Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 871 от 09.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1502/2025
Вид
Решение № 871
Подписан
09.07.2025
Състав
Стефка Тодорова Михова, Иван Гаврилов Йорданов, Николай Колев Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл. 103 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 104 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 270, ал. 3, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 68 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 871 гр. Пловдив, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Н.й К. Стоянов

Иван Г. Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20255300501502 по описа за 2025 година

Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Н. Х. К., ЕГН **********, от град А., обл. Пловдивска, бул. ***, подадена чрез пълномощника му по делото адв. В. Р., против решение № 175/03.04.2025 г., постановено по гр.д.

№ 906/2024 г., по описа на Районен съд-А., с което е отхвърлен предявеният иск от жалбоподателя против ответника Б. Б. Г., ЕГН **********, от град А., обл. Пловдивска, бул. „***, за разваляне поради неизпълнение на сключения между страните договор за прехвърляне на недвижим имот, срещу задължение за гледане и грижи, обективиран в нотариален акт № 13, том 2, рег. № 1311, дело № 200 от 23.08.2023 г. , представляващ СОС с идентификатор *** по КККР на гр. А., одобрени със Заповед №300-5- 52/08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, , с адрес на имота: гр. А., бул.***, с площ от 108.39 кв.м, ведно с прилежащите части: мазе № 2; складово помещение № 3;таванска стая № 3 и 9.369% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и 1 необоснованост на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество на правния спор, с което исковата претенция да бъде уважена с присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Б. Б. Г., ЕГН **********, подаден чрез пълномощника му по делото адвокат В. Д., в който вземат становище за нейната неоснователност и настояват за потвърждаване на първоинстанционното решение с присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

След извършена служебна проверка по чл.269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно, но недопустимо , поради следните съображения:

Първоинстанционният РС-А. е разгледал и се е произнесъл по предявен от Н. Х. К., ЕГН **********, против Б. Б. Г., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на сключения между страните на 23.08.2023г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Предмет на процесния договор е недвижим имот- жилище, апартамент , с площ от 108.39 кв.м., находящ се в град гр. А., бул.***, ведно с мазе № 2; складово помещение № 3; таванска стая № 3 и 9.369% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж.

2

Родовата подсъдност разпределя делата между различните първоинстанционни съдилища - районни и окръжни. Критерият, въз основа на който се извършва това разпределяне, е естеството, родът на материалното правоотношение, по повод на което се търси съдебната защита и по което съдът ще се произнесе с решението си и той се определя императивно от закона. Затова и родовата подсъдност е положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно през цялото времетраене на процеса. Това означава, че въпросът за родовата подсъдност може да се повдига във всяко положение на делото, вкл. и пред касационната инстанция /така решение № 26 от 24.03.2021г. по т.д. № 524/2020г. на ВКС, Второ търговско отделение/.

При служебно извършената проверка за допустимост на решението настоящият съдебен състав констатира, че същото е постановено в нарушение на правилата на родовата подсъдност, което е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът е длъжен да следи служебно и без възражение на страна по делото. Съгласно чл. 103 ГПК на районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция - делата посочени в чл. 104 от ГПК. Когато районният съд е сезиран с иск, родово подсъден на окръжен съд, той няма право да разгледа и реши делото, а следва да прекрати производството по него и да изпрати делото по компетентност на окръжния съд, а в случаите, когато пропусне да стори това и постанови решение по съществото на гражданскоправния спор, решението е недопустимо и същото следва да бъде обезсилено от въззивния съд на основание чл. 270, ал. 3, изр.2 ГПК, като делото следва да се изпрати на компетентния съд.

Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК, исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лeва, с изключение на делата по искове за издръжка, за трудови спорове и по актове за начет, са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция. Цената на иска е паричната оценка на предмета на делото - чл. 68 ГПК, и тя се определя съобразно правилата на чл. 69 и чл. 70 ГПК. Родовата подсъдност на спора по предявени оценяеми искове се определя от цената на иска, а правилата за определяне размера на цената на иска са регламентирани в нормата на чл. 69 от ГПК. Искът по чл. 87, ал. 3 от 3

ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е облигационен и оценяем. Неговата цена се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК, а именно – по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор – от стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот – размерите по т. 2 – от данъчната оценка на недвижимия имот. В случая по делото е представено удостоверение за данъчна оценка на процесния недвижим имот, издадено на 27.05.2024г., видно от което същата възлиза на сумата от 25 805, 80 лева , т.е. цената на така предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е в размер на 25 805, 80 лева, каквато цена на иска е била посочена и от ищеца в подадената от него по делото на 29.05.2024г. писмена молба..

След като цената на така предявения по делото иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, е над 25 000 лева , то по правилото на чл. 104, т. 4 от ГПК спорът е подсъден като първа инстанция на съответния окръжен съд - в случая на ОСПловдив с оглед местонахождението на недвижимия имот.

С произнасянето по този иск РС-А. е постановил недопустим съдебен акт, които въззивната инстанция в приложение на чл. 269, вр. чл. 270, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК следва да обезсили, като изпрати делото на компетентния да се произнесе по иска съд.

По отговорността за сторените в настоящото производство съдебни разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд – ОС-Пловдив, при новото разглеждане на делото по същество.

Така мотивиран Пловдивският окръжен съд,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 175/03.04.2025 г., постановено по гр.д. № 906/2024 г., по описа на Районен съд-А., II гр.с.

ИЗПРАЩА делото, след влизането в сила на решението, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 2 -ро от ГПК на родово компетентния първоинстанционен съд, а именно –Окръжен съд-Пловдив, за разглеждане на предявения от Н. Х.

К., ЕГН **********, против Б. Б. Г., ЕГН **********, иск с правно основание 4 чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на сключения между страните на 23.08.2023г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 13, том 2, рег. № 1311, дело № 200 от 23.08.2023г.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 от ГПК в 1-месечен срок от връчването на препис от него на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5