Определение № 478 от 14.05.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 478 гр. Ловеч, 14.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500230 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от М.Сл. и Дж.Кр.К., чрез адвокат З. Й. Ц.-САК, съдебен адрес в гр.*****, срещу Разпореждане № 638/27.02.2025г., пост. по ч.гр.д.№227/2025г. по описа на РС-Тетевен, в частта, в която е отхвърлено заявлението срещу Н. П. Н. за вземанията за неустойки,дължими поради предсрочно прекратяване на договори за предоставяне на мобилни услуги( 5бр.) и на договори за лизинг и лизинг на базови аксесоари(7бр.),както и по отношение отхвърлените разноски.

Сочи,че е налице неточно произнасяне на съда по отношение на общата отхвърлена сума- 873.33лв.,а в действителност общият размер на претендираните неустойки е 853.33лв.

Възразява,че при произнасянето си съдът е нарушил материалния закон и необосновано е отхвърлил претенциите за неустойки. Не споделя и мотива за липса на доказателства за прекратяване на договорите.Възразява,че в настоящето заповедно производство има ангажимент да представи само договора с потребителя,което е сторил.Няма задължение да представя покана за доброволно изпълнение.Въпреки това заявява твърдение,че е упражнил правото да прекрати договора с покана за доброволно плащане от 05.01.2023г.,като е дал 10-дневен срок на абоната да погаси задълженията си.С оглед на това приема,че договорът е прекратен на 15.01.2023г.

Сочи, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка е предсрочното прекратяване на договорите по вина на потребителя и са изрично уредени в сключените договорености. Не се съгласява с твърдението,че неустойките противоречат на добрите нрави,тъй като никой от компонентите,които ги формират не създават неравновесие в правата и задълженията на потребителя, не го натоварват и не водят до липса на еквивалентност на престациите,изцяло са съвместими с общоприетите норми за добросъвестност.Допълва ,че 1 съдържанието на неустоечните клаузи в типовите договори е съгласувано и утвърдено от Комисията за защита на потребителите,в постигнатата с оператора спогодба по гр.д.№15539/2014г. и гр.д.№16476/2014г.на СГС.

Моли да се отмени разпореждането в обжалваната част и заявлението се уважи изцяло,като се присъдят всички направени разноски.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 12.03.2025г., а жалбата е подадена на 19.01.2025г.,т.е. с пазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 227/2025г.по описа на РС-Тетевен, писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира следното:

На 22.01.2025г. пред РС-Своге е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№48/2025г. по описа на съда. Заявителят „Йеттел България”ЕАД е предявил вземане срещу Н. П. Н. от гр.****, в общ размер на 2303.10лв.,формирана от неизпълнени парични задължения,произтичащи от договори за предоставяне на мобилни услуги, договори за лизинг и лизинг на базови аксесоари,конкретно описани в заявлението.За вземанията са издадени фактури,също описани в заявлението. Претендира и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Предявена е и претенция за възстановяване на направените от заявителя разноски, формирани от внесената държавна такса и адвокатския хонорар.

Заявителят твърди,че е настъпила предсрочна изискуемост на договорите поради неизпълнение от страна на абоната на задължението да заплаща дължимата цена за предоставените услуги и лизингови вещи,поради което ги претендира,заедно с уговорените неустойки,като за задълженията операторът е съставил фактури. Неустойките са за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и договора за лизинг,съотв.по б.(а)- при предсрочно прекратяване-за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти,но не повече от три месеца. В случай,че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти,потребителят дължи възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-висок месечен абонамент,съответстваща на остатъка от договора и б.(б)- в случаите,когато на абоната е предоставено устройство за ползване на услуги,съгласно договора,чийто срок не е изтекъл,потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството(в брой или без абонамент), съгласно ценовата листа,действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му,какъвто съответства на оставащия срок на договора.

Към заявлението са приложени договорите- за мобилни услуги и за лизинг и за аксесоари лизингови приложенията към тях, застрахователната полица за мобилното устройство,допълнителни споразумения към тях,ОУ на „Йеттел България“ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги, доказателства за пълномощията на представителя на заявителя.

С оглед настоящия адрес на длъжника делото е изпратено по подсъдност на РСТетевен,където е образувано ч.гр.д.№227/2025г.по описа на съда.

