Решение № 145 от 30.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Варна, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20263100900018 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

ГПК.

Предявеният иск е с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 Предявен е от Д. И. Р., чрез адв. А. А., срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.

„Младост 4“, „Бизнес парк София“ № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4, отрицателен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 103549.16 лева /52943.84 евро/ по Договор за фирмен необезпечен кредит от 28.08.2008 г., сключен между „РАЙФАЙЗЕНБАНК (България)“ ЕАД и ЕТ „СЕРГЕЙ СТЕФАНОВ – СЕРЖО“, което вземане е било прехвърлено на ответника с Договор за цесия от 14.03.2014 г., поради погасяване по давност на дълга, на основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.

Твърди се в исковата молба, че от началото на месец 07.2025 г. ищцата получавала многобройни обаждания от ответника с отправени покани за погасяване на сумата от 103549.16 лева, с основание Договор за фирмен необезпечен кредит от 28.08.2008 г. На ищцата било изпратено от ответника и споразумение за изплащане на дял от 15.07.2025 г., което не било подписано от ищцата. На същата дата ищцата получила и уведомление за извършено прехвърляне на вземания от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (България)“ ЕАД на настоящия ответник с договор за цесия от 14.03.2014 г. Твърди се недължимост на процесната сума поради изтекла давност по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД. В допълнение, ищцата сочи, че на 23.04.2018 г. получила съобщение по изп. д. № 20097120400360 по описа на ЧСИ И.С., образувано по повод настоящата сума, че същото е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 1

ГПК. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който не оспорва, че възможността за принудително изпълнение в случая е преклудирана, като по отношение на процесното вземане е настъпила предвидената в закона погасителна давност. Счита, с оглед направеното признание на иска, че не е дал повод за образуване на настоящото производство, поради което твърди, че разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест на ищцата, като посочва съдебна практика в подкрепа на позицията си.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата адв. А.

А. поддържа така предявения иск и моли за неговото уважаване. Претендира присъждане на разноски, съгласно представения списък на разноските по чл.

80 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С договор за цесия /прехвърляне на вземания/ от 14.03.2014 г., представляващ приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между „РАЙФАЙЗЕНБАНК (България)“ ЕАД – София и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД от 03.01.2011 г. и Анекс № 1/10.08.2012 г. към този договор, банката е прехвърлила на дружеството вземанията си по договори за кредит, изброени в списък - приложение № 1А към договора. Под № 44 в този списък фигурира Договор № 61080 от 28.08.2008 г. за фирмен необезпечен кредит, с който банката е предоставила на С.К.С., в качеството му на ЕТ „СЕРГЕЙ СТЕФАНОВ – СЕРЖО“ – Пловдив, заем в размер на 60 990 лв. с краен падеж 20.08.2015 г. Като солидарни длъжници по този договор са вписани В.З.С. е Д. И. Р.. Доколкото последните не са посочени като кредитополучатели в договора, то следва да бъде прието, че същите са встъпили като длъжници с цел обезпечение на задължението на кредитополучателя, поради което дължат както него. Действието на договора за прехвърляне на вземания от 14.03.2014 г. е потвърдено от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (България)“ ЕАД по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, като наред с това банката е упълномощила „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД да извърши уведомяване на длъжниците за извършеното прехвърляне. С оглед на горното, следва да бъде прието, че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е встъпило във вземането на банката по горепосочения договор за кредит от 28.08.2008 г.

Както се посочи по-горе, крайният падеж на задълженията по този договор е 20.08.2015 г., като от тази дата започва да тече давностният срок за последната вноска, която е следвало да бъде платена по договора, като за останалите давностният срок е започнал да тече преди това от датата, на която всяка една от тях е станала изискуема. Касае се за вземане, което се погасява с общата петгодишна давност, поради което, без да са предприемани каквито и да са действия на кредитора за спиране или прекъсване на давността, последната следва да се счита изтекла на 20.08.2020 г.

От събраните по делото доказателства е видно, че за събиране на 2 вземането по Договор за фирмен необезпечен кредит от 28.08.2008 г. е било образувано изп. д. № 20097120400360 по описа на ЧСИ И.С. – с район на действие – Окръжен съд – Варна, рег. № 712 в регистъра на КЧСИ, което е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Не е установена точната дата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, но с оглед на това, че съобщението за същото е изпратено на 23.04.2018 г. следва да бъде прието, че постановлението е преди или най-късно на тази дата.

