Решение № 107 от 05.11.2021, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Шумен, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Галина Св. Георгиева като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20213600500276 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260246/25.05.2021г. по гр.д.№3778 по описа за 2019г. на ШРС , съдът е признал за установено , че З. А. К. с ЕГН ********** дължи на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД гр.София , следните вземания , за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК постановено по ч.гр.д.№2443/2019г. по описа на ШРС : сума в размер на 3403.80лв. главница по договор за банков кредит от 3.10.2016г. 450.80лв. дължима договорна лихва за периода от 7.03.2018г. до 5.08.2019г., 24.95лв. обезщетение за забава за периода от 7.04.2018г. до 5.08.2019г., 8.51лв. законна лихва за периода от 6.08.2019г. до 15.08.2019г., 120лв. дължими такси и разноски и законната лихва върху главницата от 19.08.2019г. до окончателното изплащане на вземането , присъдил е на ищеца и сумата от 1354.41лв. разноски за исковото и за заповедното производство.

Решението е обжалвано от ответника З. А. К., действаща ,чрез назначеният й особен представител адв.С.С. от ШАК като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли иска.

Въззиваемата страна „Банка ДСК“ ЕАД гр.София, действаща ,чрез пълномощника си Ж.Р.Ж. юрисконсулт е депозирала отговор на въззивната жалба , с който я оспорва като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при 1 наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество основателна. жалбата е частично

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото доказателства , съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

На основание депозирано от „Банка ДСК“ ЕАД гр.София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на дружеството е издадена заповед №1220/3.09.2019г. по ч.гр.д.№2443/2019г. по описа на ШРС по силата на която съдът е постановил З.А. К. да заплати на заявителя сумата от 3403.80лв. главница по договор за банков кредит от 3.10.2016г., 450.80лв. дължима договорна лихва за периода от 7.03.2018г. до 5.08.2019г., 24.95лв. обезщетение за забава за периода от 7.04.2018г. до 5.08.2019г., 8.51лв. законна лихва за периода от от 6.08.2019г. до 15.08.2019г., 120лв. дължими такси и разноски и законната лихва върху главницата от 19.08.2019г. до окончателното изплащане на вземането, 80.15лв. държавна такса и 50лв. юрисконсутско възнаграждение.

С разпореждане от 6.11.2019г. на осн.чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е даден едномесечен срок за предявяване на установителен иск. Установителният иск е предявен от ищеца в законоустановеният едномесечен срок, поради което е и допустим и следва да се разгледа.

Ищецът в исковата си молба моли съдът да постанови решение по силата на което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 3403.80лв. главница по договор за банков кредит от 3.10.2016г., 450.80лв. дължима договорна лихва за периода от 7.03.2018г. до 5.08.2019г., 24.95лв. обезщетение за забава за периода от 7.04.2018г. до 5.08.2019г., 8.51лв. законна лихва за периода от от 6.08.2019г. до 15.08.2019г., 120лв. дължими такси и разноски и законната лихва върху главницата, ведно със законната лихва за забава върху главницата ,начиная от 19.08.2019г. до окончателното изплащане и да се присъдят и направените разноски по заповедното производство и по исковото, като в условията на евентуалност претендира същите суми с осъдителет иск .

Видно от договор за банков кредит от 3.10.2016г. с приложени общи условия към него ищцовото дружество е предоставило в заем на А.Р.С. сумата от 4 000лв., под формата на кредит за текущо потребление. Кредитът е бил със срок на издължаване 120 месеца . Видно от удостоверение за наследници №56/10.01.2017г. издадено от общ.Шумен А.Р.С. е починал на 8.01.2017г. ,като ответникът З. А. К. е негов единствен наследник. Съгласно представеното извлечение от кредитна сметка отчитаща движението по кредита до смъртта на кредитополучателя кредитът е бил погасяван на уговореният в договора падеж. Не е спорно по делото ,че ответникът е извършил разпоредителни действия с наследените от него парични суми по депозити и с тези свои действия е приел наследството от наследодателя А.С.. Съгласно заявление №318/6.02.2017г. ответницата заявява ,че поема задължението на наследодателя си по договора за кредит и че е получила договора за кредит и приложенията 2 към него. Ответникът е изпълнявал задължението си по кредита и е заплащал месечните вноски по него до 7.04.2018г. ,след което плащанията са преустановени , което не е спорно по делото. Съгласно чл.18.2 от ОУ кредиторът има правото да превърне кредита в предсрочно изискуем при допусната забава в плащанията на главница и/или лихви над 90 дни. До ответницата е изпратена нотариална покана, чрез нотариус Св.Своилов рег.0024 на НК с което тя е уведомена ,че поради забава в погасяване на задълженията й банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Видно от констативен протокол към нотариалната покана тя е връчена на основание чл.47 ал.5 от ГПК, като адреса на ответницата е бил посещават три пъти на посочените дати и след това е залепено и уведомление като е даден двуседмичен срок за получаване на поканата ,до изтичането на който същата не е била потърсена от ответницата при нотариуса. Нотариусът е удостоверил ,че е връчил поканата на ответницата на 26.07.2019г. Съдът счита , по че този начин поканата е била редовно връчена на ответницата на осн.чл.50 от ЗННД и чл.47 ал.5 от ГПК , като в този смисъл е и съдебната практика и е налице уведомяване на същата ,че банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем считано от 6.08.2019г.

