Решение № 3320 от 30.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3320 гр. София, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100513483 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 30.06.2023г., постановено по гр.д. № 7544/2022г. на СРС, ГО, 68 състав, са уважени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу Р. Ц. Банков обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на следните суми: 1 819, 62 лева – стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк “****, абонатен номер 252209 през периода от м.03.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 15.02.2022г. до окончателното изплащане; 327, 65 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за периода от 05.09.2019г. до 28.01.2022г.; 26, 70 лева – стойност на услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 15.02.2022г. до окончателното изплащане и 5, 91 лева – мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 03.03.2019г. до 28.01.2022г.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Р. Ц. Б., в която се навеждат оплаквания за 1 неправилност на постановения съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

Конкретно поддържа твърдение за липса на доказателства за наличие на правоотношение между страните предвид непредставяне на актуалните Общи условия за продажба на топлинна енергия. Освен това аргументира довод, че не е доказано наличието на правоотношение между етажните собственици на сградата и топлинен счетоводител “БРУНАТА” ООД. Напротив, към исковата молба били приложени данни, сочещи, че друго лице изпълнява дейностите по извършване на дялово разпределение. Липсвали доказателства дали и кога е станала промяната на топлинния счетоводител и дали това е извършено въз основа на редовно взето решение на етажната собственост. На следващо място, развити са съображения, че по делото е установено, че нито е доставена, нито реално е потребена от ответницата топлинна енергия за подгряване на вода в процесния имот. Това обстоятелство се установявало от приложените главни отчети за предходните и следващите исковия период годишни отчети. Излага, че водомерите за топла вода са със запечатани и пломбирани кранове към тях преди повече от 10 години. Въззивницата поддържа, че по делото не е установено на коя дата са били връчени изравнителните сметки на представител на етажната собственост, липсвали и протоколи за неосигурен достъп за отчет на измервателните уреди, както и документи относно сертификацията на уредите за измерване. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост.

Въззиваемата страна “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материалноправни норми. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

2

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност приема следното:

На етапа на въззивното производство между страните по делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че ответницата Р. Ц. Б. е собственик на процесния имот за исковия период и има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./; че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД. В първоинстанционното производство са представени и приети като доказателство приложимите за исковия период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г. Наведените във въззивната жалба възражения относно липсата на облигационни правоотношения между страните са преклудирани /заявени за първи път едва във въззивното производство/, поради което не следва да се разглеждат.

По отношение размера на вземането за главница:

Установено е въз основа на неоспореното от ищеца заключение по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебнотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно, че делът на ответника за отопление на имота, за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване е бил изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Технологичните разходи за 3 топлинна енергия в абонатната станция са били отчислявани за сметка на топлопреносното предприятие. Количеството топлинна енергия, постъпило в сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер, който е преминал на периодични метрологични проверки за техническа годност и е бил годно средство за търговско измерване /спазени са изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за проверка на средствата за измерване, предвиждащи задължителна метрологична проверка, която за класа уреди общи топломери трябва да се извършва през две години/.

Посочено е, че начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба № 16-334/06.04.2007г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна енергия. Сумите за потребена топлинна енергия в имота на ответника били начислявана на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имота и една изравнителна сметка. За процесния период не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота, тъй като същото е било изключено. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, била определяна въз основа на пълния отопляем обем на имота по проект и в съответствие с изискванията на Наредба № 16334/2007г., като същата е изчислена съобразно действащите за периода норми и ограничения. В имота имало монтирани два водомера за отчитане на потреблението на топла вода. Поради неосигурен достъп от потребителя за отчет на водомерите, през исковия период количеството топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване била определена въз основа на служебно начислен разход съобразно изискванията на Наредба 16-334/2007г. за топлоснабдяването.

Основното спорно обстоятелство по делото е дължимостта на начислената сума за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване /дължимостта и стойността на начислената сума за сградна инсталация не се оспорва/. Ответницата е релевирала възражения, че за исковия период не е налице реално потребление на топла вода в имота, тъй като същият е бил необитаем. За установяване на това обстоятелство е представила изготвените отчети на монтираните в имота уреди за измерване за периода, предхождащ отчетния, и за периода, следващ отчетния. В същите документи са посочени идентични показания към 30.04.2018г., към 30.04.2022г. и към 30.04.2023г., а именно – старо 0 куб.м. – ново 0 куб.м., количество 0 куб.м. за единия водомер и старо 11 куб.м., ново 11 куб.м., количество 0 куб.м., за втория. По така 4 наведените възражения съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се осъществява по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в нормите на чл. 139 - чл. 148 ЗЕ и в Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. в ДВ бр. 34/24.04.2007 г. с посл. изм. и доп./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост по силата на чл. 142, ал. 2 ЗE се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, а нормата на чл. 145, ал. 1 от същия закон предвижда, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потребителите /клиентите/ на топлинна енергия в сгради - етажна собственост заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска, като според чл. 155, ал. 3 ЗЕ правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител /клиент/ се определят с наредбата по чл. 125, ал. 3 ЗЕ.

Задължение на купувача, съгласно чл. 12, т. 3 от Общите условия от 2016г., е да осигури достъп за отчитане на средствата за дялово разпределение в имота си. Съгласно чл. 70, ал. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г., отм., ДВ, бр. 25 от 20.03.2020г./ всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява достъп за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. Според чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 от 5 приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди. В разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 2 от същата Наредба, изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане. Идентично е и съдържанието на нормите на чл. 70, ал. 2 и ал. 4 и чл. 69, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 25 от 20.03.2020г./ За процесния период в съответствие с тази законова уредба и установеното в Общите условия сумите за топлинна енергия относно имота на ответницата са начислявани помесечно от ищцовото дружество по прогнозни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвени изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение на база служебно начислено количество топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, поради неосигурен достъп за отчет на уредите. Това обстоятелство изрично е удостоверено в заключението на съдебно-техническата експертиза, в което е посочено, че вещото лице се е запознало с представените от фирмата за дялово разпределение протоколи за неосигурен достъп, изготвени съответно на 04.07.2019г. и на 13.07.2020г.