Решение № 171 от 26.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Илияна Стоилова

Анелия М. Игнатова при участието на секретаря Мария Г. Минова в присъствието на прокурора Станислава Ив. Полетинска като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Наказателно дело за възобновяване № 20261000600324 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Постъпило е искане от Главния прокурор на Република България, подадено от заместника на и.ф. Главен прокурор В. С., за възобновяване на н.о.х.д. № 14939/2025 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 18-ти състав и за отмяна на постановеното по него определение рег. № 1716 от 07.11.2025 г., с което е одобрено споразумението за решаване на делото спрямо осъдения Р. А. Г., в частта относно определения първоначален режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд, в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 от НПК.

Като алтернатива се иска отмяна изцяло на постановеното определение рег. № 1716 от 07.11.2025 г. на Софийски районен съд за одобряване на споразумението за решаване на делото в съдебното производство, както и постановеното определение по реда на чл. 306, ал. 1 от НПК, вр. чл. 68, ал. 1 от НК, и връщане делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.

С определение рег. № 1716 от 07.11.2025 г. Софийски районен съд е одобрил по н.о.х.д. № 14939/2025 г. споразумение за решаване на делото в съдебното производство между прокурор от Районна прокуратура – София и защитника на подсъдимия. С одобреното споразумение подсъдимият Р. А. Г. се е признал за виновен в извършено на 18.04.2025 г. престъпление по чл. 354а, 1 ал. 3 т. 1 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и глоба в размер на 2000 лева, като наказанието лишаване от свобода на основание чл. 57, ал. 1, т.

3 от ЗИНЗС бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Определението за одобряване на споразумението е влязло в сила на 07.11.2025 г. и не подлежи на касационен контрол.

След одобрение на споразумението съдът открил производство по чл.

306, ал. 1 от НПК, вр. чл. 68, ал. 1 от НК и по приложение разпоредбата на чл.

354а, ал. 6 от НПК. С определение от 07.11.2025 г. по същото н.о.х.д. № 14939/2025 г. по описа на Софийски районен съд, съдът на основание чл. 68, ал. 1 от НК определил едно общо най-тежко наказание за престъпленията, за които Г. е признат за виновен с влезли в сила осъдителни съдебни актове по н.о.х.д. № 7698/2024 г. по описа на СГС и по н.о.х.д. № 14348/2024 г. по описа на Софийски районен съд, а именно лишаване от свобода за срок от осем месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване, и приспаднал на основание чл. 59 от НК всяко задържане, приспаднато с отделните съдебни актове по делата от съвкупността.

Съдът постановил отделно изтърпяване на наказанието, съобразно одобреното споразумение за решаване на н.о.х.д. № 14939/2025 г. по описа на Софийски районен съд.

С определението съдът отнел в полза на държавата веществените доказателства, представляващи наркотични вещества, и постановил същите да бъдат унищожени.

Определението на СРС е било протестирано пред Софийски градски съд, с искане за изменение в частта по въпросите по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал.

1 от НК, като към определеното общо най-тежко наказание бъде присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 5000 лева, наложено по н.о.х.д. № 7698/2024 г. по описа на СГС, както и да бъде постановено определеното едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, да бъде изтърпяно при първоначален строг режим на основание чл. 25, ал. 4, вр. чл. 68, ал. 1 от НК.

С решение рег. № 16/10.01.2026 г. по в.ч.н.д. № 8031/2025 г. Софийски градски съд е изменил определението от 07.11.2025 г. по н.о.х.д. № 14939/2025 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК към определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, измежду наложените такива по н.о.х.д. № 7698/2024 г. по описа на СГС и по н.о.х.д. № 14348/2024 г. по описа на Софийски районен съд, е присъединил наказанието глоба в размер на 5000 лева, както и постановил общото найтежко наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно при общ режим. В останалата част протоколното определение било потвърдено от въззивния съд.

В искането за възобновяване се твърди, че определението, с което е одобрено споразумението, е постановено при съществено нарушение на закона и на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

2

Излагат се съображения, че за да се определи първоначален строг режим за изтърпяване на наказание на осъдените на лишаване от свобода за умишлени престъпления, следва съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 от НПК да е налице някоя от хипотезите, предвидени в б. А – В, а именно, когато наложеното наказание е в размер повече от пет години /чл. 57, ал. 1, т. 2, б. А от ЗИНЗС/, когато не са изминали повече от пет години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК /чл. 57, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗИНЗС/, когато престъплението извършено в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години /чл. 57, ал. 1 ,т. 2, б. В от ЗИНЗС/.

Съгласно т. 3 на чл. 57, ал. 1 от ЗИНЗС в останалите случаи се определя общ режим, като по изключение такъв може да бъде определен в случаите по ал. 1, т. 2, когато осъденият не е с висока степен на обществена опасност /чл. 57, ал.

3 от ЗИНЗС/.

Описват се всички осъждания на Р. Г., както и че престъплението по н.о.х.д. № 14939/2025 г. по описа на СРС е умишлено и извършено на 18.04.2025 г. – т.е. в изпитателния срок на наказанията лишаване от свобода, наложени на осъдения по н.о.х.д. № 7698/2024 г. и н.о.х.д. № 14348/2024 г.

