Определение № 2833 от 10.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2833 гр. София, 10.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

П. Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Касационно търговско дело № 20258002900837 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Кемира“ ООД (н) и по касационна жалба на „Хедж инвестмънт България“ АД, чрез упълномощения и от двете дружества адв. С. С., против решение № 691 от 14.11.2023г. по в.т. д. № 1026/2021г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение № 1320 от 11.09.2020г. по т.д. № 3107/2017г. на Софийски градски съд, а именно: з а признаване за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК, предявени от „Корпоративна търговска банка“ АД (н) срещу „Хедж инвестмънт България” АД и „Кемира” ООД (н), че „Хедж инвестмънт България” АД и „Кемира” ООД (н) дължат солидарно на „Корпоративна търговска банка“ АД (н) следните суми: на основание чл.430, ал.1 ТЗ сумата в размер на 7 000 000 евро, представляваща неплатена и предсрочно изискуема част от главното задължение за връщане на предоставения кредит, възникнало по договор за кредит, сключен на 17.04.2014г. между „Корпоративна търговска банка“ АД (н) и „Хедж инвестмънт България” АД и съгласно договор за встъпване в дълг, сключен на 06.11.2014 г., между „Хедж инвестмънт България” АД и „Кемира” ООД (н), което вземане е било прехвърлено в хода на процеса в патримониума на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД по силата на договор за прехвърляне на 1 вземане, сключен на 18.09.2017 г. между „Корпоративна търговска банка“ АД (н), като цедент, и „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, като цесионер, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 04.09. 2017 г. - датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, до окончателното й изплащане; на основание чл.430, ал.2 ТЗ сумата в размер на 136 500 евро, представляваща неплатена възнаградителна лихва, начислена за периода от 25.08.2014 г. до 13.11.2014 г., дължима съгласно чл.10 от договор за кредит, сключен на 17.04.2014 г., между „Корпоративна търговска банка“ АД (н) и „Хедж инвестмънт България” АД и съгласно договор за встъпване в дълг, сключен на 06.11.2014 г., между „Хедж инвестмънт България” АД и „Кемира ООД (н), което вземане е било прехвърлено в хода на процеса в патримониума на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД по силата на договор за прехвърляне на вземане, сключен на 18.09.2017г. между „Корпоративна търговска банка“ АД (н), като цедент, и „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, като цесионер; на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата в размер н а 1 495 274,36 евро, представляваща неустойка за забавено плащане на главницата по кредита, начислена за периода от 25.07.2015г. до 31.08.2017г., дължима съгласно чл.12 от договор за кредит, сключен на 17.04.2014г. между „Корпоративна търговска банка“АД (н) и „Хедж инвестмънт България АД и съгласно договор за встъпване в дълг, сключен на 06.11.2014 г. между

„Хедж инвестмънт България” АД и „Кемира” ООД (н), което вземане е било прехвърлено в хода на процеса в патримониума на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД по силата на договор за прехвърляне на вземане, сключен на 18.09.2017г. между „Корпоративна търговска банка“ АД (н), като цедент, и „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, като цесионер; на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 86 551,67 евро, представляваща неустойка за забавено плащане на дължимата възнаградителна лихва, начислена за периода от 04.09.2014г. до 31.08.2017г., дължима съгласно чл.13 от договор за кредит, сключен на 17.04.2014г. между „Корпоративна търговска банка“ АД (н) и „Хедж инвестмънт България” АД и съгласно договор за встъпване в дълг, сключен на 06.11.2014г. между „Хедж инвестмънт България” АД и „Кемира” ООД(н), което вземане е било прехвърлено в хода на процеса в патримониума на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД по силата на договор за прехвърляне на вземане, сключен на 18.09.2017г. между „Корпоративна търговска банка“АД 2