От заключението на вещото лице по назначената от ШРС ССЕ се установява ,че размерът на дължимите към банката суми към датата на депозиране на заявлението в съда 19.08.2019г. възлиза на обща стойност от 4007.70лв., от които 3403.80лв. главница по договор за банков кредит от 3.10.2016г., 450.80лв. дължима договорна лихва за периода от 7.03.2018г. до 5.08.2019г., 24.95лв. обезщетение за забава за периода от 7.04.2018г. до 5.08.2019г., 8.51лв. законна лихва за периода от от 6.08.2019г. до 15.08.2019г., 120лв. дължими такси и разноски.

При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи: Заявена е претенция с правно основание чл.422 от ГПК - за установяване същестуването на вземания – неиздължена главница, лихви по договор за потребителски кредит,както и за дължими такси и разноски по договора.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на паричните задължения на последния, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор. Ответната страна следва да установи факта на заплащане на дължимата главница по договора и търсената договорна лихва.

В настоящия случай се установи по безспорен начин, че първоначално наследодателят на ответницата , а след неговата смърти самата ответника са били в облигационни отношения, уредени от сключения между тях договор за кредит, като кредиторът е предоставил на кредитополучателя уговорената сума и същата е била получена по сметката на кредитополучателя. Ответната страна не е ангажирала доказателства, че е изпълнила в пълен размер задължението си за връщане на главницата и уговорената лихва по договора.

3

Поради забава в плащанията банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Ответникът пред ШРС ,чрез назначеният му особен представител е възразил срещу действителността на редица клаузи от договора и от ОУ ,които счита за нищожни ,като противоречащи на ЗПК.

Ищецът претендира , че кредитополучателят му дължи на основание чл.16 договора , чл.8 от ОУ и т.5 от Тарифата за таксите по кредити за текущо потребление сумата от 120лв. такса за направени разходи при изискуем кредит. В чл.16 от договора кредитополучателят се е съгласил с Тарифата за таксите на банката , но посоченото там в т.5 задължение за кредитополучателя да заплати разходи при изискуем кредит противоречи на чл.33 ал.1 ЗПК, където е регламентирано ,че при забава на плащането кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата ,която не може да надхвърля размера на законната лихва.

Следователно е недопустимо освен законната лихва за забава в тежест на заемателя да се възлага и допълнителна такса ,която законът не допуска и следователно такава не се дължи, тъй като тази уговорка в чл.16 от договора във вр. т.5 от Тарифата е нищожна като противоречаща на закона. Също така на осн.чл.10а от ЗПК кредиторът не може да иска заплащането на такси и комисионни за действия ,свързани с усвояване и управление на кредита и тази уговорка е нищожна и на това основание.

Във въззивната си жалба жалбоподателят твърди, че не са му били връчени ОУ към договора при поемането на задължението по договора. Видно от договора ОУ към него са неразделна част от него съгласно чл.15 и същите са били връчени на наследодателя на ответницата ,който е удостоверил това с подписа си. Ответницата е приела наследството и отговаря за всичките задължения на наследодателя си ,така както те са били поети от него ,вкл. и процесното ,поради което и не е налице необходимост ОУ да се връчват и на ответницата. Съдът счита ,че те са й били връчени заедно с договора ,тъй като тя го е получила , а тези ОУ са неразделна част от него, съгласно чл.15 от него, поради което разпоредбата на чл.16 от ЗЗД не е нарушена. Не е налице необходимост от подписването на споразумение между банката и ответницата, което да урежда начина на поемане на дълга ,дължимите се вноски и погасителен план, тъй като ответницата е универсален и единствен наследник на кредитополучателя и отговаря за задължението му така, както е било уговорено по сключеният договор между страните , които са го подписали.

Жалбоподателката твърди ,че договора бил сключен в нарушение на чл.5 и поради това договорът бил сключен при явно неизгодни условия и неравноправни клаузи във вреда на кредитополучателя. Съдът счита това възражение за неоснователно , тъй като в чл.12 от договора е посочено ,че с подписването на настоящият договор кредитополучателят заявява ,че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл.5 от ЗПК ,както и ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица , с оглед вземането на информирано решение за сключването на този договор за кредит и следва да се приеме, че с полагане на подписа си кредитополучателят е удостоверил предоставянето на сочената 4 информация.

Жалбоподателката твърди ,че договора бил сключен в нарушение на чл.16 от ЗПК и поради това договорът бил сключен при явно неизгодни условия и неравноправни клаузи във вреда на кредитополучателя. Жалбоподателят не е посочил кои точно клаузи от договора противоречат на чл.16 от ЗПК и са сключени при явно явно неизгодни условия и неравноправни във вреда на кредитополучателя, като съдът не установява от съдържанието на договора наличието на такива клаузи, които да са във връзка с неспазването на този член. Също така като ответницата не е представила и доказателства ,че при сключването на договора банката е оценила неправилно кредитоспособността на наследодателя й кредитополучател.