Решение № 4 от 04.01.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№4 гр. М., 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело № 20231600500308 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258-273 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е по повод на въззивна жалба, подадена от С. Н. А., ЕГН ********** и Н. Н. А., ЕГН **********, действащи чрез процесуалния си представител адвокат Й. А., срещу Решение № 274 от 23.06.2023 г ., постановено по гр. д. № 373/2022 г., по описа на Районен съд-гр. М., 4- ти състав, с което е отхвърлен положителен установителен иск по чл. 124, ал.

1, предл. 2 от ГПК, във вр. с чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), за признаване за установено по отношение на С. Г. С., ЕГН **********, че ищците С. Н. А., ЕГН ********** и Н. Н. А., ЕГН **********, са собственици на част от 3 кв. м от сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. М., одобрени със Заповед № РД 18-29 от 05.04.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), разположена в поземлен имот с идентификатор ***. Със същото решение ищците са осъдени да заплатят сумата от 2225,00 лв., представляваща разноски направени в производството пред първоинстанционния съд.

1

В обстоятелствената част на въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното съдебно решение е неправилно и необосновано.

Изразява се несъгласие с възприетото от първоинстанционния съд, че поради изтекла в полза на С. С. кратка придобивна давност, той е придобил правото на собственост върху процесните 3 кв. м. Счита се, че в случая било невъзможно да се придобие по давност тази част от сградата, тъй като тя не съществувала в действителност. Посочва се, че първоинстанционният съд е постановил решението не на база на събраните по делото доказателства, а въз основа на предположения. Допълва се още, че приетото от районния съд, че вратата към магазина на процесното помещение е зазидана от въззивниците с цел същото да бъде оформено като предверие към първия етаж от жилищната сграда, като по този начин придобие статут на самостоятелно жилище със самостоятелен достъп, не отговаряло на разпоредбите на ЗКИР, тъй като липсвало одобрен архитектурен проект за това.

Въз основа на така изложеното, въззивниците молят за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и за постановяване на ново решение, с което искът да бъде уважен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемият С. Г. С., действащ чрез своя процесуален представител адвокат В. К., е подал отговор на въззивната жалба. В него се посочва, че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и обосновано. Счита се, че то е постановено въз основа на събраните по делото доказателства. Позовава се на заключението на вещото лице Т., от което се установявало, че магазинът се състои от две помещения-търговско помещение с вход към улицата и малко помещение в дъното към жилищната сграда, като последното не било част от магазина.

Изяснява се, че преди време магазинът и жилищната сграда са били собственост на едни и същи лица, поради което помещението от 3 кв. м е служило като функционална връзка между двора, магазина и жилищната сграда. Посочва се обаче, че основното предназначение на помещението от 3 кв. м е да осигурява достъп до първия етаж на жилищната сграда. Поддържа се изложеното в мотивите към първоинстанционното съдебно решение, че, за да придобие статут на самостоятелно жилище разполагащо със самостоятелен достъп, първият етаж от жилищната сграда, още през 2005 г. вратата към магазина на процесното помещение е зазидана и то е оформено като 2 преддверие към този първи етаж. Счита се, че е придобил собствеността върху процесното помещение на основание давностно владение, тъй като от 2005 г. до 2019 г. неговата праводателка е владяла процесната част от 3 кв. м, а от 2019 г. нататък тя се владяла от въззиваемия.

Въззиваемият м о л и въззивният съд да постанови решение, с което първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено.

Претендира за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, с изискуемото съгласно чл. 260 и чл.

261 от ГПК съдържание, поради което е допустима за разглеждане.

Окръжен съд-гр. М., като взе предвид разпоредбите на закона, относимите доказателства по делото в двете съдебни инстанции, становищата на страните, при така определения от въззивната жалба предмет на делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред Районен съд-гр. М. е образувано по повод на искова молба, подадена от С. Н. А. и Н. Н. А., действащи чрез процесуалния си представител адвокат Й. А., в качеството им на ищци, срещу С. Г. С., в качеството му на ответник. С нея е предявен първоначално активно субективно съединен положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1, предл. 2 от ГПК, във вр. с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за признаване за установено, че ищците са собственици на 3 кв. м, представляващи реална част от сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. М., одобрени със Заповед № РД 18-29 от 05.04.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК , разположена в поземлен имот с идентификатор *** и че е налице грешка в кадастралната карта на гр. М. по отношение тази реална част от имота.

С първоинстанционното съдебно решение № 274 от 23.06.2023 г., постановено по гр. д. № 373/2022 г., Районен съд-гр. М. е отхвърлил предявения положителен установителен иск, за признаване за установено по отношение на С. Г. С., ЕГН **********, че С. Н. А., ЕГН ********** и Н. Н.