(н), като цедент, и „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, като цесионер; на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата в размер на 35 000 евро, представляваща комисионна за управление и обработка на кредита, дължима съгласно чл.14 от договор за кредит, сключен на 17.04.2014г., между „Корпоративна търговска банка“ АД (н) и „Хедж инвестмънт България” АД и съгласно договор за встъпване в дълг, сключен на 06.11.2014 г., между „Хедж инвестмънт България” АД и „Кемира” ООД (н), което вземане е било прехвърлено в хода на процеса в патримониума на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД по силата на договор за прехвърляне на вземане, сключен на 18.09.2017 г. между „Корпоративна търговска банка“АД (н), като цедент, и „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, като цесионер; както и в частта, с която след отмяна на първоинстанционния съдебен акт в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД за признаване за установено дължимостта на неустойка за забавено плащане на главницата по кредита за разликата над сумата от 1 495 274,36 евро до сумата от 1 948 333,33 евро, въззивният съд е признал за установено, че „Хедж инвестмънт България” АД и „Кемира” ООД (н) дължат солидарно на „Корпоративна търговска банка“ АД (н) на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата от 453 058,97 евро, представляваща неустойка за забавено плащане на главницата по кредита, начислена за периода от 25.07.2015 г. до 31.08.2017 г., дължима съгласно чл.12 от договора за кредит, сключен на 17.04.2014 г., между „Корпоративна търговска банка“ АД (н) и „Хедж инвестмънт България АД и съгласно договор за встъпване в дълг, сключен на 06.11.2014 г., между „Хедж инвестмънт България” АД и „Кемира” ООД (н), което вземане е било прехвърлено в хода на процеса в патримониума на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, по силата на договор за прехвърляне на вземане, сключен на 18.09.2017 г. между „Корпоративна търговска банка“ АД (н), като цедент, и „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, като цесионер. Същото е постановено при участието в процеса на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, като трето лицепомагач на страната на ищеца.

В подадената от „Кемира“ ООД (н) касационна жалба са изложени подробни съображения за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост н а въззивното решение в 3 обжалваните части, с оглед на което се претендира обезсилване, съответно – отмяна в посочените части.

Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, както и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси, релевантни към сочените допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК:

1. „ Следва ли съдът, пред който е предявен иск по чл.422 ГПК, във вр. с чл.417 ГПК спрямо ответник, за който в хода на делото е открито производство по несъстоятелност, да съобрази разпоредбата на чл.694 ТЗ и нововъзникналото производство по несъстоятелност спрямо ответника, включително, да изясни несъответствията между първоначално предявения иск и заявеното от кредитора в несъстоятелността - с молбата му за предявяване на вземанията до съда ?“;

2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички наведени доводи и възражения на страните и да изготви самостоятелни правни изводи за тях ?“;

3. „Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по съществото на спора, при съобразяване на ограниченията на непълния въззив, да се произнесе по всички своевременно наведени доводи и възражения на страните, както и по относимите доказателства за правилното решаване на спора?“;

4.„Длъжна ли е въззивната инстанция, дори когато се възползва от възможността по чл. 272 ГПК, да изложи собствени пълни и задълбочени мотиви по съществото на правния спор?“;

5.„Има ли право управителят на дружество-ответник, за което е открито производство по несъстоятелност - да продължи да го представлява в производството по чл.422 ГПК, след откриване на производство по несъстоятелност, вкл., и когато ех lege производството се е трансформирало в такова по чл.694 ТЗ?“;

6.„Длъжен ли е да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, дори и без да е направено възражение от заинтересованата страна, когато нищожността произтича пряко от сделката 4 или от събраните по делото доказателства?“;

7.„Необходимо ли е извлечението от счетоводните книги да индивидуализира вземане и от встъпилото по договора за кредит лице, в хипотезата на чл.101 ЗЗД (солидарният длъжник)?”;

8.„Следва ли въззивният съд да се произнесе по въззивните жалби на ответниците срещу решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлена молбата им за поправка на очевидни фактически грешки в същото?”;

9.„Ползва ли се частен документ с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му, въпреки оспорването й от страната, чийто бивш органен управител се твърди да го е подписал след прекратяване на представителното правоотношение, както и че тежестта за доказване е за страната, оспорваща датата, а не на лицето, което е представило и се ползва от представения по делото документ?“;

