Присъда № 166 от 10.06.2025, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда №166 от 10.06.2025 г. по НОХД №4802/2024 г. по опис на РС Варна От РП Варна е възведен обвинителен акт срещу М.Д.Т., ЕГН **********, за това, че:

На 16.05.2023 г. в к. к. „Св. св. Константин и Елена“, отнела чужди движими вещи – портмоне от изкуствена кожа и парична сума 1600.00 лв, на обща стойност 1624.00 лв, от владението на С.Г.В., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и не представлява маловажен случай – престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1 НК.

По искане на пострадалото лице С.Г.В., ЕГН **********, същото е конституирано като граждански ищец и съдът е допуснал за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск срещу подс. М. Т., за плащане на сумата 1624.00 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на извършване на деянието – 16.05.2023 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди, в резултат на престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1 НК.

В хода на съдебното производство по искане на подсъдимата и нейният защитник съдът е разпоредил провеждане на предварително изслушване съгласно чл.371, т.2 НПК. След направено от подсъдимата признание относно фактите, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт и декларирано от същия съгласие да не се събират доказателства за тези факти, на основание чл.372, ал.4 НПК, съдът е приел, че самопризнанията на същия се подкрепят напълно от събраните в досъдебното производство доказателства.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението, като счита същото за безспорно доказано. Моли съда, да признае подсъдимата за виновна по възведеното обвинение и да наложи предвиденото наказание „лишаване от свобода“ за минималния установен срок с специалната част на НК, което при приложение на чл.373, ал.2 НПК, вр. чл.58а, ал.1 НК, да бъде редуцирано с 1/3.

Защитникът на подс. М. Т. не оспорва визираната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка. Твърди, че са налице основания за определяне на наказание при условията на чл.58а, ал.1 НК. Моли, съда, да наложи предвиденото наказание „лишаване от свобода“ за срок под минималния установен поради наличие на множество смекчаващи отговорността обстоятелства.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Към средата на м. май 2023 г. подс. М. Т. имала регистрирани две предходни осъждания, второто от които за престъпление по чл.194, ал.1 НК с наложено наказание „пробация“ по НОХД №491/2023 г., в сила от 27.03.2023 г., а в последствие същата има регистрирани към м. януари 2025 г. още 11 (единадесет) осъждания за разнородни престъпления от общ характер, основно кражби.

На 16.05.2023, около 16.00 ч. подс. М. Т. влязла в магазин за дрехи, находящ се в к. к. „Св. св. Константин и Елена", в близост до пощенския клон в курортния комплекс, стопанисван от „Димитрейд“ ДЗЗД, чийто управител и продавач-консултант в магазина била свид. С. В.. На работен плот в търговския обект свид. С. В. държала дамската си чанта, в която се намирало нейното портмоне с налична в същото сума 1600.00 лв. Когато подс. М. Т. поискала да пробва блуза и анцуг и тъй като магазинът нямал пробна, свид. С. В. пуснала перде и излязла извън обекта, за да осигури условия на клиентката спокойно да пробва дрехите. Когато останала сама в магазина подс. М. Т. решила да извърши кражба от дамската 1 чанта на свид. С. В., отворила я и взела от там портфейла, който сложила в джоба на своите дънки, след което излязла от магазина като казала на свид. С. В., че ще се върне след малко, за да купи анцуга, който пробвала и се отдалечила в посока хотел „Приморски“, носейки в себе си портфейла като повече не се върнала. Около 18.30 часа В. установила липсата на портфейла си и на следващия ден подала уведомление за случилото се пред Пето РУ, ОД МВР Варна.

След преглед на видеозаписи от охранителни камери, проведено разпознаване от свид. С. В. и изготвяне на видео-техническа лицево-идентификационна експертиза, подс.

М. Т. била установена като извършител на деянието.

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно и категорично установена въз основа на стореното признание от подсъдимата на фактите, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Заявеното от подсъдимата признание се подкрепя в пълна степен от събраните в хода на досъдебното производство доказателства – протоколи за разпит на свид. С. В., протокол за доброволно предаване от 17.05.2023 г., протокол за разпознаване от 27.06.2023 г., ведно с фотоалбум, заключения по съдебно-оценителна и видео-техническа и лицево-идентификационна експертизи.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. М. Т. е осъществила от обективна и субективна страна, фактическия състав на следното престъпление:

На 16.05.2023 г. в к. к. „Св. св. Константин и Елена“, отнела чужди движими вещи – портмоне от изкуствена кожа и парична сума 1600.00 лв, на обща стойност 1624.00 лв, от владението на С.Г.В., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и не представлява маловажен случай – престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1 НК.

Квалификацията на деянието по чл.195, ал.1, т.7 НК като извършено от подс.

