Определение № 1226 от 20.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1226 гр. Благоевград, 20.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20251200501034 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по депозирана частна жалба с вх.№ 7121/14.08.2025 година, подадена от „П, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

“Б“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, чрез пълномощника М П против Определение № 573/01.08.2025 г. постановено по ч.гр.д.№ 1075/2025 г. по описа на Районен съд – Петрич, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 126, ал. 1, предл. 1 от ГПК.

Частната жалба е подадена в установения от закона срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.

275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК. Ето защо, на основание чл. 278, ал. 1 ГПК, жалбата следва да се разгледа по същество в закрито съдебно заседание.

Въззивният съд като разгледа частната жалба и съобрази доводите в нея за да се произнесе съобрази следното:

Пред Районен съд – Петрич е било депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПКС против Л. И. К., ЕГН ... – с вх.№ 6768/30.7.2025 година.

Правилно е установено от районният съд, че относно длъжника и претендираното вземане като цена и основание на вземането е наличен пълен идентитет с образуваното пред Районен съд – Плевен на 28.7.2025 година – ч.гр.дело № 4647/2025 година по описа на Районен съд – Плевен.

Въззивният съд и сам извърши проверка и след служебна справка в ЕИСС се установява, че въз основа на едно и същи заявление – напълно идентично с това, въз основа на което е било образувано делото пред Районен съд – Петрич са образувани заповедни производства пред Районен съд – Плевен – на 28.7.2025 година и пред Районен съд – Бургас.

Вярно е и се установява, че с Определение № 3858/29.7.2025 година с оглед разпоредбата на §24 от ПЗР на ГПК, доколкото пред Районен съд – Плевен делото е било образувано преди влизане в сила на разпоредбите за централизираното разпределение на заповедните дела – Районен съд – Плевен е изпратил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по правилата на местната подсъдност на Районен съд – Дупница.

1

Неправилно и необосновано се твърди в частната жалба, че след като делото е изпратено по подсъдност на друг съд е налице прекратяване. Вярно е, че съдебния акт на Районен съд – Плевен съдържа такъв диспозитив, но същия обозначава само приключването на производството пред съда, на който делото не е подсъдно, но не и произнасяне по същество.

На следващо място разпоредбата на чл.126, ал.1 от ГПК е императивна и противното би означавало зло,употреба с право от страна на заявителя.

Както и е прието в съдебната практика – така и Определение № 104 от 18.03.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 347/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов: „Служебно известните факти или установени след служебно предприети справки от страна на съда факти със значение на процесуални предпоставки, следва да бъдат отразявани в мотивите на съдебния акт по начин, който позволява на страните да вземат становище по фактическите констатации на съда и източникът им, а на по-горната във функционално отношение съдебна инстанция да осигурят възможност да ги провери при обжалване. Съдържанието на процесуалното правоотношение е регламентирано с императивни норми, за прилагането на които съдът следи служебно. Проверката по висящността на образувани дела, служебно констатирана от първата инстанция като отрицателна процесуална предпоставка по чл. 126, ал. 1 ГПК, при оспорване от страна на частния жалбоподател въззивният съд е длъжен да извърши и сам, без да е обвързан с доводите в частната жалба.“.

Като се съобрази горното се следва, че обжалвания съдебен акт е правилен и като такъв следва да бъде потвърден. Доказва се, че депозиранаот пред Районен съд - Плевен заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу същия длъжник и за същото вземане като цзена и основание на вземането е образувано първо по време, поради което именно по аргумент от чл.126, ал.1 от ГПК Районен съд - Петрич правилно е прекратил по-късно образуваното пред него заповедно поризводство.

В разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на присъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск. Ако предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК са установени едва във въззивното производство, прекратяването на делото е правомощие на въззивния съд, който следва да обезсили недопустимото решение на първата инстанция. В този смисъл и Решение № 46 от 8.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 96/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова, Решение № 119 от 17.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3368/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева, Решение № 134 от 11.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 61/2011 г., I т. о., ТК, докладчик председателя Таня Райковска.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно Определение № 573/1.8.2025 година, постановено по ч.гр.дело № 1075/2025 година по описа на Районен съд – Петрич, с което на основание чл.126, ал.1 от ГПК е било прекратено производството по ч.гр.дело № 1075/2025 година по описа на Районен съд – Петрич.

2

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от връчването му само на жалбоподателя.

На основание чл.102а, ал.1 от ГПК настоящият съдебен акт като издаден в електронна форма и по смисъла на чл.360а от Закона за съдебната власт не съдържа саморъчен подпис.

По реда на чл.102а, ал.4 от ГПК - да се извърши заверка от служител на съда.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3