Решение № 11979 от 20.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11979 гр. София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110138108 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от Ж. Б. Л. срещу /ФИРМА/ искове, както следва: 1/ установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК за установяване със сила на присъдено нещо, че „такса за предсрочно погасяване“, уговорена в чл. 2.4.б.“е“ от Договор за кредит№ 7088/2021г., сключен между /ФИРМА/, като кредитодател и /ФИРМА/, управлявано от Б. Ж. Л., като кредитополучател и Ж. Б. Л., К.М.Г. и Б. Ж. Л., като солидарни длъжници не е дължима, с оглед на това, че не е налице предсрочно погасяване в хипотезата, предвидена в чл. 2.4.б.“е“ от договора, при условията на евентуалност, че клаузата по чл. 2.4.б.“е“ от договора е нищожна, като уговорена при противоречие с добрите нрави, тъй като начисляването на същата в условията на обявяване на кредита за предсрочно изискуем акумулира начисляването на лихви и неустойки по договора, надвишаващи няколко пъти предвидения размер на законната лихва, съответно като уговорена в противоречие с действителната воля на страните; 2/ установителен иск с правно основание чл. 26, ал.2, пред.2 от ЗЗД за обявяване нищожността на клаузата на чл.5.2.б. /а/ от договора за кредит в частта на последното изречение, в която в скоби е добавено „включително такса за предсрочно погасяване“ по чл. 2.4. ( e ) точка 2.4. (e) (ii“), като уговорена при липса на съгласие и в противоречие с действителната воля на страните по аргумент от чл. 20 от ЗЗД, съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 26, ал.1, пред.3 от ЗЗД за обявяване нищожността на клаузата на чл.5.2.б. /а/ от договора за кредит в частта на последното изречение, в която в скоби е добавено „включително такса за предсрочно погасяване по чл. 2.4. (e) точка 2.4. (e) (ii“), като уговорена при противоречие с добрите нрави, и които искове са съединени при условията на алтернативност с осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пред.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 16 817,34 лева, като платена при начална липса или с иск с правно основание чл. 55, ал.1, пред.3 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 16 817,34 лева, като платена на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането, съединени с иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата в размер на 2344,57 лева, представляваща законна лихва, за периода 1 от 08.06.2023г. до 20.06.2024г.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че на 20.10.2021 г. между /ФИРМА/, като кредитодател и /ФИРМА/, управлявано от Б. Ж. Л., като кредитополучател и Ж. Б. Л., К.М.Г. и Б. Ж. Л., като солидарни длъжници е сключен договор за кредит № 7088. Ищецът, заедно с покойната му съпруга поели задължение да обезпечат задължението на /ФИРМА/, управлявано от сина им, като кредитополучател по договора, като ипотекирали в полза на дружеството кредитор единственото си жилище, находящо се в ****************************. Поради неплащане вноските по кредита /ФИРМА/, като взискател завело изп.д. № 137/2023г. по описа на ЧСИ С.П., като единственото жилище на ищеца и покойната му съпруга било изнесено на публична продан. Договорът бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 26.05.2023г. Ищецът при посещение в дружеството бил информиран, че дължи сума като актуален размер по кредита, както следва: главница – 48 351,53 евро, договорна лихва – 4283,60 евро, неустойка за забава – 34 164,72 евро, такса за заличаване на ипотека – 500 евро, такси и разноски – 1697,73 евро, такса управление – 732,03 евро и такса предсрочно погасяване – 8,548 евро. За да избегне изнасянето на единственото си жилище на публична продан ищецът извършил следните плащания: с платежно нареждане от 05.06.2023г. заплатил сумата в размер на 94567,37 лева; с платежно нареждане от 06.06.2023г. сумата от 29 000 лева за лихви и други такси по договора; на 07.06.2023г. сумата в размер на 29 000 лева с основание лихви и други такси по договора и на 08.06.2023г. сума в размер на 41 100 лева – с основание лихви и други такси по договора.

Твърди, че ответното дружество принудило ищеца да бъдат заплатени горепосочените суми с неоснователен отказ да даде съгласие за заличаване на ипотеката, въпреки надлежното плащане на всички задължения. Твърди, че отказът на ответника късаещ даването на съгласие за заличиване на ипотеката следва всички плащания от страна на ищеца.