Сборът от наказанията по н.о.х.д. № 14939/2025 г. и н.о.х.д. № 7698/2024 г. надвишава размера, посочен в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. В от ЗИНЗС, поради което правилното приложение на закона и правното положение на осъденото лице изискват да бъде определен първоначален строг режим на изтърпяване на определеното на осъдения Г. наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода по н.о.х.д. № 14939/2025 г. по описа на СРС.

В искането се сочи, че доколкото осъденият е извършил престъплението непосредствено след като е осъден за деяние по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК по н.о.х.д. № 14348/2024 г. и в срок около три месеца след осъждането му по н.о.х.д. № 7698/2024 г., то той е с утвърдени престъпни навици, определящи го като личност с висока степен на обществена опасност, поради което не са налице предпоставките на чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС за прилагане на предвиденото в него изключение.

Счита се, че като е одобрил споразумението по н.о.х.д. № 14939/2025 г. за решаване на делото в частта, с която е определен първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, СРС е допуснал нарушение на материалния закон – не е приложил закона, който е следвало да приложи – чл. 57, ал. 1, т. 2, б. В от ЗИНЗС.

Сочи се, че допуснатото нарушение на материалния закон не е било констатирано от първоинстанционния съд, въпреки задължението за проверка на законосъобразността на постигнатото споразумение, както и че вместо да предложи на страните промени в споразумението съдът го е одобрил, въпреки противоречието му със закона.

Застъпва се становище, че допуснатите нарушения на материалния и процесуалния закон са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от 3

НПК и са основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на наказателното дело, за частична отмяна на съдебното определение и връщане на делото за законосъобразно определяне на първоначаленния режим на изтърпяване на наказанието, по реда на чл. 306, ал. 1 от НПК, като в посочения смисъл се цитира практика на върховната съдебна инстанция. В случай, че бъде прието за недопустимо отстраняването на допуснатите нарушения да се извърши по реда на чл. 306 от НПК, същите се считат за основание за цялостна отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, като в посочения смисъл също се цитира практика на ВКС.

В съдебно заседание пред Апелативен съд – София осъденият Г. и защитникът му адв. Н. заемат становище за недопустимост на искането, тъй като е направено от нелегитимен главен прокурор. В последната си дума осъденият Г. моли делото да не бъде възобновявано.

Прокурорът от Апелативна прокуратура – София намира искането за възобновяване за основателно, по изложените в него съображения.

Според настоящия съдебен състав искането за възобновяване на посоченото съдебно производство е допустимо и следва да бъде разгледано по същество. Доколкото Б. С. е бил определен за изпълняващ функциите Главен прокурор на Република България с влязлото в сила решение от 16.06.2023 г. на Прокурорската колегия на ВСС, потвърдено с решение от 24.09.2025 г. на същата колегия, актът за назначаването му за изпълняващ функциите главен прокурор е бил част от правния мир и като такъв се е изпълнявал. Поначало е недопустимо преустановяването за неопределено време на дейността на конституционно легитимирани органи, какъвто е и Главният прокурор на Република България, поради прекратяване или изтичане на мандата на избрания такъв и неизбиране на нов по предвидения за това ред. Доколкото Главният прокурор на Република България има и самостоятелни правомощия, сред които и да изготвя искания за възобновяване, такава празнота би била и против интересите на правосъдието, още повече, че искането за възобновяване е обвързано с преклузивен срок по смисъла на чл. 421, ал. 2 от НПК. С тези съображения, съдът приема, че съобразно делегираните със Заповед № РД-05331/04.02.2026 г. от зам. и.ф. Главен прокурор на заместника на Главния прокурор - В. С. правомощия, направеното от заместника искане за възобновяване е допустимо.

Разгледано по същество, искането за възобновяване е основателно.

С определение рег. № 1716 от 07.11.2025 г. Софийски районен съд е одобрил по н.о.х.д. № 14939/2025 г. по описа на същия съд споразумение за решаване на делото в съдебното производство между прокурор от Районна прокуратура – София и защитника на подсъдимия. С одобреното споразумение подсъдимият Р. А. Г. се е признал за виновен в извършено на 18.04.2025 г. престъпление по чл. 354а, ал. 3 т. 1 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и глоба в размер на 2000 лева, като наказанието лишаване от 4 свобода на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Определението за одобряване на споразумението е влязло в сила на 07.11.2025 г. и не подлежи на касационен контрол.

Определението, с което е одобрено споразумението, в частта относно определения първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, е постановено при съществено нарушение на закона и на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. За да бъде определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказание на осъдените на лишаване от свобода за умишлени престъпления, следва съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 от НПК да е налице някоя от хипотезите, предвидени в б. А – В, а именно, когато наложеното наказание е в размер повече от пет години /чл. 57, ал. 1, т. 2, б. А от ЗИНЗС/, когато не са изминали повече от пет години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК /чл. 57, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗИНЗС/, когато престъплението извършено в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години /чл. 57, ал. 1 ,т. 2, б. В от ЗИНЗС/. Съгласно т. 3 на чл. 57, ал. 1 от ЗИНЗС в останалите случаи се определя общ режим, като по изключение такъв може да бъде определен в случаите по ал. 1, т. 2, когато осъденият не е с висока степен на обществена опасност /чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС/.