елементи на фактическия състав са следните: 1/ наличие на трудово правоотношение между страните по делото, 2/ трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото правоотношение, като увреждането да е настъпило при или по повод изпълнението на възложената от работодателя работа; при изпълнение на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, или по време на почивка, прекарана в предприятието; 3/ настъпване твърдените неимуществени вреди, изразяваща се в болки и страдания от травматичното увреждане, както и на имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза, представляваща разликата между трудовото възнаграждение, което работникът или служителят би получил, ако трудовата злополука не бе настъпила, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване; 4/ причинна връзка между трудовата злополука и настъпилите вреди.

В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищцата, както и да установи в условията на пълно и главно доказване възражението си по чл. 201, ал. 2 КТ за допусната от ищцата груба небрежност, с което е допринесла за трудовата злополука.

По делото не се спори относно наличието към датата на настъпване на процесната трудова злополука на 11.06.2023 г. на трудово правоотношение между страните, по силата на което ищцата е заемала длъжността „касиерпродавач-сътрудник продажби филиал“ при ответника.

Между страните не се спори, а и от надлежно приобщените по делото писмени доказателства се установява, че на 11.06.2023 г. А. В. Й. е претърпяла трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО – по време и във връзка с извършваната работа, призната за такава с Разпореждане № 5104-2269/21.06.2023 г. на Териториално поделение - С област на НОИ, в резултат на която пострадалата е получила „счупване на други части на подбедрицата, закрито на десен крак“. Еднопосочни в тази връзка са и обстоятелствата, обективирани в Доклад за злополука от 11.06.2023 г., Протокол за резултатите от извършеното разследване на злополуката № 237/12.06.2023 г. и писмените обяснения на служителите на ответника относно настъпилия инцидент, от които се установява, че на 11.06.2023 г. около 07:30 ч. във филиален магазин на работодателя, находящ се в гр. С, АДРЕС, пренасяйки стока с помощта на 4 електрическа транспалетна количка /ЕТК/ с цел зареждането на охладени витрини, служителят А. В. Й. притиска десния си глезен между една от витрините и управляваната от нея ЕТК.

По делото не са ангажирани доказателства за обжалване на разпореждането на НОИ по съответния административен ред, поради което същото следва да се счита за влязло в законна сила.

Механизмът на настъпилата на 11.06.2023 г. трудова злополука се потвърждава и от събраните в хода на делото гласни доказателства чрез разпит на допуснатите на страните свидетели.

Свидетелят Й Г Й – съпруг на ищцата, разказва, че в деня на инцидента ищцата му се обадила, за да сподели, че е претърпяла инцидент по време на работа – при маневра с количката натиснала копчето за тръгване напред, но вместо това количката тръгнала назад и премазала крака .

Свидетелят Н В. Д. – служител при ответника, разказва, че към момента на настъпване на трудовата злополука през м. юни 2023 г. е била пряк ръководител на ищцата. Спомня си, че по време на провеждане на инвентаризация в стоков филиал на ответника около 07:00 ч. сутринта чула трясък и силно извикване, поради което изтичала и видяла ищцата да лежи на земята с изкривен глезен пред хладилната витрина. Разказва, че не е била пряк свидетел на инцидента, но прегледала видеозаписа от поставените камери за наблюдение в магазина, от който ясно се вижда как ищцата маневрира с количката, а след като ищцата паднала, служителят, който пръв се отзовал да помогне, отместил количката с няколко хода напред – на около половин метър от ищцата.

Разпечатката съдържа 22 от 105 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8e5622dd-3703-41ea-a028-2c77686ad7da