Определение № 1870 от 18.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1870 гр. София, 18.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20261100602787 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е въз основа на протест от прокурор при Софийска районна прокуратура срещу Определение на Софийски районен съд, НО, 96 състав от 06.02.2026г., постановено по НЧД № 15244/2025г., с което е отменено Постановление на прокурор при СРП от 29.09.2025г. /деловодно изведено на 30.09.2025г./ за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 185/2024г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 16525/2024г. по описа на СРП, образувано за престъпление чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал.

1 НК.

В протеста са изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение на СРС, като е направено искане за неговата отмяна и потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Поддържа се становище за пълнота и всестранност на изследваните обстоятелства и обоснованост на фактическите и правни изводи на прокуратурата. Поддържа се, че с предходното определение на СРС, 129 състав, на което се е позовал първостепенния съд в атакуваното определение, не са били давани указания за извършване на процесуално следствени действия, свързани със събиране на доказателства.

СГС намира, че протестът е подаден в срока, визиран в разпоредбата на чл. 243, ал. 7 НПК и процесуално легитимирана страна – прокурор при СРП.

Разгледан по същество, същият е неоснователен по следните съображения:

Досъдебното производство е образувано на основание чл. 212, ал. 2 НПК – с първото действие по разследването и е водено за това, че: на 03.05.0224г. в гр. София, ул. ****, чрез възпроизвеждане на изстрели с огнестрелно оръжие е причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота на К. Л. И., като деянието е извършено от полицейски 1 служител, при изпълнение на службата му – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 1 НК.

След извършване на процесуално-следствени действия по събиране на доказателства, с Постановление на прокурор при СРП от 09.01.2025г. наказателното производство е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК – деянието не съставлява престъпление.

Това постановление е било отменено по жалба на пострадалото лице К. И. с Определение от 22.07.2025г. по НЧД № 9784/2025г. на СРС, НО, 129 състав. Съдът е приел необоснованост на постановлението за прекратяване в частта, касаеща част от фактическите изводи на прокурора. Отделно е преценил, че обективното и всестранно разследване по делото налага точно и ясно установяване на въпроса – отделните телесни увреждания на постр. И. какъв характер имат, при какъв конкретен механизъм са били получени, налице ли е причинно-следствена връзка между конкретните действия на отделните полицейски служители и телесните повреди.

Определението на първата инстанция не е било обжалвано или протестирано и е в влязло в сила.

След връщане на делото на СРП по същото не са били извършвани процесуалноследствени действия, а с Постановление на прокурор при СРП от 29.09.2025г. наказателното производство отново е било прекратено на същото основание – несъставомерност на деянието.

Постановлението от 29.09.2025г. е било отменено с Определение на СРС, 96 състав по НЧД № 15244/2025г., което са атакува пред настоящия съд. СРС се е позовал на факта, че след отмяна на първото постановление за прекратяване на наказателното производство от СРС, 129 състав и връщане на делото в СРП, прокуратурата не е изпълнила дадените от този съд указания за събиране на доказателства с оглед изясняване на релевантните факти.

Настоящият съдебен състав намира протеста срещу определението на СРС за неоснователен със следните аргументи:

На първо място, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че прокуратурата не е изпълнила на практика дадените от предходен състав на СРС указания относно събиране на доказателства с оглед изясняване на въпроса касателно медикобиологичните характеристики на всяка отделна телесна повреда, установени при пострадалия, както и механизмът на причиняването й, съответно наличието/липсата на причинно-следствена връзка между всяка телесна повреда и конкретните действия на отделните полицейски служители.

Действително, в определението на СРС, 129 състав съдът не е посочил изрично за изясняване на визираните въпроси събирането на какви допълнителни доказателства се налага. Това не е било и необходимо при условие, че съдът изрично е дал указания относно обстоятелствата, които следва да бъдат изяснени, оставяйки на преценка на разследващите органи какви доказателства да бъдат събрани в тази насока.

2

Настоящият съдебен състав, обаче, за разлика от първостепенния съд /визира СРС, НО, 129 състав, който се е произнесъл с определение в производство по чл. 243 НПК по повод първото прекратяване на наказателното производство и на което определение е стъпила първата инстанция /СРС, 96 състав/ по настоящото атакувано определение/ намира, че на този етап изясняване на делото от обективна страна налага най-напред назначаване на допълнителна видеотехническа експертиза, която повторно да изследва приобщения по делото видеозапис от стационарна видеокамерана сграда, намираща се в близост до мястото на събитията, а именно: да изследва повторно

Видеофайл

„127_Sofia

2_20240503225543_20240503225655_289182“ /обект на изследване на видеотехническа експертиза – Протокол № 741/2024г./, като даде отговор на следните допълнителни въпроси:

1. В коя конкретна част на тялото на лицето от мъжки пол, което е вдигнало ръце след като стигнало оградата /пострадалия/, попадат ударите с палка, нанасяни от униформения служител от мъжки пол, облечен в светлоотражителна жилетка /който пръв се доближава до пострадалия/ и колко удара са нанесени от този служител?; 2. Наблюдават ли се действия по отношение на пострадалия, и ако да – какви и в кой момент, които да са извършени от страна на втория служител на МВР – лице от мъжки пол без поставена жилетка, който е преминал пред белия автомобил и е застанал между цивилното лице и оградата?; 3. В коя конкретна част на тялото на лицето от мъжки пол /пострадал/ попадат ударите с палка, нанасяни от униформения служител от женски пол, облечен в светлоотражителна жилетка и колко удара са нанесени от този служител?; 4. Наблюдават ли се други действия на полицейските служители по отношение на пострадалия преди излизането им от кадър и ако да – какви?; 5.

По време на описаните действия на отделните полицейски служители, включително тези, описани в заключението на предходната ВТЕ - Протокол № 741/2024г., имало ли е момент, в който пострадалото лице да е било на земята и в кой момент същото се установява на земята?; 6. Ако е било на земята – сам ли е легнал на земята или в резултат на нанасяни удари от страна на полицейските служители и на кои полицейски служители?; 7. В случай, че е бил на земята - за какъв период от време е престоял там и наблюдават ли се в този период конкретни действия и ако да - какви, които да са извършени от някой от полицейските служители по отношение на пострадалия?.

Изясняването на посочените въпроси се налага предвид заявеното от свидетеля К. И., че последният сам е легнал на земята, като, докато бил на земята, полицейски служител от женски пол го ударил с палка по главата, стъпил с крак върху главата му и започнал да търка подметката в областта на лявата страна на лицето, като междувременно всички полицаи го удряли, ритали и обиждали.

В тази връзка съдът ще обърне внимание, че макар делото да е било образувано и водено за причиняване на лека телесна повреда - временно разстройство на здравето, неопасно за живота на К. Л. И., чрез възпроизвеждане на изстрели с огнестрелно оръжие, като деянието е извършено от полицейски служител при изпълнение на службата му, обективното, пълно и всестранно разследване налага изясняване на всички релевантни обстоятелства, свързани с инцидента, които биха имали значение за изясняване на въпросите 3

– има ли извършено деяние, от кого е извършено същото, съставлява ли деянието престъпление и ако да – под кой текст на НК се субсумира същото.

Едва след изготвяне на допълнителна видеотехническа експертиза, която да отговори на визираните по-горе въпроси, следва да бъде преценена от разследващите органи необходимостта от назначаване и на допълнителна СМЕ, която да даде отговор на въпросите, поставени в предходно определение на СРС, 129 състав по НЧД № 9784/2025г.

Отделно от горното, настоящият съдебен състав ще обърне внимание, че в Постановлението на СРП от дата 29.09.2025г., с което наказателното производство е било прекратено за втори път, необосновано прокурорът е приел, че единият от изстреляните от свид. Кирев куршуми е одраскал левия лакът на пострадалия И., при условие, че вещото лице по СМЕ дава заключение, че не това нараняване, а нараняването в областта на десния лакът е получено в резултат на действието на огнестрелното оръжие при тангенциално попадение върху засегната анатомична област.

При всички случаи, СГС счита, че за изясняване на обстоятелствата по делото не са събрани достатъчно доказателства и не са изчерпани всички процесуални способи за установяване на обективната истина. Необходимо е разследването по делото да продължи, за да бъде попълнено с всички възможни доказателства, които биха дали възможност на прокурора да стигне до правилен и обоснован извод относно приложимите материални и процесуални разпоредби и процесуалната съдба на воденото досъдебно производство.

И този състав е на мнение, че едва след изпълнение указанията на съда и събиране на визираните в настоящите мотиви доказателства, след всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, имащи значение за разкриване на обективната истина и извършване на надлежен доказателствен анализ, обосноваващ конкретна фактическа обстановка, прокурорът следва да изрази и вътрешното си убеждение относно наличието или липсата на извършено престъпление, както по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 1 НК, така и по друг текст на НК.

С оглед на изложеното, СГС прие, че атакуваното определение на районния съд, с което е било отменено постановление на СРП за прекратяване на досъдебно производство следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, СГС, НО, ХV-ти възивен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от Софийски районен съд, НО, 96 състав от 06.02.2026г., постановено по НЧД № 15244/2025г., с което е отменено Постановление на прокурор при СРП от 29.09.2025г. /деловодно изведено на 30.09.2025г./ за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 185/2024г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 16525/2024г. по описа на СРП, образувано за престъпление чл. 131, ал. 1, т. 2, вр.

4 чл. 130, ал. 1 НК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5