Поддържа, че в случая не е налице предсрочно погасяване на кредита, а същият бил погасен – частично по изп.д. № 137/2023г. и останалата част с посочените платежни нареждания, извършени след като кредита е обявен за предсрочно изискуем. В чл. 2.4.б.(е) от договора било уговорено, че кредитополучателят има право да погаси предсрочно кредита, при условие, че заплати изброените в т.i, ii или iii суми. Поддържа, че в конкретиката на случая, след като е налице само частично изпълнение по договора, като е заплатена сумо първата дължима вноска, правопораждащият състав на чл. 2.4.б. (е) не бил настъпил. Твърди, че търсенето на сума в хипотезата на неизпълнение на договора конвертира таксата в компенсаторна неустойка за кредитора, която при наличие на клаузи, обезпечаващи кредитора при неизпълнение, излизала извън пределите на присъщите й обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции. С това конвертиране според ищеца е направен опит да се вмени като задължение на кредитополучателя в противоречие с чл. 20 от ЗЗД – като било налице съществено противоречие между уговореното в чл. 2.4.б. (е) и чл. 5.2.б. (а) в частта на последното изречение, в което в скоби е добавено /включително такса за предсрочно погасяване по чл. 2.4. ( е ) точка 2.4. (е) (ii/). Поддържа, че размерът на начислената неустойка, ведно с платената възнаградителна лихва по договора, възлиза за периода от предоставяне на кредита до пълното му връщане – период от година и половина, в размер на 97% от предоставената в заем сума или годишно – 67%, което над шест пъти надвишавало законната лихва по Постановление на МС № 426 от 18.12.2014г. Счита, че начисляването на допълнителни 8 548 евро без да е налице хипотезата на доброволно, инициирано от кредитополучателя погасяване на договора било в противоречие с добрите нрави и с чл. 20 от ЗЗД, а добавянето на таксата за предсрочно погасяване довело до значителна за длъжника тежест и до неоснователно обогатяване за кредитора. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

2

Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК е представил отговор на исковата молба, с който излага съображения за неоснователност на исковите претенции. Посочва, че предмет на цитираното от ищеца изп.д. № 137/2023г. са само част от вземанията на /ФИРМА/ спрямо длъжниците по договора, като не оспорва, че длъжниците са погасили задълженията си по изп.д. № 137/2023г. и същото е приключило с разпореждане на ЧСИ от 22.05.2023г. По изложеното възразява срещу твърдението на ищеца, че неоснователно е отказало да даде съгласие за заличаване на ипотеката, въпреки плащанията и така принудило ищците да ги извършат. Поддържа, че за останалите задължения по договора ответникът предявил срещу кредитополучателя за дължимата по договора неустойка по чл. 2.3 (с) иск пред Арбитражния съд по който е образувано ВАД № 70/2023г., а междувременно кредита е обявен за предсрочно изискуем, след което задълженията били платени предсрочно. Също така поддържа, че поради обстоятелството, че длъжникът е внесъл сума, която надвишава задълженията по кредита на 13.07.2023г. /ФИРМА/ възстановили на г-н Л. надвнесените суми. Също така между страните били водени преговори за намаляване размера на дълга.

След получаване на декларацията по чл. 66, ал.2 от ЗМИП дружеството извършило всички необходими действия по заличаване на ипотеката. Във връзка с плащанията било налице и изменение на иска по ВАД № 70/2023г. и по делото било допуснато преминаване от осъдителен към установителен иск. По делото било постановено решение от 26.10.2023г.