А., ЕГН **********, са собственици на част от 3 кв. м от сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

3

М., одобрени със Заповед № РД 18-29 от 05.04.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор ***. За да отхвърли предявения положителен установителен иск, районният съд е приел за основателно перемпторното възражение на ответника, че той притежава правото на собственост върху процесните 3 кв. м, които служат като предверие към първия етаж от жилищната сграда, поради изтекла в негова полза придобивна давност, настъпила в резултат на упражнено давностно владение върху тях от праводателката му, към което се присъединявало и неговото владение като правоприемник.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника-малолетната В.Н. Н., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Н. И. Д., ЕГН **********.

Малолетното дете е конституирано в това качество с определение на районния съд (л. 95 от първоинстанционното дело), тъй като видно от удостоверение за наследници (л. 94 от първоинстанционното дело), то се явява единствен наследник на починалата на 13.01.2022 г. Б.П., от която на 17.05.2019 г. С. С. е закупил първия етаж от жилищната сграда с идентификатор ***.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. М., с адрес на имота гр. М., ул. „Г.“ № 18, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.

Въззивният съд като съобрази постановеното в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за правомощията, които има, при извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо.

Изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на съдебното решение въззивният съд намира за неоснователни.

Настоящият въззивен съдебен състав, като взе предвид изложеното в жалбата и формулирания петитум намира, че единственият спорен въпрос пред Окръжен съд-гр. М. е този относно обстоятелството кой е собственик на реална част от 3 кв. м , представляваща обособено помещение, намираща се между сгради с идентификатори ***.1 и ***, построени върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. М., одобрени със Заповед № РД 18-29 от 05.04.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК и на какво правно основание.

4

При въззивното разглеждане на делото не са събирани нови доказателства.

Въз основа на приложените по делото писмени доказателства и изготвените две заключения по съдебно-техническите експертизи, хронологично проследено, от фактическа страна се установява, че през 1979 г., въз основа на Нотариален акт № 26, том I, дело 25/1979 г., Н.А. и И.А.

(родители на въззивниците) са придобили правото на собственост върху следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот образуващ парцел № XX, пл. № 576 в кв. № 119, в който първоначално имало построена единствено двуетажна жилищна сграда. В началото на 90-те години, те решили в този урегулиран поземлен имот да се изгради още една сграда, която да бъде стопанска и да има предназначението на магазин за промишлени и пакетирани хранителни стоки. Предвид това било издадено Застроително решение за стопанска сграда-магазин за промишлени и пакетирани хранителни стоки, по влязъл в сила Частичен квартално-застроителен и силуетен план за изграждането му в парцел № XX, пл. № 576 в кв. № 119, за което по делото е приложена Скица № 2126 от 23.11.1992 г. с положена виза от 13.12.1993 г. (л. 84 от първоинстанционното дело). Въз основа на одобрен архитектурен проект от 26.05.1994 г. (л. 8, 9, 11, 12 от първоинстанционното дело) и издадено Разрешение за строеж № 118 от 27.05.1994 г. (л. 10 от първоинстанционното дело), в този урегулиран поземлен имот бил построен магазин за промишлени и пакетирани хранителни стоки . След като стопанската сграда била изградена, тя станала собственост на Н.А. и И.А., въз основа на съставен Нотариален акт № 13, том I, дело 29/1994 г.

Н а 24.12.1997 г., между Н.А. и И.А., в качеството им на продавачи и дъщерите им С. Н. А. и Н. Н. А., в качеството им на купувачи, бил сключен договор за продажба на магазина за промишлени и пакетирани хранителни стоки, намиращ се в парцел № XX, пл. № 576 в кв. № 119, по плана на гр. М., обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 79, том XIII, дело № 4462/24.12.1997 г. (л. 5 от първоинстанционното дело).

На 23.12.2005 г., между С. Н. А., в качеството й на продавач и Б.П., в качеството й на купувач, бил сключен договор за продажба на недвижим имот: 150/397 ид. ч. от Урегулиран поземлен имот , образуващ парцел № XX, пл. № 576 в кв. 119 по регулационния план на гр. М., целият парцел от 397 кв.

5 м, заедно с първия етаж от двуетажната жилищна сграда в същия парцел, за което е съставен Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 178, том XV, рег. № 20039, дело № 2245 от 23.12.2005 г. (л. 82, 131 от първоинстанционното дело).

На 17.05.2019 г., между Б.П., в качеството й на продавач и въззиваемият С. Г. С., в качеството му на купувач, представляван от пълномощника В.В., бил сключен договор за продажба на недвижим имот: 150/397 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор: *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. М., целият с площ 400 кв. м по скица, а по нотариален акт с площ 397 кв. м, ведно с намиращия се в него самостоятелен обект в сграда с идентификатор: ***.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. М., с адрес на имота гр. М., ул. „Г.“ № 18, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение на самостоятелен обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 с площ 53,50 кв. м, съгласно Удостоверение № 81/ 09.05.2019 г. на инж. Ст. Г.консултант и строителен надзор при ЕТ „С.“, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж няма, под обекта няма и над обекта ***.1.3, ***.1.2, видно от съставен Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 64, том II, рег. № 3121, дело № 170 от 17.05.2019 г. (л. 30, 31, 129, 130 от първоинстанционното дело).