Решение № 399 от 13.06.2022, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Гражданско дело 1790/2021
- Вид
- Решение № 399
- Подписан
- 13.06.2022
- Състав
- СИЛВИНА ДАЧКОВА ЙОВЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 45, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 399 гр. Разград, 12.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. Т. като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20213330101790 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от ИВ. Р. Н. с ЕГН-********** от гр. Разград, общ. Разград, бул. „Б“ № **, вх.*, ет.*, ап. **, чрез пълномощника и адв. М. М. при АК – Разград, със съдебен адрес: гр.
Разград, ул. „Х К“ № *, срещу М. Б. Д. с ЕГН-********** от гр. Разград, ж.к.
„О“, бл.**, ет. *, ап. *, с която се моли на основание чл. 45 от ЗЗД съдът да осъди ответника да и заплати сумата от 22 014,00 (двадесет и две хиляди и четиринадесет) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от деликт, изразяващ се в противоправно въвеждане в заблуждение, че ще заживеят заедно на семейни начала и че ще създадат и разработят общ бизнес с къща за гости в района на град Трявна, с което е мотивирал ищцата да му преведе и предаде в брой парични суми в общ размер на 22 014,00 лева през периода 20.03.2017 г. -09.09.2019 г. ведно със законната лихва, считано от датата на довършване на деликта на 09.09.2019 г. до окончателното изплащане. В условията на евентуалност моли на основание чл. 59 от ЗЗД да бъде осъден ответника да и заплати сумата от 22 014,00 (двадесет и две хиляди и четиринадесет) лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за чужда сметка, която сума му е превела по банков път и/или предала в брой в периода 20.03.2017 г. - 09.09.2019 г. ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до датата на окончателното и изплащане. На основание чл. 52 от ЗЗД моли съда да осъди ответника да и заплати сумата от 10 000,00 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от неправомерно въвеждане от страна на ответника в заблуждение, че ще заживеят на семейни начала, ще създадат и разработят общ бизнес с къща за гости в района на град Трявна, изразяващи се в негативни изживявания, стрес, притеснение, обида и унижение, изживени след завеждане на исковата 1 молба по гр.д. № 732/2020 г. по описа на Районен съд – Разград ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото пред съда до датата на окончателното и изплащане. Претендира разноски по делото.
Ищцата сочи в ИМ, че е започнала връзка през 2015 г. с ответника, когото познавала от 2002 г., когато напуснала работа в заведение на Ловнорибарския съюз, а той започвайки работа, приел стоката. В началото на връзката им отношенията им били добри. Ответникът работил в Словения като треньор по конен спорт и в областта на селското стопанство. Ищцата работила на две места, за да си осигури по-високи доходи. Ответникът се връщал в България през няколко месеца и така поддържали връзката си. В края на 2017 г. ответникът изпратил съобщения чрез „Фейсбук Месинджър” на ищцата, че му трябват пари, за да се прибере в България, а ищцата откликнала и му изпратила пари. След първия превод той продължил по същия начин да и иска пари. Обикновено искал по 1000,00 (хиляда) лева за път. Ищцата му превеждала парите по банкова сметка в „Юробанк България (старо наименование „Пощенска банка” АД), като за периода от 20.02.2018 г. до 09.09.2019 г. му превела по банковата му сметка в „Юробанк България” АД сумата от 9 804,00 (девет хиляди осемстотин и четири) лева. На 20.03.2017 г. ищцата изпратила на ответника чрез превод по „Уестърн юнион” сумата от 2 450,00 (две хиляди четиристотин и петдесет) лева, като превода бил осъществен от нея чрез „Сосиете Женерал Експерсбанк”. На 19.07.2017 г. ищцата изпратила на ответника чрез превод по „Уестърн юнион” сумата от 300,00 (триста) лева, като превода бил осъществен от нея чрез „Сосиете Женерал Експерсбанк”. През периода 19.10.2017 г. до 12.08.2019 г. ищцата изпратила на ответника чрез системата за разплащане „Изи пей” сума в общ размер на 2 860,00 (две хиляди осемстотин и шестдесет) лева. В края на 2017 г. ищцата изтеглила първи кредит от „УниКредит Булбанк” АД в размер на 2 000,00 (две хиляди) лева, за да ги даде на ответника, тъй като нямал средства.
