Решение № 1943 от 30.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1943 гр. Пловдив, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330111389 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

С исковата молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против Н. А. К. се твърди, че на 11.11.2021 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 11.11.2021 г., на основание чл. 99 ЗЗД, между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № *** от дата 07.06.2019 г. било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.. клон България с Уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/*** от дата 11.04.2023 г., изпратено е известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството й на пълномощник на цедента. В приложение № 1 и договора за цесия била заличена и търговската информация, която също е ирелевантна за процесния случай. Моли в случай че съдът прецени нуждата от представяне на приложение № 1 в цялост, да ищеца да бъде уведомен за това с нарочен акт на съда. Към настоящата искова молба представяли и молили да се връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея, копие от уведомлението за извършената цесия и за предсрочната изискуемост от страна на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България. На 07.06.2019 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, като Кредитор и Н. А. К. като Кредитополучател бил сключен договор за потребителски кредит с № ***, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които твърди, че кредиторът отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждали от Договора за 1 потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит бил равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита", а именно: 7000 лв. Застрахователната премия била в размер на 2822.40 лв. Предоставянето на посочената по-горе сума съставлявала изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и създавала задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски".

Посочва, че погасителните вноски по предходното изречение съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и опредЕ. добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент бил фиксиран за срока на Договора и бил посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 13451.76 лв. Така договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 3629.36 лв.

На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.06.2025 г. на 72 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 186.83 лв., при първа погасителна вноска от 20.07.2019г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Сочи, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 20.06.2025 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът приел, че по отношение на вземанията била настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора станало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно е дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране па вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Въпреки цитираната разпоредба до длъжника било изпратено Уведомително писмо, с което бил уведомен, че по отношение на вземанията по договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 11.04.2023 г. Съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 21.10.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда, която била в общ размер на 1092.86 лева. като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата па чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Твърди, че предвид изложеното за "Агенция за събиране на вземания" ЕАД възникнал правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което било входирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника Н. А. К. в деловодството на Районен съд - Пловдив. Съдът е уважил претенцията по образуваното ч.гр.д. № 6325/2023 г., е издадена заповед за изпълнение, като длъжникът подал възражение срещу издадения съдебен акт, което от своя страна обуславяло правния интерес от подаването на настоящата искова молба.

Моли да се признае за установено, че длъжникът Н. А. К., като Кредитополучател по Договор за потребителски кредит № ***, сключен на 07.06.2019 г., дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК 203670940, следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 6325/2023 г., на Районен съд - Пловдив, а именно: 5995.15 /пет хиляди деветстотин деветдесет и пет лева и петнадесет стотинки/ - главница за периода от 20.10.2020г. до 20.06.2025г. по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 10.04.2023г. – датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; 1733.80 /хиляда седемстотин тридесет и три лева и осемдесет стотинки/ - договорна лихва за периода от 20.10.2020г. (падеж на първата неплатена погасена вноска) до 11.04.2023г. – датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; 1092,86 лева / хиляда деветдесет и два лева и осемдесет и шест 2 стотинки/ - обезщетение за забава считано от 21.10.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателното погасяване на дълга. При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца същите суми за предсрочно изискуема главница, както и за възнаградителна и мораторна лихви. Претендира разноски по настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, със становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Твърди, че като кредитополучател ответникът е потребител по смисъла на & 13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което се ползвал от защитата, предоставена й в качеството й на потребител по ЗЗП. Счита, че са налице хипотезите на чл. 143, т. 9, т. 10 и т.18 ЗЗП. Сочи, че ищецът е нарушил и изискванията на чл. чл. 143, т. 18 във връзка с 147, ал. 1 ЗЗП, който задължавал доставчиците на финансови услуги да формулират клаузите в потребителските контракти, така че на потребителите да станат ясни икономическите последици от поетото задължение за заплащане на договорна лихва. Твърди, че банката не спазила и разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗКИ, съгласно която „условията по кредитите се формулират ясно и по разбираем за клиентите начин“. Счита, че методиката, по която се определя БЛП е неопредЕ. и неопределяема, което в противоречие на добрите нрави, принципът на справедливостта и в нарушение на императивни норми на закона, създавало дисбаланс между кредитополучател и кредитодателя, която като икономически по-силния субект е наложила сключването на клаузи във вреда на Кредитополучателя. Твърди, че клаузата в договора предвиждаща заплащане еднократна такса ангажимент, както и включването на множеството застраховки, задължителни по договора, очевидно заобикалят закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. Липсвало каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. В попълненото от заемателя предложение за сключване на договор за паричен заем не бил посочен размерът на еднократна такса за оценка на риска, както и размерът на множеството застраховки, задължителни по договора, като счита, че ответникът не е бил запознат с размера на предвидените размери преди самото сключване на договора. Застраховки в размер на 2822,40 лева не били част от общия размер на кредита и в процесния договор кредиторът заблуждаващо посочил, че общият размер на кредита е в размер на 13451,76 лева, като съгласно договора било предвидено, че потребителят дължи застраховка, която се заплаща от кредитополучателя, като кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита, както и таксата ангажимент. Следователно в договора се предвиждал ГПР в по- нисък размер от реалния размер на ГПР. Твърди, че реалният размер на ГПР по кредита се изчислявал, като към лихвата следвало да се добави удържаната застрахователната премия. Чрез занижаване на размера на ГПР и лихвения процент кредиторът целял да заблуди потребителя за реалните параметри на договора за кредит, което представлявало недобросъвестна търговска практика. Неяснотите, вътрешното противоречие и подвеждащото оповестяване на изискуемо с императивна норма съдържание, законодателят уреждал като порок от толкова висока степен, че изключвали валидността на договарянето по чл. 22 ЗПК. Сочи, че кредиторът в процесния договор, се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсвала обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, което от своя страна било нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин по чл. 10, ал.1 ЗПК. Посочва, че във величината на ГПР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Сочи, че бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Твърди, че са нарушени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като кредиторът заблудил потребителя, че уговорената възнаградителна лихва в размер на 41,12 % е фиксирана и непроменлива - в 3

СЕФ кредиторът е предоставил преддоговорната информация, че дължимата лихва била непроменлива за целия период на олихвяване.Сочи, че застраховките в размер на 2476,80 лева не са част от общия размер на кредит. Счита, че в процесния договор кредиторът заблуждаващо е посочил, че общият размер на кредита е в размер на 8176,80 лева, като съгласно договора е предвидено, че потребителят дължи застраховка, която се заплаща от кредитополучателя, като кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита. По силата на тази уговорка заемателят е получил 5700,00лв. поради извършената удръжка. Твърди, че следователно в договора се предвижва ГПР в по-нисък размер от реалния размер на ГПР.