Решение № 776 от 12.12.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 776 гр. Разград, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20243330101118 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

С искова молба от „БАНКА ДСК" АД с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. „Московска" № 19, срещу И. М. В. с ЕГН: **********, произтичащо от договор за кредит от 02.04.2018 г., за сумите: 9104,26 лв. (девет хиляди сто и четири лева и двадесет и шест стотинки) представляващи главница, ведно със законната лихва върху вземането считано от 30.11.2023 г. до окончателното му изплащане; 1132,01 лв. (хиляда сто тридесет и два лева и една стотинка) - възнаградителна лихва от 15.05.2022 г. до 08.11.2023 г.; 96,85 лв. (деветдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки) – обезщетение за забава за периода от 15.05.2022 г. до 08.11.2023 г.; 66,36 лв. (шестдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки) — лихва за забава за периода от 09.11.2023т. до 28.11.2023 г.; както и сумата 207,99 лв. (двеста и седем лева и деветдесет и девет стотинки) - заплатена държавна такса и 150,00 лв. (сто и петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение. Ищецът претендира направените разноски по настоящото производство.

Ищецът сочи, че на 02.04.2018 г. бил сключен Договор за кредит между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД (като кредитор) и И. М. В. с ЕГН:

********** (като кредитополучател) за сумата от 13 000 лв. (тринадесет хиляди лева). Поради допусната забава в плащанията на уговорените месечни вноски била изпратена покана - уведомление до длъжника, с което банката го уведомила, че ще превърне кредита в предсрочно изискуем. На 29.11.2023 г.

„Банка ДСК“ АД като правоприемник на кредитора депозирала до Районен съд – Разград заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК и па 04.12.2023 г. Районен съд – Разград издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за 1 заплащане на заявителя-кредитор следните суми: 9 104,26 лв. – главница ведно със законна лихва върху главницата, считано от 30.11.2023 г. до окончателно изплащане на задължението; 1 132,01 лв. за възнаградителна лихва от 15.05.2022 г. до 08.11.2023 г., 96,85 лв. обезщетение за забава за периода от 15.05.2022 г. до 08.11.2023 г.; 66,36 лв. (шестдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки) — лихва за забава за периода от 09.11.2023т. до 28.11.2023 г.; както и сумата 207,99 лв. (двеста и седем лева и деветдесет и девет стотинки) - заплатена държавна такса и 150,00 лв. (сто и петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на така издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 6/2024г. при ЧСИ Деян Драганов. След връчване на заповедта и ИЛ от ЧСИ при условията на чл.

47, ал. 7 вр. с чл. 5 от ГПК съдът указал на ищеца, че може да предяви иск за установяване на вземанията му. Ищецът е предупреден за последствията в случай на непредявяване на установителен иск. Така ищецът обосновава правния си интерес. Моли за оставяне в сила Заповед за незабавно изпълнение от 04.12.2023 г. и изпълнителен лист от 04.12.2023 г. по ч.гр.д. № 2143/2023 г. по описа на Районен съд – Разград, с които ответникът е осъден да заплати гореописаните суми.

Ответникът чрез особения си представител изразяват становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Сочи се, че ищецът не е упражнил редовно правото си да уведоми кредита за предсрочно изискуем. Възразява досежно размера на посочените суми за главница, възнаградителна лихва. Възразява, че е налице прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Сочи, че искането на ищеца за заплащане на такси и разноски за неоснователно.

След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, съобразявайки приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 02.04.2018 г. бил сключен Договор за кредит „Експресо“ 321005177090, с който влялото се в „БАНКА ДСК" АД преобразувано дружество „ЕКСПРЕСБАНК" АД с ЕИК 813071350, с предишно наименование “Сосиете Женерал Експресбанк” АД (съгласно вписано на 30 април 2020 г. в Търговския регистър и РЮЛНЦ влИ.е на Експресбанк АД в Банка ДСК ЕАД, „Банка ДСК" АД с общ правоприемник на прекратената с влИ.ето „Експресбанк" АД и поема всички нейни права и задължения), в качеството на кредитор предоставило на ответника И. М. В. с ЕГН:

********** (като кредитополучател) сумата от 13 000 лв. (тринадесет хиляди лева), със срок за връщане на заетата сума ведно с възнаградителна лихва на 120 месечни вноски до 15.04.2028 г., обща за погасяване сума 19733,56 лева, размер на погасителните вноски 161,95 лева, при номинален фиксиран лихвен процент 7,99 % на година за целия срок на договора и ГПР 9,54 %, при просрочени погасителни вноски - лихвен процент съгласно чл. 9.1 в размер на 13,99%, след настъпване н а предсрочна изискуемост 6 пункта над номиналния лихвен процент върху цялата главница. В договора е посочено, че вида на кредита е потребителски. В сумата са включени такса по кредита в размер на 300 лева и разходи за групова застраховка, изчислявани 0,62 % годишно върху остатъка от главницата по кредита.