10.„Неустойка в размер на 10 % годишно върху възнаградителна лихва от 9 % - излиза ли извън присъщите на същата обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции?”;

11.„Дължи ли се възнаградителна лихва и след като заетата сума не се ползва от заемателя?“;

12.„Обявяването на кредита за предсрочно изискуем, трансформира ли вече падежиралите отделни вземания за възнаградителна лихва в едно единствено вземане, за което да се прилага петгодишна давност, считано от предсрочната изискуемост?“;

13.„Приложим ли е преклузивният двугодишен срок по чл.62, ал.1 ЗБН спрямо иска по чл.422 ГПК, предявен от несъстоятелна банка?“;

14.„Може ли да се цедира вземането само срещу един от солидарните длъжници, а другият да отговаря спрямо стария кредитор (цедента) и може ли да има солидарни задължения при няколко различни кредитори? Може ли споразумението, с което с е отлага действието на цесията по отношение на един от солидарните длъжници, да породи действие - без съгласието на самия солидарен длъжник, който да се задължи самостоятелно спрямо новия кредитор?“;

15.„Приложим ли е преклузивният двугодишен срок по чл.62, ал.1 ЗБН 5 спрямо иска по чл.422 ГПК, предявен от несъстоятелна банка ?“;

16.„Необходимо ли е извлечението от счетоводните книги на банка по смисъла на чл.417, ал.1, т.2 ГПК - да индивидуализира вземане и от встъпилото по договора за кредит лице, в хипотезата на чл.101 ЗЗД (солидарния длъжник) или такова задължение следва да има отразено само за главния длъжник, съответно за поръчителя по договора за кредит ?”;

17.„Необходимо ли е да се изпрати изявление за предсрочна изискуемост до встъпилото по договора за кредит лице или такова следва да се изпрати единствено до главния длъжник ? Дължи ли встъпилият в дълга наказателна неустойка и лихви за забава, и от кой момент, ако покана за предсрочна изискуемост не е изпратена до последния, а единствено до главния длъжник ?”.

Допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е обоснована със съществуващо противоречие между изводите на въззивната инстанция и практиката на ВКС, намерила израз в: по въпрос № 1 - Определение № 483 от 11.07.2014г. по ч.т.д. № 1827/2014г. на ВКС, II т.о. и Определение № 684 от 01.12.2015 г. по ч.т.д. № 2634/2015г. на ВКС, II т.о.; по въпрос № 2 – т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 149 от 28.12.2017 г. по гр. д. № 1604/2016 г. на ВКС, II т.о.; по въпроси № 3 и № 4 - Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д.

№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; ППВС № 1/1953 г.; ППВС № 7/1965 г.; ППВС № 1/1985 г. и Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и множество решения, постановени по чл.290 ГПК, съответно посочени; по въпрос № 5 - Определение № 483 от 11.07.2014 г. по ч.т.д. № 1827/2014г. на ВКС, II т.о. и Определение № 684 от 01.12.2015г. по ч.т.д. № 2634/2015г. на ВКС, II т.о.; по въпрос № 6 – Тълкувателно решение № 1 от 2020г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС; по въпрос № 7 - Определение № 492 от 12.07.2013 г. по ч. т. д. № 1805/2013 г. на ВКС, I т. о.; по въпрос № 8 Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; по въпрос № 9 - Решение № 748 от 17.02.2011 г. по гр.д. № 801/2009г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 197 от 23.12.2014г. по гр.д. № 7364/ 2013 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 213 от 15.01.2018 г. по гр. д. № 856/2017 г. на ВКС, III г. о.; Решение № 32 от 03.08.2020г. по т.д. № 423/2019г. на ВКС, I т. о.; Решение № 122 от 06.04.2021 г. по т.д. № 1439/2019 г. на ВКС, II т.о.; по 6 въпрос № 10 - Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС; по въпрос № 11 - Тълкувателно решение № 3/2017г. от 27.03.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС; по въпрос № 12 - Тълкувателно решение № 3/21.11.2024г. по тълк. дело № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС;