Решение № 3140 от 02.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3140 гр. София, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20231110214702 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.

С Наказателно постановление (НП) № 24 от 05.10.2023г., издадено от Изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.83, ал.1, вр. ал.2, пр.2 от ЗАНН, вр. чл.107, ал.1, т.2 от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ) на **** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. (три хиляди лева) за нарушение на чл.63, ал.8, вр. ал.11 от ЗЕЕ.

Това Наказателно постановление е обжалвано от **** В жалбата се посочва, че АУАН и НП са незаконосъобразни и необосновани, постановени в нарушение на ЗЕЕ и ЗАНН.

Твърди се, че липсват реквизити на Акта и Наказателното становление. Не било посочено в какво се изразява нарушението. Налице било несъответствие между описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и посочената за нарушена правна норма. Твърди се, че Наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като наказващият орган не бил извършил проверка за законосъобразност и обоснованост на издадения Акт, не били обсъдени и всички доказателства, имащи значение за случая, не били събрани и анализирани всички документи. Според жалбоподателя датата на нарушението не била правилно посочена, поради което се прави извод, че липсва този задължителен реквизит в съдържанието на Наказателното постановление. На следващо место се посочва, че Актът бил съставен в присъствие на един свидетел, поради което бил нарушен чл.40, ал.1 от ЗАНН. Не били спазени и изскванията за индивидуализация на наказанието. Претендира се и за нарушение на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Според жалбоподателя 1 не е посочен „период“ на извършване на нарушението, нито бил посочен съдът, пред който Наказателното постановление подлежи на обжалване. Поради това се претендира за нарушено право на защита. Доколкото в НП било посочено, че то подлежи на обжалване в „седмодневен срок от връчването му“, в жалбата се твърди, че непосочването или неправилно посочване на срока, в който може да се обжалва НП ограничава правота на защита на **** С тези аргументи се иска от съда да отмени процесното Наказателно постановление, ведно с произтичащите от това законни последици.

Срещу тази жалба е изготвено становище от Изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, приложено на лист 15-16 от делото. В това становище се посочва, че възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушение и за разминаване между описанието на нарушението и правната му квалификация са неоснователни. Твърди се Актът и Наказателното постановление да са издадени при спазване на материалния закон и административно-производствените правила.

Спазена била и процедурата за тяхното връчване. Отрича се да е нарушено правото на защита на Дружеството – жалбоподател и се иска СРС да отхвърли жалбата като неоснователна, необоснована и недоказана. В становището се казва, че АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в кръга на предоставените им по закон правомощия. В тази връзка се цитират чл.113 и чл.114 от ЗЕЕ.

Посочва се, че административното нарушение е установено от К. Г. К. – П.. Претендира се за спазване на изискванията, разписани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Според въззиваемата страна нарушението е прецизно описано, с неговите фактически признаци от обективна страна, установени в състава на чл.107, вр. чл.63, ал.8 и ал.11 от ЗЕЕ. Изтъква се и това, че НП е обжалвано в срок. Имуществената санкция била правилно определена и индивидуализирана в съотвествие с нормата на чл.27 от ЗАНН в минималния възможен размер – 3000 лева. Твърди се, че наказващият орган е извършил проверка на Акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е събраните доказателства, установил е по безспорен начин извършването на нарушението, след което е издал процесното Наказателно постановление. В случая се твърди да са спазени правилата на чл.40, чл.42, чл.43, ал.5, чл.57 и чл.58, ал.1 от ЗАНН. Налице било пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното възпроизвеждане в атакуваното НП. Твърди се да е налице единство между АУАН и НП, между посочените като нарушени законови разпоредби и словесното описание на нарушението, като ясно било посочени в какво точно се състои нарушението. Процесното нарушение е формално и със самото непредставяне в срок пред АУЕР на годишна информация по чл.63, ал.8 от ЗЕЕ е осъществен съставът на административното нарушение. Според въззиваемата страна не е нарушен чл.40, ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН е подписан от двама свидетели, а и нарушението се установявало на база писмени доказателства и по аргумент на чл.40, ал.4 от ЗАНН е възможно Актът да се състави в отсъствие на свидетели. В становището се твърди, че Наказателното постановление е законосъобразно и мотивирано, не страда от пороци и не нарушава правата на жалбоподателя. Отрича се да са допуснати съществени процесуални нарушение и се твърди да е спазен чл.57, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Случаят не разкривал по2 ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. С тези мотиви се иска от СРС да отхвърли жалбата като неоснователна, необоснована и недоказана и да потвърди Наказателното постановление. В становището няма направено искане за присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна.

В съдебно заседание на 17.01.2024г. пред СРС Дружеството – жалбоподател не изпраща представител. В съдебно заседание пред СРС на 26.03.2024г. **** се представлява от юрк. Славчов, който по време на съдебните прения моли съда да отмени Наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано по съображения, изложени в жалбата.

Въззиваемата страна – Изпълнителен директор на Агенция за устойчиво енергийно развитие – се представлява от юрк. Пантев само в съдебното заседание на 17.01.2024г., когато той заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 26.03.2024г. не се явява процесуален представител на въззиваемата страна и не взема становище по спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното от фактическа страна :

Свидетелката Ц. К. Д. – К. е Директор на Дирекция „Координация и управление на енергийната ефективност и възобновяемите източници на енергия“ в Агенция за устайчиво енергийно развитие. След като изтече законоустановеният срок за подаване на годишна информационна форма за изпълнение на индивидуалната цел за енергийни спестявания св.

Д. – К. имала задължението да прави електронна справка в деловодната система на Агецията за устойчиво енергийно развитие и да предаде справката с отразените в нея входящи номера на документите, които са подадени извън срока, определен в ЗЕЕ. В тази връзка на 13.03.2023г. свидетелката Д. – К. извършила проверка в информационната система на АУЕР за подадени годишни информационни форми по чл.63, ал.8 от ЗЕЕ за изпълнение на индивидуални цели за енергийни спестявания за 2022г. и установила няколко лица, които са подали годишната си информационна форма в периода 2-13 март 2023г. Свидетелката Д. – К. изготвила списък на лицата по чл.14а, ал.4 от ЗЕЕ с неподадени годишни информационни форми по чл.63, ал.8 от ЗЕЕ за изпълнение на индивидуални цели за енергийни спестявания през 2022г. и списък на лицата по чл.14а, ал.4 от ЗЕЕ с подадени годишни информационни форми по чл.63, ал.8 от ЗЕЕ в периода 2-13 март 2023г. и заедно с Докладна записка ги предала на Изпълнителния директор на АУЕР. Според информацията, отразена от свидетелката Д. – К., Дружеството **** е подало годишната си информационна форма по чл.63, ал.8 от ЗЕЕ на дата 02.03.2023г. Поради това Дружеството – жалбоподател било включено в единия от списъците, изготвени от свидетелката Д. – К.. Въз основа на него и Докладната записка на Ц. Д. – К., свидетелката К. К. – П. (в присъствието на Филипка Ранчева и Иванина Жечкова) съставила срещу **** Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № АУАН-242-29.03.2023г. от 29.03.2023г. за това, че Дружеството – в качеството си на лице, включено в утвърдения със Заповед № Е-РД-16-195/29.03.2022г. на Министъра на енергетиката поименен списък на задължените лица по чл.14а, ал.4 от ЗЕЕ не 3 е подало в установения срок изискуемата годишна информационна форма, с което е нарушило чл.63, ал.8 и ал.11 от ЗЕЕ, като нарушението е довършено на 02.03.2023г. в сградата на АУЕР – гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“ № 37, където изискуемата годишна информационна форма е следвало да бъде представена.

Актът е подписан от Ч. К. С. /в качеството му на „нарушител“/ и му е връчен екземпляр от него срещу подпис на 29.03.2023г.

Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка, като описаната в него, Изпълнителният директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие е издал процесното Наказателно постановление № 24 от 05.10.2023г., с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.83, ал.1, вр. ал.2, пр.2 от ЗАНН, вр. чл.107, ал.1, т.2 от ЗЕЕ на **** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за извършено нарушение по чл.63, ал.8, вр. ал.11 от ЗЕЕ.

С писмо изх. № 1242-05.10.2023 от 05.10.2023г. Изпълнителният директор на АУЕР е изпратил цитираното по-горе Наказателно постановление по пощата на Ч. К. С. – Директор на **** и видно от известието за доставяне (приложено на лист 9 от делото) на 11.10.2023г. това Наказателно постановление е било получено, след което е било обжалвано с жалба, подадена в АУЕР на 18.10.2023г.

Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите К. К. – П. и Ц. Д. - К.; АУАН № АУАН-242-29.03.2023г. от 29.03.2023г.; писмо изх. № 1242-05.10.2023 от 05.10.2023г.; известие за доставяне на НП; писмо изх. № РД-07-907 от 24.07.2023г. и известие за доставянето му; Заповед № РД-04-241 от 20.06.2022г. на Изпълнителния директор на АУЕР; списък на лицата по чл.14а, ал.4 от ЗЕЕ с неподадени годишни информационни форми по чл.63, ал.8 от ЗЕЕ за изпълнение на индивидуални цели за енергийни спестявания през 2022г.; списък на лицата по чл.14а, ал.4 от ЗЕЕ с подадени годишни информационни форми по чл.63, ал.8 от ЗЕЕ в периода 2-13 март 2023г.; Заповед № ЧР-Н-82 от 29.08.2013г. на Министъра на икономиката и енергетиката и Заповед № ЧР-И-52 от 07.09.2023г. на Министъра на енергетиката.

Приложените на лист 8-11 от делото писмени доказателства са обективни, непредубедени и с достоверна дата. Поради това съдът кредитира писмото с изх. № 124205.10.2023 от 05.10.2023г. и известието за доставяне на НП, както и писмото с изх. № РД-07907 от 24.07.2023г. и известието за доставянето му. От тях се установява, че процесното Наказателно постановление е било изпратено по пощата до **** и е било връчено на 11.10.2023г., както и че преди това – през месец юли 2023г. – административно-наказващият орган е отправил писмено предложение до **** за сключване на споразумение. Доколкото е издадено атакуваното НП – явно това предложение не е прието.

Списъкът на лицата по чл.14а, ал.4 от ЗЕЕ с неподадени годишни информационни форми по чл.63, ал.8 от ЗЕЕ за изпълнение на индивидуални цели за енергийни спестявания през 2022г. и списъкът на лицата по чл.14а, ал.4 от ЗЕЕ с подадени годишни информационни форми по чл.63, ал.8 от ЗЕЕ в периода 2-13 март 2023г. се явяват обективни 4 и достоверни писмени доказателства, които намират опора и в събраните по делото гласни доказателства. Поради това и доколкото въпросните списъци не се опровергават от нито едно друго, събрано по делото доказателство, съдът ги кредитира. Въз основа на тези списъци СРС приема за доказано, че **** е подало годишната си информационна форма по чл.63, ал.8 от ЗЕЕ на 02.03.2023г.