Решение № 94 от 20.08.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Кюстендил, 20.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Сп. Георгиева

Членове:

Николай Ал. Николов

Мина Цв. П.а при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска в присъствието на прокурора К. П. Б. като разгледа докладваното от Надя Сп. Георгиева Въззивно административно наказателно дело № 20241500600014 по описа за 2024 година

Производството е въззивно - по реда на гл.ХХІ от НПК.

Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от подсъдимия А. В. И. от гр.** срещу РЕШЕНИЕ от 11.12.2023 г., постановена по АНД №1096/2023 г. по описа на Районен съдДупница, с което подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.325б, ал.2, т.2, пр. 1 и пр.2 вр. с ал.1 от НК (в редакцията преди изменението от 2023г.), за което на осн.чл.378, ал.4, т.1 от НПК вр. с чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 3 000 лв. и е осъден да плати разноските по делото в размер на 458л16 лв. в полза на ОД на МВР-Кюстендил.

С въззивната жалба се прави бланкетно оплакване за необоснованост и материална незаконосъобразност на решението, тъй като обвинението, по което е признат за виновен обвиняемия не е установено от доказателствата.

С допълнение на въззивната жалба се навеждат доводи за процесуална незаконосъобразност, поради неправилно кредитиране показанията на А. С. относно авторството на обвиняемия и изключване от доказателствата на обясненията на обвиняемия, както и неизясняване на обстоятелствата по делото, поради недопускане на гласни доказателства за потвърждаване обясненията на обвиняемия за местонахождението му по време на извършване на престъплението. В резултат на това се твърди, че са приети за установени неправилни фактически обстоятелства, сходни с изложените в постановлението на прокурора. Отбелязва се, че обвинението не е доказано по категоричен и несъмнен начин.

Сочи се, че наказанието е определено в противоречие със забраната на чл.56 от НК, определяйки размерът му над средния, предвиден за престъплението, вместо към 1 минималния

Заявени са три алтернативни искания-1/ по чл.378, ал.4, т.2 от НПк вр. с чл.336, ал.1, т.3 от НПК за оправдаване на обвиняемия; 2/ по чл.335, ал.2 вр. с чл.348 от НПК за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ДнРС и 3/ по чл.337, ал.1, т.5, пр.1-во от НПК за намаляване на административното наказание По време на въззивните съдебни прения прокурорът е пледирал за потвърждаване на първоинстанционното решение, като законосъобразно, поради съответствието му на доказателствата, уличаващи обвиняемия в повдигнатото му обвинение.

Адв.Г., като защитник на обвиняемия, е поддържал жалбата и съображенията за основателността й, поради недоказаност на обвинението по категоричен начин. Молил е обвиняемият да бъде оправдан или да се намали наказанието му на 1 000 лв.

Обвиняемият по време на последната си дума е заявил, че не е доказана собствеността на кучето, поради липса на паспорт за същото, както и че по делото е установено, че неговите обяснения са срещу нейните

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на въззивната жалба, становищата на страните и доказателствата по делото, и след служебна проверка на първоинстанционното решение, в пределите на правомощията си по чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

КнОС, след проверка на извършените от първоинстанционният съд процесуалноследствени действия и постановени съдебни актове по делото (разпореждане за насрочване на делото, протоколни определения, решение и мотиви) констатира изключително прецизно спазване на разписаните правила в НПК. Районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, поради което е неоснователно искането в жалбата за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд

Районният съд правилно е разгледал делото по реда на гл.28 от НПК, озаглавена „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание”, тъй като са били налице основания за това. По искане на защитата разпитал свидетелите от досъдебното производство А. С. (прочел и показанията й от досъд.п-во, поради липса на спомен и съществено противоречие между тях и дадени по време на съдебното следствие), съпрузите Р. и В. Д., полицейските служители И. Й., С. С. и Л. Г.-Началник на ПУ-Бобошево към РУ на МВР-Дупница. Правилно уважил и искането на обвиняемия ( направено за първи път по време на съдебното следствие) за разпит като свидетел на А. С.. Провел е задълбочени и подробни разпити на свидетелите, за разлика от разследващия орган, позволил си повърхностни разпити, въпреки спорните обстоятелства по делото относно авторството на престъплението и часа на извършването му.

