Решение № 3756 от 13.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3756 гр. София, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20221100510127 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. В. В. срещу Решение № 9564/26.08.2022 г., постановено по гр. дело № 14509/2022 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 80-ти състав. В жалбата са развити оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение. Изложени са твърдения, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения при постановяване на атакувания съдебен акт, доколкото не е обсъдил показанията на свидетеля М.Д.П. и представената декларация по чл.9, ал.3 Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), за която твърди да е документ с невярно съдържание. Твърд се, че съдът ценил събраните доказателства избирателно. Въззивникът желае отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което депозираната от дъщеря й К. Е. С. молбата за защита по реда на ЗЗДН по отношение на последната и малолетната Т. Е. С. да бъде отхвърлена. Не сочи доказателства и не прави доказателствени искания.

В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН (доколкото 25.09.2022 г. е неприсъствен ден) въззиваемата страна К. Е. С. е депозирала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН въззиваемата страна Т. Е. С. не е подала отговор на въззивната жалба.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН от ответника в 1 първоинстанционното производство, притежаващ правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.258 ГПК във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на К. Е. С., депозирана в лично качество и като процесуален субституент на малолетното й сестра Т. Е. С., срещу А.

В. В. за защита от домашно насилие, извършено на 13.03.2022 г. в интервала между 19:30 часа и 20:30 часа и описано в сезиралата съда молба и уточнителна такава от 22.03.2022 г.

Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на домашно насилие.

С Решение № 9564/26.08.2022 г. по гр. дело № 14509/2022 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 80-ти състав е издадена заповед за защита в полза на молителя К. Е. С. и детето Т. Е. С. срещу ответника А. В. В. с налагане на мярка по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.

Първоинстанционният съд е предупредил ответника за последиците по чл.21, ал.3 ЗЗДН, наложил е на В. глоба в размер на 200 лева и е осъдил същата да заплати на СРС държавна такса в размер на 50 лева.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Молбата за защита до районния съд е депозирана в преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН от пострадалото лице в лично качество (чл.8, т.1 ЗЗДН) и като процесуален субституент (чл.8, т.2 ЗЗДН), поради което е налице валидно сезиране на СРС от процесуално легитимирана страна.

От представените пред първоинстанционния съд два броя удостоверения за раждане, издадени от Столична община – район „Лозенец“ се установява, че А. В. В. е майка на молителя и на детето Т., родено на ******* г. , поради което въззивникът попада в кръга на лицата, срещу които може да се търси защита съгласно разпоредбите на чл.3, т.4 ЗЗДН.

Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, намира наведените доводи за неправилност на обжалваното решение за неоснователни. Настоящият съдебен състав напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря. Правилно с атакувания съдебен акт е прието, че въззивникът е извършила действия, които представляват психическо и физическо насилие по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН, и които са основание за реализиране на отговорността ѝ по този закон.

Районният съд е обсъдил и преценил всички относими по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, за установяване на релевантните за спора факти.

Правилно решаващият съдебен състав е кредитирал показанията на свидетеля Д. В. В., очевидец на описаните в молбата за защита актове на домашно насилие. Поведението на 2 този свидетел, изразяващо се в заснемане с телефон на изявленията на въззивника, че ще извика „социалните“ и повече никой няма да види детето Т. (което поведение на А. В. се установява от показанията на сестра и споделеното от детето при изслушването му пред първостепенния съд) не би могло да се приеме за твърдините във въззивната жалба „провокация“ и „уязвяване“ от страна на този свидетел, които да осмислят поведението на въззивника и да придадат на същото характер на персонално и обществено приета за нормална в конкретната житейска ситуация реакция. Съдът отчита, че актовете на домашно насилие са осъществени в емоционално наситена атмосфера, но интензитета на проявената агресия (заплахите към детето за отвеждане от социалните и бутането му, нанесения удар на Д. В. в присъствието на детето, приканяне на въззиваемата К. С. да „пукне“ и пръскането с моторно масло) извежда поведението на А. В. от границите на житейски допустимото.

Липсата на изрично изявление на този свидетел, че в присъствието на сестра си е телефонирала на майка им (свидетеля М.Д.П.) само по себе си не е основание за дискредитиране на нейните показания.

Правилно СРС не е изграждал фактическите си изводи въз основа на показанията на свидетеля Пейкова, която не е очевидец на описаните в молбата за защита събития, но и сама споделя, че не знае нищо за този конфликт.

Законосъобразно, а не за твърдяното във въззивната жалба „удобство“, първоинстанционният съд е приел, че декларацията на въззиваемата К. С. по чл.9, ал.3 ЗЗДН не може да послужи за доказване на описаните в нея актове на домашно насилие с оглед наличието на очевидец на същите (по аргумент от разпоредбата на чл.13, ал.3 ЗЗДН).

За пълнота следва да се посочи, че изключването на декларацията не е в разрез с оспорванията на въззивника, а в синхрон със същите.

Противно на твърденията във въззивната жалба първоинстанционното решение не е рефлектирало върху родителските права на А. В. по отношение на детето Т. и не е въвело никакви ограничения във възможността на майката да вижда, отглежда и възпитава най – малката си дъщеря.

Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи в жалбата, че изводите на първоинстанционния съд за наличие на домашно насилие, упражнено от ответника, не се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Постановеното решение е съобразено с всички ангажирани и относими по спора доказателства, а наложената защитна мярка е съобразена с естеството на насилническите актове.

По изложените съображения, като правилно и законосъобразно, обжалваното решение на районния съд следва да се остави в сила.

При този изход от спора въззивникът следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 25 лева за разглеждане на въззивната жалба, а на въззиваемата К. С. – разноски в размер на 400 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивния съд.

3

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9564/26.08.2022 г., постановено по гр. дело № 14509/2022 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 80-ти състав.

ОСЪЖДА А. В. В., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. „******* да заплати по сметка на Софийския градски съд държавни такси в размер на 25 лева.

ОСЪЖДА А. В. В., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. „******* да заплати на К. Е. С., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул. ******* сумата от 400 лева, представляваща разноски в производството пред въззивната съдебна инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4