Цялата сума от кредита в размер на 2000,00 лева тя предала лично на ответника в ресторант „Сръбска скара” в град Разград. През месец декември 2017 г. ищцата изтеглила втори кредит от „УниКредит Булбанк” в размер на 4000,00 лева. С парите от кредита погасила първия кредит, а разликата от 2000,00 лева предала на ответника в „Сръбска скара”. В края на месец декември 2017 година ответникът започнал да предлага на ищцата да правят общ бизнес, като за целта да закупят заедно имот в района на град Трявна, който да ремонтират и да превърнат в къща за гости. На 03.01.2018 г. ответникът поискал от ищцата сума в размер на 2000,00 лева, защото имал висящо дело и му трябвали да плати за защитник и да уреди отношенията си с пострадалото лице. Ищцата изтеглила трети кредит от „УниКредит Булбанк” в размер на 8200,00 лева. Част от предоставената и по кредита сума в размер на 2000,00 тя предала на приятел на ответника със собствено име Калоян, който бил и поръчител за кредита. През месец януари 2018 г. ответникът заминал за Словения и започнал да иска от ищцата пари за покупка на имот на името на двамата в района на град Трявна. Ответникът обяснил, че иска да започнат съвместен бизнес, като първо щели да закупят недвижим имот в района на град Трявна на името на двамата, след което щели да го преустроят с цел експлоатирането му като къща за гости. В продължение на няколко месеца ответникът непрекъснато търсил контакт с ищцата и питал кога последната ще изтегли кредит с цел закупуване на имота. През този период майката на ответника заминала при него в Словения. Ответникът се свързал с ищцата през м. март 2018 г. да попита ищцата дали е получила кредита, за да 2 знае дали да си резервира билет за пътуване до България. В края на месец април 2018 г. ищцата му се обадила и му казала, че и е бил отпуснат кредит в размер на 25 000,00 (двадесет и пет) от „СЖ Експресбанк”. Ответникът се прибрал заедно с майка си в България. Ищцата изтеглила част от сумата на кредита в размер на 24 700,00 лева в брой на каса в банката. На 30.04.2018 г. вземайки парите тя ги занесла в ресторант „Сръбска скара”, където ги предала на ответника. Впоследствие ответникът казал, че се е обадил на продавачите, за да отидат двамата да оправят прехвърлянето на собствеността. Въпреки това ответникът не се обадил на ищцата. В края на 2018 г. се обадил. Обяснил, че е закупил имота, но не показал нотариален акт.
Ищцата очаквала да започнат ремонт на закупения имот с цел ползването му като къща за гости. Имала намерение с приходите да погасява кредита.
Ответникът поискал от ищцата пари за ремонт на къщата, обяснявайки че всичко върви по план и скоро след ремонта ще започнат да ползват имота като къща за гости. Ищцата отново се предоверила на ответника и му предала сума в размер на 3000,00 лева за ремонт на закупения имот, която сума преди това и била изпратена от дъщеря и М. Н. Т.. Предала на ответника допълнителна сума от 3000,00 лева отново за ремонт. Освен това платила на майстори от село Гороцвет и на други майстори за ремонта на къщата.
Ответникът заминал за Словения на 29.05.2018 г. като поискал отново пари от ищцата, която му дала 600,00 лева. Ответникът се върнал в България в периода юни – юли 2018 г., а в края на лятото поискал от ищцата сумата от 1000,00 лева, за да се прибере в Словения. Тогава ищцата изтеглила кредит от „Изи кредит“ и му предала цялата сума. През м. октомври 2018 г. ответникът се прибрал в България, а на 05.01.2019 г. двамата се срещнали. При срещата им ищцата предала на ответника 300,00 лева, необходими му за завръщането му в Словения. През м. май 2019 г. ищцата заминала за Созопол, където си намерила сезонна работа, а на 17.06.2019 г. се прибрала в Разград, за да изтегли кредит в размер от 1000,00 лева, необходими на ответника да отпразнува рождения си ден. Ищцата твърди, че през 2019 г. заедно със сина си Т Н Т. предали няколко пъти пари на М. В края на месец юни 2019 г. ответникът заминал за Словения, но се завърнал през месец август 2019 г.
Ищцата продължила да изпраща пари на ответника. В края на месец юли 2019 г. той заминал за Словения. В началото на месец септември 2019 г. се обадила класната ръководителка на ответника, че последният има насрочен изпит за завършване на средно образование в град Лозница. За завръщането си в България ответникът поискал ищцата да му изпрати 1000 лева, което тя сторила, а ответникът след изпита отново заминал за Словения. На 01.10.2019 г. ищцата започнала работа в хотел „Вила Дела Роса” в град Разград, но цялото и трудово възнаграждение отивало за погасяване на теглените кредити, сумите от които била давала на ответника. Надявала се да започнат общ бизнес с ответника след закупуването на къща за гости в района на град Трявна, така както бил обещал, включително да заживеят съвместно, каквато представа той бил създал у нея. Тази представа била поддържана чрез разменените между тях съобщения във „Фейсбук”. В края на 2019 г. дъщерята на ищцата М. Н. Т. разговаряла по телефона с ответника и в разговора с него поискала да разбере какви са намеренията му спрямо ищцата и относно придобития от тях общ имот. В телефонния разговор М казал на дъщеря и, че вилата е купена от двамата и че намерението им е да направят къща за гости.
След този разговор взаимоотношенията между страните се влошили, а ответникът разговарял няколко пъти с ищцата. В разговорите той предложил 3 двамата да се разделят мирно и тихо. Желанието му за раздяла се породило, тъй като не искал във връзката им да се намесват други, включително децата на ищцата. В тези телефонни разговори ищцата искала да разбере от ответника начина, по който двамата ще уредят финансовите си отношения.
Последният им разговор се провел на 18.03.2020 г. Поради породените след разговора съмнения, ищцата решила да упълномощи адвокат. След справка в Имотния регистър се установило, че на 22.05.2018 г. ответникът закупил на свое име имот в село Станчов хан, община Трявна, област Габрово, а ищцата не фигурира никъде като собственик, въпреки дадените и преди това обещания от ответника. На 24.04.2020 г. тя подала до Районна прокуратура Разград жалба с вх. № 1111/20, в която изложила данни за поведението на ответника. Освен това завела иск в Районен съд – Разград срещу ответника за заплащане от него на сумата от 24 700,00 лева. По така заведеното производство с влязло в сила решение съдът признал иска като частично основателен и осъдил М на основание чл. 45 от ЗЗД да възстанови на ищцата сумата от 8793,64 лева, представляващо обезщетение за причинените и от него имуществени вреди в резултат от въвеждане в заблуждение. В хода на производството пред Районен съд – Разград ответникът изразил становище, че ищцата си е въобразила, че имат връзка и че той никога не е давал обещание, че двамата ще живеят заедно и ще имат общ бизнес. Ищцата се почувствала излъгана, измамена и унижена, изпаднала в депресивно състояние и се наложило да посети психиатър. След преглед и било предписано медикаментозно лечение, след като се установило, че страда от разстройство в адаптацията. Преди завеждането на гражданското дело ищцата депозирала молба пред Районен съд - Разград за обезпечение на бъдещи искове, по която съда допуснал обезпечение като наложил възбрана върху поземлен имот с идентификатор *** (шестдесет и осем хиляди осемстотин двадесет и три, точка, петстотин и три, точка, двадесет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Станчов хан, община Трявна, област Габрово, с начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 метра, с площ от 355.00 кв.м. (триста петдесет и пет квадратни метра) ведно с построената в имота сграда с идентификатор *** /шестдесет и осем хиляди осемстотин двадесет и три, точка, петстотин и три, точка, двадесет, точка, едно/, жилищна сграда - еднофамилна, брой нива: едно, със застроена площ от 65.00 кв.м.