Решение № 3004 от 17.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3004 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. И. като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110141103 по описа за 2025 година

Предмет на делото са предявените от С. Н. К. Ш. срещу КРЕДИ ЙЕС ООД главен иск с правно основание чл. 22, ал. 1 ЗПК, относно обявяване на Договор за паричен заем № 953102 от 10.09.2024 г. за нищожен поради противоречие със закона, под евентуалност с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД относно обявяване за нищожни клаузите на чл. 3, т. 7; чл. 6; чл. 8; чл.

7, ал. 2 от Договор за паричен заем № 953102 от 10.09.2024 г., като противоречащи на закона.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за паричен заем № 953102 на 10.09.2024 г., по силата на който му е предоставена сумата в размер на 3000 лв. Излага становище, че ищецът е потребител по смисъла на чл. 9, ал.

3 ЗПК и сключеният договор представлява такъв за потребителски кредит.

Сочи се, че в чл. 6 от договора е било уговорено между страните кредитът да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на определени условия. Релевират се доводи, че съгласно чл. 8 от договора в случай на неизпълнение на задължението по чл. 6 заемателят дължи на заемодателят неустойка в размер на 2454,97 лв., като неустойката се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. Обосновава се, че процесната клауза противоречи на закона и на добрите нрави. Ищецът счита, че клаузата на чл. 8 от договора е нищожна. Излага подробни твърдения за твърдяната нищожност на 1 процесната клауза, както и на целия договор поради ГПР извън законоустановения размер. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва предявените исковете.

Излага подробни съображения за действителност на процесния договор и клаузите от него.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира следното от фактическа и правна страна:

Съдът с доклада по чл. 140 ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е сключил с ответника Договор за паричен заем № 953102 на 10.09.2024 г., по силата на който му е предоставена сумата в размер на 3000 лв.; че в чл. 6 от договора е било уговорено между страните кредитът да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на определени условия; че съгласно чл. 8 от договора в случай на неизпълнение на задължението по чл. 6 заемателят дължи на заемодателят неустойка в размер на 2454,97 лв., като неустойката се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска.

С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.

Преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ /"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.

Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за 2 предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент, с който формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – неустойка за непредставено обезпечение.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Видно от приетия като писмено доказателство по делото договор за паричен заем неустойката е разсрочена и включена в месечната вноска за погасяване на кредита.

При това положение се налага извод, че договорът за потребителски 3 кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Въз основа на гореописаните мотиви съдът намира главният иск с правно основание чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на процесния договор за паричен заем за основателен и следва да го уважи.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски за съдебното производство има ищецът в размер на 143,16 евро (280 лева).

Право на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействия има адв. К. И. Б. в размер на 200 евро, определен от съда поради липса на фактическа и правна сложност на делото и неголемия брой извършени процесуални действия.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание чл. 22 ЗПК по предявения от С. Н. К. Ш., ЕГН ********** срещу КРЕДИ ЙЕС ООД, ЕИК 200688545 на Договор за паричен заем № 953102 от 10.09.2024 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК КРЕДИ ЙЕС ООД, ЕИК 200688545 да заплати на С. Н. К. Ш., ЕГН ********** сумата в размер на 4

143,16 евро (равностойността на 280 лв.), представляваща съдебни разноски.

.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. ал. 38 ЗАдв. КРЕДИ ЙЕС ООД, ЕИК 200688545 да заплати на адв. К. И. Б. от РАК с ЕГН ********** сумата в размер на 200 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5