Прекратяването на изпълнителното производство е настъпило при действието на ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което изпълнителната давност не се спира по време на изпълнителното производство, а се прекъсва с всяко едно действие по осъществяване на принудителното изпълнение, като от прекъсването започва да тече нова давност. В конкретния случай липсват каквито и да са данни какви изпълнителни действия са били предприети по изп. д. № 20097120400360 по описа на ЧСИ И.С., но с оглед основанието, на което същото е прекратено, може да се предположи, че последното изпълнително действие е било през 2016 г., с оглед настъпилата перемция. Предвид на това, погасителната давност следва да се счита изтекла през 2021 г., а дори и същата да бъде броена от датата на съобщението за прекратяването на изпълнителното производство – 23.04.2018 г., то същата е изтекла на 23.05.2023 г. Липсват каквито и да са доказателства през този период от време кредиторът да е предприемал действия за реализиране на вземането си, които да са довели до спиране или прекъсване на давността. Такива действия, с оглед данните по делото, са предприети едва през 2025 г., когато „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е изпратило съобщение до ищцата за извършеното прехвърляне на вземанията и е предложило сключването на споразумението за изплащане на дял от 15.07.2025 г., съгласно което задълженията на ищцата по посочения Договор за фирмен необезпечен кредит от 28.08.2008 г. към 15.07.2025 г. възлизат на 103 549.16 лв., като в срок до 31.07.2025 г. ищцата е следвало да заплати сума в размер на 10 000 лв., с изплащането на която задълженията й към „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД се считат изцяло погасени. С неплащането на сумата в посочения срок, споразумението автоматично се прекратява, като цялата сума остава дължима се. В самото споразумение е посочено, че на основание чл. 113 от ЗЗД длъжникът прави отказ от последиците по чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, настъпили до подписването на споразумението. Ищцата е отказала да подпише това споразумение, като данни за обратното не се твърдят от ответника, поради което то не е произвело действие.

От изложеното следва, че към датата на предявяване на иска – 19.08.2025 г., а и към настоящия момент задълженията на Д. И. Р. към „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за сумата, предмет на делото, са погасени поради изтекла погасителна давност. Последиците от същата не са отпаднали с обратно действие, каквато е била целта на предложеното от ответника споразумение, доколкото същото не е подписано от Д. И. Р.. С оглед на това, така предявеният иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен и следва да бъде уважен.

Доколкото в хода на производството ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, е бил преобразуван в „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК 3

208597211, то решението следва да бъде постановено именно срещу последното дружество, в качеството му на универсален правоприемник на първоначалния ответник.

По отношение на разноските:

Спорен по делото обаче е въпросът, на кого следва да бъдат възложени разноските. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК в случаите, когато предявеният иск е уважен, отговорността за разноски се възлага на ответника.

Изключение от това правило са случаите по чл. 78, ал. 2 от ГПК, когато ответникът признае иска и не е дал повод за завеждане на иска, в който случай разноските остават за ищеца. В конкретния случай „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД като ответник по делото е признало предявения срещу него иск, поради което следва да се прецени дали дружеството е дало повод за завеждане на делото.

Във връзка с това следва да бъде преценено обстоятелството, че при наличие на данни за вече образувано и прекратено изпълнително производство дружеството разполага с изпълнителен титул срещу Д. И. Р. и винаги може да предприеме действия по принудително изпълнение, което обосновава интерес за ищцата да установи липсата на задължение. Още повече, че такъв интерес се обосновава и от това, че въпреки изтеклата погасителна давност, дружеството е потърсило изпълнение на погасените по давност задължения като дори е предложило споразумение за частично плащане на сумата, при което ищцата да се откаже от изтеклата в нейна полза давност. Поради това и доколкото давността не може да се прилага служебно и може да бъде предявена само в исково производство, то за ищцата е налице правен интерес да предяви отрицателен установителен иск за липсата на задължение, чрез който да установи със сила на присъдено нещо наличието на изтекла погасителна давност, като по този начин блокира всички опити на дружеството да търси плащане на погасените суми и да предприема действия по принудителното им събиране. С оглед на това, не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 от ГПК и направените от ищцата съдебни и деловодни разноски следва да бъдат възложени на ответника по силата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В случая ищцата е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК и е представила доказателства за извършени такива в размер на 7141.97 лв. /равняващи се на 3651,63 евро/, от които 4147,97 лв. внесена държавна такса и 3000 лв. платено адвокатско възнаграждение.

Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД е направил своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК като твърди, че заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено.

Настоящият съдебен състав намира това възражение за неоснователно, доколкото същото е бланкетно формулирано с твърдения, че не съответства на фактическата и правна сложност на делото, без да е посочено в какво конкретно се състои това несъответствие. От друга страна, адвокатското възнаграждение обичайно се заплаща преди предявяването на иска, както е и в случая, поради което същото следва да бъде съобразено с характера и естеството на спорните факти, с какви доказателства същите могат да бъдат доказани, с това какви са твърденията на насрещната страна и как същите могат да бъдат оборени. Уговореното адвокатско възнаграждение следва да бъде съобразено с всички тези обстоятелство, като единствено фактът, че в 4 последствие производството е приключило в кратки срокове и ответникът е признал иска, не може да бъде основание за намаляване на възнаграждението, при положение, че преди този момент неговото поведение е било точно противоположно и е станало причина за завеждане на делото.

Воден от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Д. И. Р., ЕГН

**********, с адрес: ******, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, „Бизнес парк София“ № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4, иск с правно основание чл. 439, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Д. И. Р. не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата от 103549.16 лева /52943.84 евро/ по Договор за фирмен необезпечен кредит от 28.08.2008 г., сключен между „РАЙФАЙЗЕНБАНК (България)“ ЕАД и ЕТ „СЕРГЕЙ СТЕФАНОВ – СЕРЖО“, което вземане е било прехвърлено на ответника с Договор за цесия от 14.03.2014 г., поради погасяването й с изтичането на предвидената в закона давност.

Разпечатката съдържа 34 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8e5289c9-e6ab-40f1-88bc-38c24fb4ac98