Присъда № 15 от 16.07.2026, Районен съд - Кубрат

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 15/16.07.2026 ГОД. ПО НОХД № 149/2026

ГОД. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ

Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура – Разград обвинителен акт ведно с материали по БП № 290ЗМ-200/2026 г. по по описа на РУ – Кубрат срещу подсъдимия И. И. М. от *** за това, че 1/на 01.07.2026 г. в ***, се заканил с престъпление против личността спрямо длъжностно лице, съгласно чл. 93, ал. 1, т.1, б. „а“ от НК, от състава на МВР, а именно инспектор Ш. С. Х., полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ Кубрат при ОД МВР Разград, при и по повод изпълнение на службата й, свързана с опазване на обществения ред, използвайки думите: „...ще взема една тръба, ще те ударя в главата и ще те убия на място“, „ей сега ще ви убия всички“, „ще те убия, повече в с. Сеслав няма да стъпиш, ще те запаля“, като тези заканвания биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването им и деянието е извършено спрямо длъжностно лице – престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 2, пр. 1, във вр. с ал. 1 от НК;

2/ на 01.07.2026 г. в ***, се заканил с престъпление против личността спрямо длъжностно лице, съгласно чл. 93, ал. 1, т.1, б. „а“ от НК, от състава на МВР, а именно старши инспектор Г. М. Г., началник на група „Охранителна полиция“ към РУ Кубрат при ОД МВР Разград при и по повод изпълнение на службата му свързана с опазване на обществения ред, по организация на цялостната работа на групата като се основава на нормативната уредба, заповедите и разпорежданията на ръководството, използвайки думите „...ще ви убия, ще ви запаля“, като тези заканвания биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването им и деянието е извършено спрямо длъжностно лице –престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 2, пр. 1, във вр. с ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на районната прокуратура поддържа обвинението, така както е било възведено с обвинителния акт.

Заявява, че събраните по досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства, установяват по безспорен начин авторството на подсъдимия М. в извършване на инкриминираните деяния. Пледира да му бъде наложено предвиденото за извършеното престъпление наказание над минимума – шест месеца лишаване от свобода, което предвид обремененото съдебно минало на дееца бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим.

Подсъдимият И. И. М., както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание не се признава виновен в извършване на деянието, за което е обвинен. В обясненията си, дадени на ДП и пред съдебния състав, заявява, че на посочените в обвинителния акт дата и място е бил в сградата на РУ – Кубрат, в която се помещава паспортна служба, както и кабинети на 1 полицейски инспектори. Срещнал се с полицейски инспектор Ш. Х., тъй като му било откраднато колелото. Отрича да е псувал, обиждал, както и да е изричал закани.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подс.И. И. М. е ***, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, безработен.

Свидетелката Ш. Х. работи на длъжност полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ и обслужва село Сеслав, а Г. Г. – Началник група „Охранителна полиция“ в Районно управление на МВР в гр. Кубрат.

Работните им места се намират в сградата, в която се помещава сектор „Български документи за самоличност“ или т.нар. паспортна служба.

На 01.07.2026 г. подсъдимият във видимо нетрезво състояние, гол до кръста, посетил сградата на РУ – Кубрат, в която се помещавал сектор „БДС“.

Първоначално влязъл при Г. Г., след което бил препратен в кабинета на св. Х., който бил непосредствено до паспортна служба. В коридора имало поставени пейки, където гражданите изчаквали, за да бъдат обслужени. По това време, за да си получат новоиздадените документи, в коридора изчаквали свидетелите П., Х. и С..

Когато влязъл при свидетелката, М. започнал на висок тон да отправя обидни и нецензурни думи към Х., упрекнал я, че не си върши работата. Тя като разбрала, че подсъдимият е в нетрезво състояние, направила опит да го успокои. Въпреки това той продължил да говори на висок тон, да обижда, при което в стаята влязъл Г. Г., който разпоредил на подсъдимия да напусне сградата. М. не се подчинил, а казал на св. Х. „ще взема една тръба, ще те ударя в главата и ще те убия на място“.

Тези думи били възприети както от св. Х., така и от св. П.. Тогава Г. помогнал на свидетелката да изведат подсъдимия от сградата, а той продължил да отправя закани за убийство и саморазправа със св. Х., като казал, ще я убие, ще я запали, ще я изсели, че кракът й повече няма да стъпи в Сеслав.

Двамата полицейски служители отвели подсъдимия в сградата на РУ – Кубрат, където тъкмо след проведения инструктаж на смяна застъпвали свидетелите И. и С.. Същите съдействали на колежката си, за да бъде задържан М.. И двамата възприели грубото и агресивно поведение на подсъдимия, който продължавал да псува и обижда св. Х., наричайки я „циганка“, че ще я убие и ще я запали. Св. И., на длъжност мл. автоконтрольор изпробвал М. с техническо средство, чиято индикация отчела 1.78 на хиляда съдържание на алкохол в издишания въздух. След това подсъдимият бил задържан за срок от 24 часа.

По доказателствата:

Възприетата от съда фактическа обстановка се доказва по 2 непротиворечив начин от събраните по делото и преценени по реда на чл. 14 от НПК, писмени и гласни доказателства: показания на свидетелите Х., И., С., П., С. и Х., справка за съдимост, характеристична справка, Заповед за задържане рег. № 290зз-70/01.07.2026 г.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели. От същите по несъмнен начин се установява, че подсъдимият М. е осъществил деянието, описано в обвинителния акт.