Анализът на доказателства е ясен, задълбочен и достатъчен. Те са оценени според действителното им съдържание и установяват приетата от първия съд, фактическа обстановка, която КнОС споделя почти изцяло.

КнОС, въз основа на събраните от доказателствата ,събрани от районния съд и от настоящия въззивен състав, приема за установено следната фактическа обстановка:

Обвиняемият А. В. И. е роден на ** г. в град ** и е адресно регистриран в същия град, на ул. „**“ № 151. Българин е, български гражданин, с ЕГН **********.

Към 18.11.2022 г. е женен и има едно дете. Съпругата му работи в гр.**, в частната МБАЛ „**“, а той в **. Когато е в България живее със семейството си в село **, общ.

**, на ул. **“ №41, на който през 2019 г. закупили стара къща и я ремонтирали.

Не е осъждан и освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Нямал регистрирани огнестрелни оръжия в служба „КОС“ към РУ-Дупница и не било издавано разрешение за дейности с оръжие. Бил собственик на лек автомобил „**“ с рег. № **, с цвят- светло сив металик. Преимуществено управлявал този автомобил, а по изключение и лек автомобил марка „**“ , син цвят, управляван от съпругата му Г. И.а.

2

Свидетелката А. С. и обвиняемия живеят на една и съща улица в с. **, в непосредствена близост един до друг-тя на № 44, а той на № 41. През 5-6 къщи от къщата на св.С., в края на улицата им, в последната къща, граничеща със затревените площи на местността „**“, ползвани за паша на животни, живеели свидетелите Р. и В. Д..

Към инкриминираната дата -18.11.2022 г. св.С. била пенсионер и живеела сама.

Отглеждала кози, които всеки дени изкарвала на паша.

Имала и куче, на около две години и половина, порода „кръстоска“, с жълто, черно и бяла окраска, с име Рая, с паспорт. Към него тя била силно привързана, много го обичала, и обгрижвала.

Обвиняемият също имал куче, черно на цвят. Кучето на свидетелката лаело по кучето на обвиняемия и с това ги дразнело.

Св.С. познавала обвиняемия, като новия й съсед. Лично двамата не се били запознавали, поради което го считала за непознат. Била чула името му от съседи, което не се опитала и да запомни, но знаела, че се казва С.. Понякога го забравяла и обърквала. Не желаела да общува с него, тъй като не го харесвала. Последното споделила един ден и със синът й К. С..

На 18.11.2022 г. сутринта, в интервала от 08:30 ч до около обяд в село ** имало мъгла, с видимост от 50 до 200 метра. Към 08:30 часа, свидетелката С. изкарала козите си на паша в местността „**”. С нея било и кучето й Рая. Когато били в близост и над къщата на свидетелите Д., при тях дошли и други кучета, както и кучето на обвиняемия.

Малко след това, около 09:00 часа, свидетелката забелязала придвижването по улицата им „**“, приближавайки мястото на което била, на лек автомобил, възприет от нея като джипа на обвиняемия И.. Видяла го и предположила, че търси кучето си, което си играело с нейното и останалите кучета. Св.С. видяла, че обвиняемият стигнал с автомобила си до края на улицата и продължил малко след нея, като направил обратен завой и го насочил в посоката от която дошъл ( към къщите им-неговата и тази на св.С.).

