Решение № 4210 от 28.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4210 гр. Пловдив, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330109261 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № ************ г., подадена от М. П. Д., ЕГН: **********, от гр. П., ж. р. ******, бл. ****, вх. ***, ет. ***, ап. ***, чрез пълномощника адв. С. С., срещу „Боркро текстил“ ЕООД, с ЕИК 115764147, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Нестор Абаджиев“ № 57, представлявано от управителя Б.

Н.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответното дружество на основание сключен трудов договор от 26.10.2021 г. и ДС към него, на пълно раб. време, на длъжност „*********“ с място на работа в гр. П., като поради забавено изплащане ТВ на ищеца ТПО било прекратено със заявление от 12.02.2024г., въз основа на което била издадена заповед № *** на управителя, считано от 12.02.2024г,. на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради забавено изплащане на ТВ.

Ищецът твърди през м. 12.2023г. и м. 01.2024г., да е полагал труд, но да не му е било платено дължимото тр. възнаграждение. За този период възлизало на 1075, 71 лева – 392, 63 лева за декември 23г. и 683, 08 лева за м. януари 24г. – нетни суми за получаване. Също така не му било изплатено дължимото при прекр. ТПО на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ обезщетение в размер на едно брутно ТВ – 933 лева.

С оглед на горното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното 1 дружество да му заплати горепосочените суми, ведно със законната лихва за забава върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира разноски за адв. възнаграждение в размер на 1200 лева.

Ето защо моли да се осъди ответника да му заплати така посочените суми, претендира законна лихва и разноски.

В срок писмен отговор от ответното дружество е постъпил. С отговора се признават исковете, но се възразява по разноските на ищеца и се моли да не му се присъждат. Счита, че не е станал причина за завеждане на делото, като единствената причина за забавяне изплащането на ТВ било финансовото състояние на дружеството. Евентуално прави възражение за прекомерност на хонорар на пълномощника на ищеца, като многократно надвишаващ минимума от 500, 87 лева по делото, с оглед липсата на каквато и да било фактическа и правна сложност на делото.

С изрична молба преди първото с.з. пълномощникът на ответника, изрично упълномощен с правата по чл. 34 от ГПК изрично заявява, че поддържа отговора, както и че прави възражение за прекомерност на хонорара на ищеца.

Във връзка с възражението, ищецът с друга писмена молба изрично заявява, че намалява претенцията си за заплащане на адв. възнаграждение на минималния размер за цената на исковете съгл. НМРАВ и моли същото да се изчисли от съда.

В първото съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, също изрично упълномощен с правата по чл. 34 ГПК, с писмена молба изрично е поискал да бъде постановено решение съобразно направеното признание на иска и на изложените факти в исковата молба.

Претендира разноските по делото.

След така направеното изявление е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

Предвид дотук изложеното съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237 от ГПК, поради което следва да бъде постановено решение при признание на иска, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени. От представените по делото доказателства се установява, че ищцата е работила по ТПО с ответника и не й е платено дължимото ТВ за посочените месеци, за което и двете страни признават да е в посочените в исковата молба размери. Не се спори и се установява от представената с исковата молба заповед, че ТПО между страните е прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ и ответникът със заповедта за прекр. е разпоредил да се заплати на ищеца на това основание обезщетение в размер на БТВ за 1 месец на осн. чл. 221 от КТ, както и обезщетение за два дни неползван ПГО. Ответникът с отговора признава същото да е в посочения в ИМ размер.

Доколкото ответникът не е заплатил същото в законоустановените срокове, то е станал причина за завеждане на делото.

В случая валидно е направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда.

Признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.237, ал. 3 от ГПК, нито в другите предвидени в закона изключения. Признато е право, с което страната може да се разпорежда, като са признати всички факти, които водят до основателност на 2 иска. Признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки на това основание предявения иск. Лицето, извършило признанието, е пълномощник, изрично упълномощен с правото да признава исковете, което признание се поддържа и в допълнителното становище по делото.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, поради което и на основание чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се осъди ответника да заплати процесните суми на ищеца.

Ищецът претендира разноски, заплатени за адв. възнаграждение, платени в брой.

Същите възлизат на 1200 лева, но с оглед възражението на др. страна изрично се заявява,че се претендират в минималния размер съобразно НМРАВ. Същият възлиза на сумата от 500, 87 лева, съгл. чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ.

С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати, освен присъдените суми и разноски на ищеца, и в полза на РС Пловдив дължимата държавна такса върху уважените искове 50 лева по иска за тр. възнаграждение и 50 лева по иска за обезщетение, общо дължима ДТ в размер на 100 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Боркро текстил“ ЕООД, с ЕИК 115764147, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Нестор Абаджиев“ № 57, представлявано от управителя Б. Н., чрез адв. Ф. М. да заплати на М. П. Д., ЕГН: **********, от гр. П., ж. р. ****, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап.

***, чрез пълномощника адв. С. С., следните суми: сумата от 1 075, 51 лева (хиляда седемдесет и пет лева и петдесет и една стотинки), представляваща неплатено трудово възнаграждение за месеците декември 2023г. и януари 2024г., от които 392, 63 лева за декември 23г. и 683, 08 лева за м. януари 24г. – нетни суми за получаване, сумата от 933 лева (деветстотин тридесет и три лева) – обезщетение на осн. чл. 221, ал. 1 от КТ, в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец, дължимото поради това, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба – 29.05.2024г., до окончателното плащане на дължимите суми, както и сумата от 500, 87 лева (петстотин лева и осемдесет и седем стотинки) – разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Боркро текстил“ ЕООД, с ЕИК 115764147, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Нестор Абаджиев“ № 57, представлявано от управителя Б. Н., чрез адв. Ф. М. да заплати да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Пловдив сумата от 100 лева (сто лева) – държавна такса върху уважените искове.

3

Решението е постановено по реда на чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и подлежи на обжалване с въззивна жалба пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________

4