Решение № 2647 от 13.07.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 10051/2021
- Вид
- Решение № 2647
- Подписан
- 13.07.2022
- В сила
- 05.10.2022
- Състав
- ГЕОРГИ АНДОНОВ КРУШАРСКИ
Други актове по делото
- Разпореждане № 8087 от 13.12.2021 · ГЕОРГИ АНДОНОВ КРУШАРСКИ
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36-46 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36-46 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36-46 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36-46 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36-46 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36-46 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36-46 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36-46 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36-46 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36-46 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36-46 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52-58 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52-58 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52-58 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52-58 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52-58 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52-58 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 174, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 2647 гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Г.АНД. К. като разгледа докладваното от Г.АНД. К. Административно наказателно дело № 20211110210051 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд – Наказателно отделение, I – ви състав , в публично съдебно заседание, проведено на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. К. и при участието на секретаря Й. Д. като разгледа докладваното от съдията 1
НАХД № 10051 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 21-4332-009145 от 11.05.2021 г., издадено от началника на „Пътна полиция” – СДВР, с което на М. ЛЮБ. СП. е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска цялостната отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез своя процесуален представител – адв. Р.Л., поддържа жалбата със същите съображения и искания.
Административнонаказващият орган (АНО), редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства съображенията на страните, приема за установено следното: и
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 26.04.2021 г. на жалбоподателката е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата около 01:30 часа, в гр. С., по бул. Околовръстен път (самостоятелно платно), с посока на движение от бул. Ц. ш. към ул. С.Л. п., управлява лек автомобил Ауди ....... с рег. номер ............, и на около 50 метра преди кръстовището с ул. С.Л. п., отказала проверка с техническо средство и при издаден талон за медицинско изследване не изпълнила предписанията му да се изследва за установяване на концентрация на алкохол в кръвта й – нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушенията, на основание чл. 53 от ЗАНН на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 2 от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.
Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип на презумпцията за невиновност.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения, се установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателствени източници. От показанията на свидетеля П.К. (л. 24 гръб от делото) и К.А. (л.
48-50 от делото), както и от писмените доказателства на л. 8-10 от делото), се установява, че на процесните време и място жалбоподателката е управлявала процесния лек автомобил и при извършена проверка е отказала да бъде тествана за употреба на алкохол с техническо средство, поради което й е бил издаден талон за кръвно изследване, на което жалбоподателката се е явила с 30 минутно закъснение и без лична карта, поради което не й е било направено такова изследване. Доказателствените източници касателно тези обстоятелства са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги кредитира като достоверни.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление (НП) не са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателката е извършила, както от обективна, така и от субективна страна, нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като при управление на лек автомобил е отказала да бъде изпробвана с техническо средство за алкохол в кръвта, а също така не изпълнила предписанието за медицинско 3 изследване и не си направила такова въпреки, че й е бил издаден талон за такова изследване. Нарушението е извършено от жалбоподателката с форма на вината пряк умисъл – същата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, и е целяла неговото извършване. С оглед на това, че се касае за „формално” нарушение (такова „на просто извършване”) не е необходимо наличието на представи в съзнанието на дееца за общественоопасните последици на деянието.
Не може да доведе до отпадане на отговорността на жалбоподателката и обстоятелството, че същата се е явила късно в лечебното заведение и без документ за самоличност. Като е процедирала по този начин, жалбоподателката практически не се е съобразила с дадените й предписания от контролните органи, поради което и правилно е била ангажирана отговорността й. От доказателствата по делото не се установиха никакви извинителни причини от обективен характер, за неизпълнение на това предписание, в това число направените възражения в жалбата в този смисъл останаха недоказани, поради което и на това основание атакуваното НП не може да бъде отменено.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, за АНО е наложил административни наказания, които са с абсолютно определен размер, поради което и не могат да бъдат ревизирани от настоящият съдебен състав.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя (по делото не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелства, които да сочат на нетипично ниска степен на обществена опасност на деянието или на дееца; наред с това от показанията на свидетеля-очевидец К.А., се установява, че за същата е имало сериозни съмнения, че е била употребила алкохол, заради миризмата, която се е разнасяла от нея), както и от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното постановление, е правилно - законосъобразно и обосновано, и като такова 4 следва да бъде потвърдено.
От страна на АНО не са били извършвани разноски за процесуално представителство, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-009145 от 11.05.2021 г., издадено от началника на „Пътна полиция” – СДВР, с което на М. ЛЮБ. СП. е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Софияград в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5