След посочената маневра, за миг спрял автомобила, след което го върнал назад, приближавайки го към кучето си и мястото, на което свидетелката била с козите и кучето си. За миг слязъл от автомобила и свидетелката го видяла, но нямала желание да говори с него и не му обърнала внимание, а гледала в друга посока, виждайки и кучето си. После той се качил в автомобила си и с неустановено огнестрелно оръжие – пушка с неустановена марка и модел, произвел изстрел към кучето Рая, което било на няколко метра от свидетелката С.. Последната чула „силен изстрел“, а веднага след него кучето й паднало на земята, окървавено, като пръски от кръвта му попаднали по нея. Тя помислила, че и нея ще застреля и много се изплашила. След изстрела обвиняемият веднага потеглил с джипа си, а свидетелката, като усетила това, проследила с поглед отдалечаването на автомобила му. Видяла и тичащото след куче на обвиняемия, малко след което се отворила врата на автомобила и кучето се качило в него.

След изстрела кучето на св.С. останало да лежи безжизнено, а козите й се разбягали. Тя разбрала, че не може да помогне на кучето си и позвънила на д-р Д., за да го направи той. След това тръгнала след козите си и ги прибрала . После отново се върнала при кучето си. Телефонирала на сина си, разказала му за случилото се с кучето. В 09:26 часа той съобщил за прострелването на кучето на майка му на оператор на тел. 112 и провел разговор със същия до 09:33 часа.

На място пристигнали органи на МВР-първо от ПУ-Бобошево, сред които свидетелите Л. Г.-началник и С. С.-районен инспектор на село **. Впоследствие пристигнал д-р Д. и ДОГ (Дежурна оперативна група) към РУ-Дупница.

За времето от 10.30 до 11.15 часа бил направен оглед на местопрестъплението от разследващ полицай в присъствие на поемните лица Л. Ш. и П. К.-кмет на село **, експерт от ЕКД (Експертно-криминална дейност при РУ на МВР-Дупница) и д-р Д.-ветеринарен лекар. Огледът завършил с изземване на трупа на кучето за експертно изследване. Д-р Д. констатирал, че смъртта на кучето е неизбежна и за да прекрати мъките му, извършил евтаназия.

3

За времето от 11.30 ч до 12.03 часа, разследващ полицай провела разпит на свидетелката С., която описала като извършител съседа си- обвиняемия, без да може да посочи точните му. Показала на полицейските служители къщата на обвиняемия и в един момент заявила, че се казва С.. На разследващия полицай,обаче, посочила, че името му е А. (Н.). Св.Г. установил имената на обвиняемия и започнало издирването му. Той не бил в къщата си в селото, но по-късно пристигнал в него.

С цел намиране на огнестрелното оръжие, с което било простреляно кучето последвало претърсване на жилищата на обвиняемия и съпругата му Г. И.а в гр. ** и с. **, и на автомобила на обвиняемия, извършени за времето от 12:40 часа до 15:33 часа.

За времето от 12:40 ч. до 13:30 часа било направено претърсване в къщата и прилежащите постройки в гр.**, на ул.“**“ №151, но огнестрелно оръжие или забранени за държане вещи не били открити. Последвало претърсване на лекия автомобил на обвиняемия, с малка и модел „**“, с рег. № **, паркиран в гр.**, на ул.“ **“. То започнало в 13:48 и продължило до 14:20 часа , в присъствие на поемните лица св.А. С. и Й. М., като отново не било открито оръжие и забранени вещи. Последното претърсване, за времето от 14:45 часа до 15:33 часа било направено в къщата на обвиняемия в село **, на ул.“**“ № 41, по време на което отново не било намерено оръжие. В двора на къщата му в село ** свободно се разхождало кучето му. За да бъде извършено претърсването обвиняемият бил допуснат сам в двора си, за да го върже.

Същият ден били иззети обтривки и микроследи от обвиняемия, с комплект за изземване на обтривки на лице ( на следи от изстрел от ръцете му), които били запечатани и изследвани от А. П. – вещо лице в ЦЕКИ ( Център за експертни криминалистични изследвания) при НИК (Национален институт по криминалистика) на МВР, изготвила на ДП, на 22.02.2023 г. физикохимична експертиза. Според последната, в пробата иззета от лявата ръка на А. И. е регистрирана една капсулна микрочастица със химичен състав оловоантимон-барии (Pb-SbBa).