Била инициирана отмяна на решението от кредитополучателя по реда на чл. 47 от ЗМТА, като било образувано к.търг.дело № 445/2024г. по описа на ВКС, първо ТО, 1-ви състав по което имало постановено окончателно решение от 11.07.2024г. Възразява срещу твърденията на ищеца за недължимост на таксата за предсрочно погасяване. Ищецът не тълкувал правилно процесните клаузи, които предвиждали начисляване на „такса предсрочно погасяване“ в три хипотези. Поддържа, че сравнението на платените от ищеца неустойка за забава и договорна лихва с размера на законната лихва било неотносимо към предмета на спора, доколкото се касае за търговски спор, още повече, че дължимостта на неустойката била установена със сила на присъдено нещо с решение от 26.10.2023г. по ВАД № 70/2023г. на Арбитражния съд, а дължимостта на договорната лихва била предмет на друго дело, а именно гр.д. № 58181/2023г. по описа на СРС, 79-ти състав. Таксата за предсрочно погасяване, определена в размер на 8,5% върху размера на всички оставащи вноски, които заемополучателят би дължал, ако заемът не бе изцяло или предсрочно погасен била валидна и действителна, като в тази връзка излага подробно доводи. Освен това с договора били уговорени клаузи в чл. 2.4. (е) т. „ii“, че при определени условия „такса предсрочно погасяване“ е недължима. По изложеното моли за отхвърляне на исковете. С отговора на исковата молба, при евентуалност реЛ.ра възражение за прихващане с вземане на /ФИРМА/ по изп.лист № 351/08.08.2024г., издаден в производството по ч.търг.дело № 1482/2024г. на СГС, ТО, VI-4 състав със сумата от 3, 635,66 лева, като съдът прихване насрещните задължение до размера на по-малкото от тях.

В съдебно заседание, ищецът Ж. Б. Л., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат В., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите претенции.

В съдебно заседание, ответникът /ФИРМА/, редовно призован, представлява се от адвокат К., която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, че по силата на договор за бизнес кредит № 7088 от 20.10.2021г. ответникът, като кредитодател предоставил на /ФИРМА/, управлявано от Б. Ж.

3

Л., като кредитополучател и Б. Ж. Л., като солидарен длъжник, сумата в размер на 50 000 евро, платими на 120 месечни вноски, според погасителния план с краен срок на издължаване – 20.12.2031г. С договора кредитополучателят се задължил да заплати на кредитодателя фиксирана годишна лихва от 20% върху усвоената и непогасена част от главницата. В чл. 2.4.б (е) от договора страните договорили, че кредитополучателя има право да погаси предсрочно кредита, при условие, че заплати изброените в т.i, ii или iii суми, като чл. 2.4 (е), iii договорили че правото да погаси предсрочно кредита възниква и след заплащане на такса за предсрочно погасяване в размер на 8,5% от всички вноски, които кредитополучателят би дължал според погасителния план, ако заема не бе изцяло или частично погасен. Страните договорили в изречение второ, че в случай, че са изтекли 36 месеца от отпускане на кредита и последният винаги е бил редовно обслужван, такса предсрочно погасяване не се дължи. Договорът бил обезпечен с ипотека, като в тази връзка ищецът – Ж. Б. Л. и К.М.Г. се задължили по договора, като солидарни и ипотекарни длъжници, като подписали и договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 36, том V, рег. № 9932, дело № 759/20.10.2021г., приет по делото. Не е спорно и между страните, че поради неплащане на суми по договора, съгласно приетия по делото погасителен план в СРС е образувано ч.гр.д. № 1722/2023г. по описа на СРС, 79-ти състав, по което е издадена заповед за изпълнение № 1892/17.01.2023г. и изпълнителен лист от същата дата за сумата от 1 648,66 евро, падежирала главница по договора – вноска от 1 до 12, за сумата в размер на 9744,68 евро, представляваща падежирала договорна лихва по т.2.3,б (a) и (b) от договора, за периода от 21.12.2021г. до 20.12.2022г., както и за дължимата държавна такса в производството от 445,66 лева и сумата от 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д. № 137/2023г. по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 в НК, с район на действие, районна на СГС. Междувременно ищецът получил уведомление, че кредита е обявен за предсрочно изискуем, считано от 26.05.2023г. Не е спорно, че по изпълнителното дело бил изнесен на публична продан, имота, предмет на договора за ипотека, както и не е спорно между страните, че ищецът извършил следните плащания към ответното дружество, след справка за дължимите по договора суми, както следва: с платежно нареждане от 05.06.2023г. заплатил сумата в размер на 94567,37 лева; с платежно нареждане от 06.06.2023г. сумата от 29 000 лева за лихви и други такси по договора; на 07.06.2023г. сумата в размер на 29 000 лева с основание лихви и други такси по договора и на 08.06.2023г. сума в размер на 41 100 лева – с основание лихви и други такси по договора.