Според заключението по назначената ССЧЕ ищецът е предоставил на ответника сумата по отпуснатия кредит в размер на 13000 лева по банковата му сметка. Платената сума от ответника по процесния кредит е 8149,33 лева, 2 отнесени за такса одобрение – 300 лева, главница – 3895,74 лева, редовна лихва – 3654,71 лева, застраховки – 285,35 лева и лихва просрочие – 13,53 лева. Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК просрочените вноски са 18 бр. общо за сумата от 2812,75 лева, в т.ч. главница 1729,46 лева и лихва 1085,29 лева. Последната вноска е била направена на 19.10.2022 г.

Дните на забава са 562. Дължимите суми за погасяване, а така също и дължимите към подаване на заявлението са: 9 104,26 лв. – главница; 1 132,01 лв. за възнаградителна лихва от 15.05.2022 г. до 08.11.2023 г., 96,85 лв. обезщетение за забава за периода от 15.05.2022 г. до 08.11.2023 г.; 66,36 лв.

(шестдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки) — лихва за забава за периода от 08.11.2023т. до 28.11.2023 г. Такива са дължимите суми и към момента на изготвяне на заключението.

Депозирано е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. По образуваното заповедно производство ЧГД № 2143/2023 г. по описа на PC - Разград съдът издал Заповед № 1172/04.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК и Изпълнителен лист № 845 от 04.12.2023 г. в полза на ищеца за вземания на банката, произтичащи от Договор за кредит Експресо № 321005177090 от 02.04.2018 г., а именно: 9104,26 лв. (девет хиляди сто и четири лева и 26 стотинки), представляващи дължимата главница по Договор за кредит Експресо № 321005177090, сключен на 02.04.2018 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и длъжника, ведно обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от 30.11.2023 г. до изплащане на вземането; възнаградителна лихва в размер на 1 132,01 лв. (хиляда сто и тридесет и два лева и 1 стотинка) за периода от 15.05.2022 г. до 08.11.2023 г.; обезщетение за забава в размер на 96,85 лв. (деветдесет и шест лева и 85 стотинки), начислено за периода от 15.05.2022 г. до 08.11.2023 г.; 66,36 лв. (шестдесет и шест лева и 36 стотинки), представляващи лихва за забава в размер на законната, начислена за периода от 09.11.2023 г. до 28.11.2023 г.; разноски в размер на 207,99 лв. (двеста и седем лева и 99 стотинки) за заплатена държавна такса и 150,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Със съобщение по ЧГД предвид обстоятелството, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът указал на ищеца, че на основание чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК в едномесечен срок от датата на уведомяване може да предяви иск за установяване на вземането си.

Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното от правна страна:

Предявените искове са процесуално допустими, предявени по реда на чл. 415, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 от ГПК след издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК в производството по ЧГД № 2143/2023 г. по описа на PC – Разград.

Въз основа на приетата по-горе фактическа обстановка, сключването на процесния договор за кредит, ведно с твърдените от ищеца права и задължения по него, както и предаването на сумата на ответника се установяват от събраните писмени доказателства. Установява се безспорно съществуването на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение по договора за потребителски кредит. При извършената служебна проверка не се установи наличие на нищожни и неравноправни клаузи в процесния потребителски кредит, спрямо който намират приложение разпоредбите на ЗПК. Договорът е сключен в писмена форма по ясен и разбираем начин. В 3 процесния договор е посочена чистата стойност на кредита, ГПР, фиксираният годишен лихвен процент по кредита, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, ден на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Размерът на договорната лихва и ГПР също не надвишава законовите ограничения по чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Не е налице твърдяното нарушение на закона, доколкото чл.

33 от ЗПК няма предвид размера на възнаградителната лихва, а на обезщетението за забава. Няма твърдения кредиторът да е предявил претенция за застрахователно обезщетение към застрахователя. Съдът приема, че клаузата относно включването на застраховка е индивидуално договорена. Съобразно посоченото в чл. 10, ал. 3 от договора, в случай на неплащане от кредитополучателя на дължимата застрахователна премия, покритието се прекратява след падежа на шестата неплатена вноска.

По отношение на предсрочната изискуемост:

Съобразно чл. 10, ал. 2 страните по договора са се съгласили, че при възникване на просрочие на задължение повече от 90 дни банката може да обяви вземането си за възстановяване на целия кредит за предсрочно изискуемо. Видно от заключението по назначената ССЧЕ дните на забава преди предприемането на действията на ищеца са 562 дни. Съгласно даденото разрешение в т. 18 от ТР № 4/2013 г. в хипотезата на предявен иск на основание чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, което произтича от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, при които кредиторът може да събере вземането си, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си за направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Това означава, че ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, правото на кредитора трябва да бъде упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването и. Тоест предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличието на две предпоставки – обективния факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. В конкретния случай се установява, съгласно посоченото в извлечението и заключението по ССЧЕ, неоспорени от ответниците, че са налице обективните факти, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост на основание ОУ с оглед дните на забава. С оглед приложените доказателства, а именно установяване от ЧСИ на невъзможност за връчване поради отсъствието на ответника (по данни на кметството същият работи във Франция), съдът приема, че ищецът е положил дължима грижа, която съответства на обективния критерий по чл. 302 ТЗ.