2

РС-Тетевен е постановил Разпореждане №638/27.02.2025г.,с което е уважил претенциите за неплатената стойност на предоставените мобилни услуги и непогасени лизингови вноски за предоставени за ползване мобилни устройства и базови аксесоари,както и разноски,съобразно уважената част от заявлението. В останалата част за сумата от претендираните неустойки в общ размер на 873.33лв., е отхвърлил.В мотивите съдът е изложил, че не са ангажирани доказателства за прекратяване на договорите за услуги и лизинг,което е условие възникване на правото на тези неустойки,също и че претенциите за неустойки противоречат на добрите нрави.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 и ал.3 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. При твърдение,че облигационното отношение е прекратено, следва да се приложат и доказателствата,с които тази последица е обективирана.

Съставът намира, че в случая в заявлението са изпълнени изискванията за индивидуализиране на претенцията по отношение на главницата и неустойките. Заявителят е уточнил, че основанието на вземанията са конкретно посочени- договори за мобилни услуги и договори за лизинг на мобилно устройство и аксесоари. Уточнил е как са формирани вземанията,вкл.и по отношение на търсените неустойки

По правилото на чл.269 от ГПК предмет на настоящето произнасяне са само претенциите за неустойки.

Съставът намира,че не са предоставени доказателства за обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по описаните договори. В заявлението изобщо не са наведени твърдения кога е станало това,как е уведомен абонатът,не е посочена дата,от която договорната връзка се счита за прекратена. Навеждането на твърдения за тези относими обстоятелства с частната жалба е несвоевременно и няма как да бъде съобразено от въззивния съд. След като предпоставка да се търси неустойка е именно прекратяването на договора, осъществяването на това обстоятелство следва да е обосновано надлежно. Известно е,че упражняването на правото за прекратяване на договора следва да е във формата,в която е бил сключен-в случая писменасъгл.чл.87,ал.1,изр.2-ро от ЗЗД. Според трайната съдебна практика в тежест на кредитора е да установи отправяне на покана за изпълнение до длъжника с предупреждение за разваляне на договора и достигането й до знанието му. От приложените към заявлението документи не се установява заявителят да е изпълнил тази процедура преди подаване на заявлението. При тези данни съдът не може да установи дали и кога е настъпила тази промяна в договорните отношения, довела до твърдяното прекратяване на отношенията между оператора и абоната. Изводът е,че няма данни да е настъпила изискуемостта на това вземане на оператора към абоната.

Не може да не се отбележи наличието на противоречие в твърденията на заявителя,който макар да претендира неустойка от прекратяването на договорите, развива и съображения ,че на основание чл.10 от ОУ договорите за лизинг не били прекратени,тъй като не е върнато предоставеното устройство.

Този довод е достатъчен за отхвърляне на претенцията за неустойки.

3

Заповедният съд е изложил и мотиви за нищожност на клаузите за неустойки,поради противоречието им с добрите нрави,тъй като излиза извън присъщите на неустойката функции,създава условия за неоснователно обогатяване на оператора и нарушава принципа на справедливост,с които също се споделят от настоящия състав.

По изложените съображения съставът приема,че не са дължими неустойките, основаващи се на твърдението за валидно прекратяване на договорите за мобилни услуги и за лизинг,сключени между Н. П. Н. и „Йеттел България“ЕАД.

При този изход на спора няма основание за коригиране на определените от заповедния съд разноски.

В случай,че е налице фактическа грешка в размера на претенциите за неустойки, заявителят има възможност да поиска отстраняването й от заповедния съд,по реда на чл.247 от ГПК.

По изложените съображения, макар и с други мотиви, съставът намира,че Разпореждане №638/27.02.2025г. на РС-Тетевен, пост.по ч.гр.д.№227/2025г., следва да се потвърди в обжалваната му част.

Затова ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 638/27.02.2025г., пост. по ч.гр.д.№227/2025г. по описа на РС–Тетевен, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „ЙЕТТЕЛ

БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК ****,със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от М.Сл. и Дж.Кр.К., чрез адвокат З. Й. Ц.-САК, срещу Н. П. Н. с ЕГН **********, от гр.****,****, по претенциите за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и договори за лизинг, както и в отхвърлената част на разноските-съразмерно на уважената част от заявлението, като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4