Решение № 247 от 13.05.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Плевен, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Т. Гергичанова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно наказателно дело № 20244430200534 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1772-001284 от 28.12.2023г. на Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен, 1-во РУ с което на Д. К. Д. с ЕГН ********** от с. ***, Плевенска област на осн. чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева за това, че на 01.12.2023 година около 08:41 часа в гр. ***, ул.

„***“ до *** с посока на движение към ЖП Гара-***, като водач на лек автомобил „***“ с рег. № *** собственост на *** управлявал моторното превозно средство без да използва обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила - нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление № 23-1772-001284 от 28.12.2023г. на Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен, 1-во РУ. В жалбата е релевирано оплакване съгласно което на посочената в АУАН и в НП дата жалбоподателят бил в невъзможност да шофира с поставен 1 обезпасителен колан, поради наличие на заболяване.

В съдебно жалбоподателят, редовно призован се явява лично и поддържа релевираното в жалбата оплакване. Моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановрение.

Ответната страна не се представвява в съдебно заседание.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Административно-наказателното производство е започнало със съставяне на АУАН с номер 764476 от 01.12.2023г. против Д. К. Д. с ЕГН ********** от с. ***, Плевенска област, в който е отразено, че на 01.12.2023 година около 08:41 часа в гр. ***, ул. „***“ до *** с посока на движение към ЖП Гара-***, като водач на лек автомобил „***“ с рег. № *** собственост на *** управлявал моторното превозно средство без да използва обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

Описаната в АУАН фактическа обстановка възпроизведена в обжалваното наказателно постановление, в което на Д. К. Д. на осн. чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева.

Описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка се потвърждава от анализа на ангажираните в хода на проведеното съдебно следствие гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя Е. П. С. и свидетеля Д. В. Д., чиито показания съдът приема с доверие като логични, обективни и взаимно допълващи се. Двамата възпроизвеждат свои преки и непосредствени впечатления относно релевантните по делото факти, като категорино и единодушно заявяват, че жалбподателят е управлявал описаното МПС без да ползва обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван автомобила. Точно и недвусмислено посочват и мястото на извършване на твърдяното нарушение, а именно в гр. *** на ул. „***“, като твърдят пред съда, че към момента на проверката жалбоподателят споделил с тях, че не е поставил обезопасителен колан поради наличие на причини от медицински характер, но в момента не носел документ, с който да удостовири казаното. Показанията им кореспондират напълно с приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени докзателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение серия GA № 764476/01.12.2023 година, справка за нарушител/водач, писмо рег. № 177200-3710/13.03.2024г.

2 ведно с наказателно постановление № 23-1772- 001284/28.12.2023г., заверено копие на заповед рег. УРИ №8121з-1632/02.12.2021г. и заповед рег. УРИ №316з-2933/29.07.2022 година. В подкрепа на същите е и представеното от жалбоподателя заверено копие на Съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р П.Т., в която е посочено, че Д. Д. страда от ХОББ - хронично обструктивна белодробна болест – бронхиална астма на наследствена основа и приема ежедневно поддържащи лекарства, като е дадено разяснение, че това е заболяване, изразяващо се в пристъпи, които са показателни със своята остра дихателна недостатъчност и по принцип настъпват при химическо дразнене. Отразено е че поставянето на колан при водач, болен от бронхиална астма, довела до обструктивна вече белодробна болест действа негативно на водача не толкова като притискащ фактор, а като психически такъв, т. е евентуален страх от евентуален пристъп. Изложеното дава основание да се приеме, че липсва изрично медицинско предписание за неизползването на обезопасителен колан.

Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП вменява задължение на водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и №1, №2 и №3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Санкцията за неизпълнение на това задължение е предвидена в чл. 183, ал. 4, т.

7, пр. 1 от ЗДвП. Според хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП освободени от задължението за ползване на обезопасителен колан са лицата, чието физическо състояние не позволява неговото използване. За физическо състояние, което не позволява на лице - водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини (стоящи извън субективните възприятия и желания на лицето) е невъзможно да се постави колан или поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние.

Действително, за наличието на хипотезата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП, не е необходимо в нарочен медицински документ да е удостоверено, че носенето на обезопасителен колан би довело до влошаване на физическото състояние на лицето. Но когато диагностицираното заболяване е такова, което би изключило задължението за ползване на обезопасителн колан не изобщо, а само при наличие на проявления на сиптоматиката на това заболяване /както е в случая/, медицинският документ, удостоверяващ съществуването на заболяването, не е достатъчен за обосноваване на извод, че е изпълнена хипотезата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП.

Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата доводи за наличие на хипотеза по чл. 137А, ал. 2 от ЗДвП, тъй като не се установяват отразените в цитираната правна норма изключения. По делото не са ангажирани доказателства, меродавни да установят, че физическото състояние на жалбоподателя не позволява използването на обезопасителен колан към релевантния момент – 01.12.2023 година. При недоказаност на предпоставките по чл. 137А, ал. 2, т.2 от ЗДвП не може да се приложат и привилегиите, които тази разпоредба предоставя.

Съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство пред наказващия орган съществени нарушения 3 на процесуални правила, които да са съществени и поради това да предпоставят отмяна на Наказателно постановление № 23-1772-001284 от 28.12.2023г. на Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен, 1-во РУ.

Описаното в АУАН и в НП място на извършване на нарушението - гр.

***, ул. „***“ е достатъчно ясно и корестно посочено.

При тази установеност на фактите, съдът намира, че жалбоподателят Д.

К. Д. е автор на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Същият е осъществил елементите на фактическия състав на чл. 137А, ал. І-ва от ЗДвП като на 01.12.2023 година около 08:41 часа в гр. ***, ул. „***“ до *** с посока на движение към ЖП Гара-***, като водач на лек автомобил „***“ с рег. № *** собственост на *** управлявал моторното превозно средство без да използва обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила. Приложимата санкционна разпоредба, съдържаща се в чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1-во от ЗДвП предвижда административно наказание – глоба в размер на 50,00 лева, каквото именно по вид и размер е наложено на жалбоподателя.

Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради което Наказателно постановление № 23-1772-001284 от 28.12.2023г. на Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен, 1-во РУ следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН Наказателно постановление № 23-1772-001284 от 28.12.2023г. на Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен, 1-во РУ с което на Д. К. Д. с ЕГН ********** от с. ***, Плевенска област на осн. чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева за извършено на 01.12.2023 година около 08:41 часа в гр. ***, ул.

„***“ до *** нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

Р Е Ш Е Н И Е Т О подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4