Показанията на св. Х. в частта на отправените закани – с думи, възприемането им и възбуждането на основателен страх се потвърждават и от показанията на свидетелите И., П., С. и Х..

Показанията на св. Х. изцяло кореспондират с останалия доказателствен материал – показанията на свидетелите и останалите писмени доказателства.

Те не съдържат никакво противоречие по между си, а напротив – кореспондират изцяло помежду си и взаимно се допълват, което ги прави убедителни и съдът ги кредитира безрезервно. Това налага извода, че тези доказателствени средства установяват посочената по-горе фактическа обстановка, което я прави доказана по несъмнен и безспорен начин. Липсват доказателства, които да я поставят под съмнение или опровергават.

В обясненията си подс. М. твърди, че не е отправял никакви закани към пострадалата, описва случилото се в процесния ден като посещение на гражданин, на който е откраднато колелото, като умело спестява всички факти и обстоятелства имащи отношение към състава на престъплението, в което е обвинен.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия. Обясненията му не се подкрепят пряко или косвено от нито едно доказателствено средство и остават изолирани от останалия доказателствен материал.

От правна страна:

Предвид изложеното, съдът намери, че с действията си подсъдимия И.

И. М. е осъществил състава на престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 2, пр. 1 вр. с ал.1 от НК, тъй като на 01.07.2026 г. в ***, се заканил с престъпление против личността спрямо длъжностно лице, съгласно чл. 93, ал.

1, т.1, б. „а“ от НК, от състава на МВР, а именно инспектор Ш. С. Х., полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ Кубрат при ОД МВР Разград, при и по повод изпълнение на службата й, свързана с опазване на обществения ред, използвайки думите: „...ще взема една тръба, ще те ударя в главата и ще те убия на място“, „ей сега ще ви убия всички“, „ще те убия, повече в с. Сеслав няма да стъпиш, ще те запаля“, като тези заканвания биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването им и деянието е извършено спрямо длъжностно лице.

От обективна страна: Подсъдимият М. по отношение на пострадалата Х. е осъществил изпълнителното деяние закана с убийство чрез думи. С факта на изказване на заканите деянието е довършено. Категорично се установиха 3 изречените от подсъдимия закани, а именно да убие свидетелката, да я запали, да я удари с тръба по главата. Всички тези думи, с които е осъществено изпълнителното деяние биха могли да възбудят основателен страх. В конкретният случай те са възприети пряко и непосредствено от пострадалата и са възбудили основателен страх (достатъчно е само да могат да възбудят основателен страх). И този страх е бил напълно основателен, тъй като подсъдимият е имал обективната възможност да изпълни заканите си, още повече, че се намирал и в нетрезво състояние. Категорично се установи, че така изречените закани с убийство са отправени към свидетелката в качеството й на длъжностно лице – полицейски инспектор.

От установената фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимия М. следва извода, че към момента на деянието е действал при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им. Той е знаел и съзнавал съдържанието на отправяните закани, преследвал е конкретна пряка цел – да възбуди страх у пострадалата, която цел е успял и да реализира.

Изложените до тук мотиви дават основание на съда да приеме, че подс.

М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, поради което следва да бъде признат за виновен и наказан по това обвинение.

Категорично от събраните по делото доказателства не се установиха такива, които да сочат, че М. е отправил закани с убийство и към Г. Г.. В показанията си всички разпитани свидетели единно и безпротиворечиво сочат, че заканите и нецензурните думи са били отправяни само и единствено към св. Х.. При това положение съдът намери, че М. не е осъществил престъплението по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 2 вр. с ал. 1 от НК по отношение на Г. Г. и на основание чл. 304 от НПК го оправда по така повдигнатото обвинение.

По наказанието:

Предвид изложеното съдът призна подс.И. И. М. за виновен в извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, като при индивидуализацията на наказанието съобрази наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства: съдействие за разкрИ.е на обективната истина; отегчаващи отговорността обстоятелства: предишни осъждания. Предвид изложеното, съдът наложи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства малко над минимума, а именно – четири месеца лишаване от свобода.

Съдът намери, че с оглед обремененото съдебно минало на дееца, така определеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим.

От справката за съдимост на подс. И. И. М. се установява, че деянието 4 по настоящата присъда е било извършено в изпитателния срок поставен с наложеното наказание по Споразумение № 28/25.03.2025 г. по НОХД № 51/2025 г. по описа на Районен съд – Кубрат, по което му е било наложено наказание в размер на три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за тригодишен изпитателен срок. Поради изложеното на основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът приведе в изпълнение отложеното наказание от три месеца лишаване от свобода и постанови същото да бъде изтърпяно отделно от наказанието по настоящата присъда при общ режим.

По отношение на второто обвинение за извършено престъпление по чл.

144, ал. 3 във вр. с ал. 2 вр. с ал. 1 от НК съдът призна М. за невиновен и го оправда на основание чл. 304 от НПК.

С оглед този изход на делото – осъдителна присъда, на основание чл.

189, ал. 3 от НПК, подсъдимия И. И. М. следва да заплати направените по делото разноски, а именно по сметка на РС – Кубрат сумата 10.00 евро – разноски на съдебното следствие.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

Съдия-докладчик:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 15 гр. Кубрат - 7300, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова

Съдебни

ИВА М. Д.А заседатели: РАЛИЦА В. М.А при участието на секретаря Вера Люб. Димова и прокурора К. Д. П. като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Наказателно дело от общ характер № 20263320200149 по описа за 2026 година