М. Т. при условията на повторност се обуславя от предходно регистрираното нейно осъждане за същото по вид престъпление, за което, към датата на извършване на деянието по настоящото дело, не е изтекъл срок над пет години от изтърпяване на наложеното наказание съобразно чл.28, ал.1, вр. чл.30, ал.1 НК.

Деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл – деецът е съзнавал, че противозаконно отнема съответните чужди движими вещи.

Причини за извършване на престъплението – незачитане неприкосновеността на собствеността и стремеж към противоправно облагодетелстване.

При определяне вида и размера на наказанието за подс. М. Т., съдът прецени като средно висока степента на обществена опасност на конкретното престъпление предвид значителния ръст на този вид посегателства и сравнително високата и невъзстановена стойност на инкриминираните вещи. Съдът прецени като висока степента на обществена опасност на подсъдимата към момента на извършване на деянието, предвид наличието на две предходно регистрирани осъждания за престъпления от общ характер, което обстоятелство, наред със съществената множественост на последващите настоящото деяние осъждания за други разнородни престъпления от общ, сочещи твърде негативни характеристични данни за подсъдимата, съдът прецени и като съществени отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прецени направеното от подсъдимата признание, младата й възраст, както и факта, че тя е родител на малолетно дете. При така изтъкнатите съображения съдът намира, че е налице относителен паритет между отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства за подс. М. Т., при което следва да се определи предвиденото наказание лишаване от свобода съобразно чл.54 НК за срок към минималния регламентиран в специалната норма на чл.195, ал.1 НК, а именно – една година, като, при задължителното приложение на чл.58а, ал.1 НК, вр. чл.373, 2 ал.2 НПК, това наказание следва да бъде намалено с една трета до размер осем месеца.

Съобразно чл.57, ал.1, т.2 ЗИНЗС, това наказание следва да бъде приведено в изпълнение при първоначален строг режим.

Предвид признаването на подс. М. Т. за виновна по повдигнатото обвинение, както и с оглед неоспорването от същата на приетия за съвместно разглеждане граждански иск, на основание чл.45, ал.1 ЗЗД, подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати обезщетение за причинените вреди на конституирания граждански ищец С. В. в претендирания размер 1624.00 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на извършване на деянието – 16.05.2023 г. до окончателното плащане.

На основание чл.189, ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимата стойността на държавната такса върху размера на уважения граждански иск.

Съдът счита, че с това наказание и по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 166 гр. Варна, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов

Съдебни

Галина Ст. Владимирова заседатели: Жасмина Ст. Стоилова при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов и прокурора К. В. К. като разгледа докладваното от Димо Цолов Наказателно дело от общ характер № 20243110204802 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подс. М. Д. Т., ЕГН **********, р. 22.11.1993 г. в гр. Варна, живуща в гр. Варна, обл. Варна, българка, българска гражданка, начално образование, неомъжена, не работи, осъждана, за ВИНОВНА в това, че:

На 16.05.2023 г. в к. к. „Св. св. Константин и Елена“, отнела чужди движими вещи – портмоне от изкуствена кожа на стойност 24.00 лв и сумата 1600 лв, всичко на стойност 1624 лв, от владението на С. Г. В., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.54, вр. чл.58а, ал.1 НК, вр. чл.57, ал.1, т.2 ЗИНЗС, вр. чл.371, т.2, вр. чл.373, ал.2 НПК, й ОПРЕДЕЛЯ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок ЕДНА ГОДИНА като НАМАЛЯВА така определеното наказание с ЕДНА ТРЕТА и НАЛАГА наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок ОСЕМ МЕСЕЦА при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

ОСЪЖДА М. Д. Т., ЕГН **********, да заплати на гр. ищец С. Г. В., ЕГН ********** сумата 1624.00 лв /хиляда шестстотин двадесет и четири лева, 00 ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1 НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на извършване на деянието – 16.05.2023 г., до окончателното плащане, на основание чл.45, ал.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА М. Д. Т., ЕГН **********, да заплати по сметка на РС Варна сумата 64.96 л в /шестдесет и четири лева, 96 ст./, представляваща размер на държавната такса върху размера на уважения граждански иск, на основание чл.189, ал.3 НПК.

1

УКАЗВА на М. Д. Т., ЕГН **********, реда за доброволно изпълнение чрез внасяне по сметка на присъдената сума в полза на РС Варна, както и обстоятелството, че при липса на представени доказателства за извършено плащане в 7-дневен срок от влизане на присъдата в сила, ще се пристъпи към издаване на изпълнителен лист за принудително събиране, включително с такса за издаване в полза на бюджета на ВСС съгласно ПАС.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес пред ОС Варна.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

2