Решение № 60 от 26.09.2023, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Тополовград, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Христов при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Гражданско дело № 20222320100300 по описа за 2022 година и за да се произнесе по реда на чл.238 и 239 от ГПК, взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от „**********“ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.С., **********, чрез пълномощник адв.В.Н., със съдебен адрес: гр.С., ул.“********** против С. А. Е., с ЕГН **********, с адрес: с.Р., общ.Т. ул.“**********, с правно основание чл.422, във вр.чл.415 от ГПК, с цена на иска 611,20 лв.

В исковата молба се твърди, че на 24.01.2019 г. между ответникът С. А.

Е. и „**********“ ЕАД /понастоящем „**********“ ЕАД/ е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************* за срок от 24 месеца, с абонаментен план „Тотал 30.99 с допълнителни 6000ЗМВ“ със стандартен месечен абонамент в размер на 30,99 лв. Ответникът не е изпълнил задълженията си по споразумението в размер на 135,08 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от 25.11.2019 г. до 24.02.2020 г.

Вследствие на неизпълнението и съгласно раздел IV, чл.2 от споразумението, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 77,46 лв., която не 1 надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № 7304980713/25.05.2020 г.

Твърди се още в исковата молба, че на същата дата и по повод горепосоченото споразумение, мобилният оператор като лизингодател, сключва със ответника Е. – лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка „HUAWEI P20 Lite Dual Blue “ на обща лизингова цена в размер на 519,57 лв. дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 22,59 лв. По договора за лизинг ответникът Е. дължи заплащане на сума в общ размер на 285,13 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период от 25.11.2019 г. до 24.05.2020 г. Вследствие неизпълнението по споразумението ответникът дължи сума в размер на 113,53 лв. представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, начислена във фактура № 7304980713/25.05.2020 г.

Твърди се още, че с оглед изложеното в исковата молба, ищецът „**********“ЕАД на 08.07.2022 г. подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до РС – Свиленград срещу ответника С. А. Е., в което се претендира главница в размер на 611,20 лв. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. РС – Свиленград препраща делото по подсъдност на РС – Тополовград и е образувано ЧГД № 193/2022 г. по описа на РС – Тополовград. Издадена е заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което съдът с разпореждане е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. В законоустановения срок и на основание чл.415 във вр.чл.422 ГПК ищецът е предявил иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника.

Предвид на това, моли съда да приеме за установено по отношение на ответника С. А. Е., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца на „**********“ ЕАД в общ размер на 611,20 лева, представляващи неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и сума за неплатени лизингови вноски; законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се направените по делото разноски – по настоящото 2 производство и по заповедното производство.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника по реда на чл.47 от ГПК. С определение от 07.03.2023 г. на основание чл.47, ал.6 от ГПК е назначен особен представител на ответника, на когото е връчен препис от исковата молба на 20.04.2023 г. В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК, особеният представител на ответника не е подал писмен отговор на исковата молба и не е изразил становище по иска.

Ищецът чрез своя представител е депозирал молба с вх.№ 612/12.06.2023 г. за гледане на делото в негово отсъствие и е направил искане при неявяване на ответника в съдебното заседание съгласно чл.238 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

Ответникът по делото редовно призован чрез особения представител, не се явява в съдебно заседание. Не се явява и особения представител, като не е посочил причина за неявяването си, нито е депозирал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът след като обсъди искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, с оглед на представените по делото доказателства:

Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*************; допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*************; договор за лизинг към него, Общи условия на „**********“ ЕАД; фактури с

№№ 7298313737/25.12.2019 г.;

№

7299638837/25.01.2020 г.;

№

7300942717/25.02.2020 г.;

№

7302368379/25.03.2020 г.;

№

7303675579/25.04.2020 г. и

№

7304980713/25.05.2020 г. и всички приложени доказателства към ч.гр.д № 193/2022 г. по описа на ТгРС, го намира за основателно.

Срещу ответника неприсъствено решение може да се постанови при наличието на следните кумулативни условия, които са налице в настоящото производство: ако той не се е явил в първото заседание по делото; не е представил в срок отговор на исковата молба; не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие и когато искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца доказателства.

За да се постанови неприсъствено решение трябва на страните да са 3 указани последиците от неспазването на сроковете за размЯ. на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В случая, тези последици са указани на страните по делото, видно от приложените призовки, с които е обявена датата на съдебното заседание и с които е изпратен препис от доклада по чл.140 от ГПК, постановен с определение № 143/25.05.2023 г.

По делото са налице и другите предпоставки, посочени по-горе, а именно – неявяването на ответника в първото заседание по делото, непредставяне в срок на отговор на исковата молба и непоискване на разглеждане на делото в негово отсъствие.

По делото, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, твърдени от ищеца, изложени по-горе, както и с оглед представените от ищеца писмени доказателства, също изложени по-горе в съответствие с изискуемата предпоставка на чл. 239 ал. 1 т.2 от ГПК у съда се създаде убеждението за вероятна основателност на предявения иск, с правно основание чл. 422 от ГПК.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за издаване на неприсъствено решение против ответника, с което да бъде уважен предявеният иск в размерите, които се претендират.

Следва да бъдат присъдени и направените от ищеца разноски, по заповедното производство общо в размер 385,00 лв. – 25 лв. държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение и по настоящото производство общо в размер на 505,00 лв. – 25 лв. държавна такса и 480,00 лв. адвокатско възнаграждение.

Тъй като особения представител на ответника не се явява в съдебно заседание, като не е посочил причина за неявяването си, нито е депозирал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие, следва да не се изплаща внесеното възнаграждение за особен представител и същото да бъде върнато на вносителя – ищеца по делото „**********“ ЕАД.

Съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване, тъй като не съдържа констатация относно съществуването на спорното право, а само установява вероятната основателност на иска.

Решението обаче подлежи на отмЯ. от въззивния съд при условията на чл.

240, ал. 1 от ГПК, както и страната, срещу която е постановено неприсъствено решение има на разположение и иск за същото право или 4 оспорването му по чл. 240 ал. 2 от ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

УВАЖАВА предявения иск от ищеца „**********” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ****************, чрез пълномощник адв.В.Н. ПРОТИВ С. А. Е. с ЕГН **********, с адрес: с.Р., общ.Т. ул.“********** КАТО ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца изпълнение на парично задължение в размер на 911,20 лева /шестстотин и единадесет лева и 20 стотинки /, представляващи неплатени месечни абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************* и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него, както и законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 11.07.2022 г., до окончателно изплащане на вземането.

ОСЪЖДА ответникът С. А. Е. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „**********” ЕАД, ЕИК **********, гр.С. направените по делото разноски по заповедното производство, общо в размер на 385,00 лв. /триста осемдесет и пет лева/ – 25 лв. държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение и по настоящото производство общо в размер на 505,00 лв.

/петстотин и пет лева/ – 25 лв./двадесет и пет лева/ държавна такса и 480,00 лв./четиристотин и осемдесет лева/ адвокатско възнаграждение ВРЪЩА на ищеца „**********“ ЕАД – гр.С. внесената сума в размер н а 400,00 лева /четиристотин лева/ за възнаграждение за особен представител.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________ 5