Решение № 23203 от 17.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23203 гр. София, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110102826 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба от „***********“ ЕООД срещу “************“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ за сумата от 13 987 лв., представляващо неплатена част от застрахователно обезщетение по застраховка ************“ за причинени имуществени вреди на лек автомобил „*************“ с рег.

№ *********** ТТ по претенция № *********** от застрахователно събитие, настъпило на 13.08.2024г. и представляващо покрит застрахователен риск, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 13.08.2024 г. в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане, сключен с ответника, при движение по магистрала „*********“ на 8 км. след отбивката за сл. Яна водачът на лек автомобил „*************“ с рег. № *********** ТТ установил дим, излизащ от предния капак на автомобила, при което отбил встрани от пътя. При проверка под капака на автомобил установил, че възникнал пожар, подал сигнал на 112 и започнал да гаси пожара в намиращия се в МПС-то пожарогасител. Малко по-късно на място пристигнали служители на участък „********“ – **********, които овладяли напълно възникналия пожар. Твърди, че така внезапно възникналият пожар в лекия автомобил представлявал застрахователно събитие, за което уведомил ответника в качеството му на застраховател по застраховка ************“. След извършен външен оглед на автомобила ответникът отказал да изплати обезщетение, като се позовал на т. 7.5.7 и т. 41 от приложимите Общи условия. По настояване на ищеца последвал втори оглед, при който двигателят на автомобила бил свален от представители на застрахователното дружество. След този оглед ищецът получил частичен отказ и плащане в размер на 2 491,20 лева като обезщетение за част от причинените щети- горивна лейка, кора и изолация на моторен отсек. Твърди, че освен така признатите от застрахователя вреди за възстановяване на процесния автомобил били необходими още демонтаж и разглобяване на двигател, смяна на 6 бр. задни бутала, уплътнения, гарнитури, цилиндрова глава, агренажен 1 ремък, маслен филтър, почистване на ДПФ и катализатор, подробно описани в проформа фактура на стойност 13 987,45 лв. При така изложените твърдения иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 13987 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и разноските по делото.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок за това, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца по предявения иск, настъпването на застрахователно събитие, причинно-следствената връзка между събитието и твърдените уреждания на процесното МПС, както и размера на нанесените щети. Оспорва валидността и действието на застрахователния договор поради неплащане на дължимите застрахователни премии. Прави възражение за груба небрежност от страна на водача на автомобила, който не преустановил движение незабавно след получаване на идентификация за техническа неизправност на таблото му. Твърди, че събитието е изключен риск по т. 7.5.7, 7.5.3. и т. 7.0 от Общите условия. Твърди, че са налице различия и несъответствия между декларираните обстоятелства и фактическата обстановка, като самостоятелно основание за отказ за заплащане на обезщетение по т. 46.1 от Общите условия, като в тази връзка оспорва автомобилът да е бил гасен. От представената проформа фактура не се установявал размера на щетата. Иска от съда да отхвърли иска, като му присъди разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание по чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е възникнало и съществувало валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка с предмет процесния автомобил; че в срока на застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; че е налице причинна връзка между застрахователното събитие и вредите, за които се търси обезвреда, както и размерът на вредите.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 153 ГПК с доклада по делото, приет без възражения, между страните като безспорни са отделени обстоятелствата, че за процесното застрахователно събитие при ответника е образувана претенция под № ***********, по която ответникът е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 2491,20лв

По възражението на ответника за наличието на валидно застрахователно правоотношение и настъпването на застрахователно събитие в срока на покритие съдът намира следното:

Видно от представената застрахователна полица №************ между ответника „************“ЕАД като застраховател и третото лице „************Г“ ЕООД като застрахован е сключен договор за застраховане по застраховка "*********" с предмет л. а.

************* с ДК № *********** ТТ с лизингополучател ищцовото дружество „***********“ ЕООД. Договорът е сключен при общи условия (ОУ), като покритите рискове са съгласно клауза А-Пълно покритие с период от 09.12.2023г. до 08.12.2024г. Страните са уговорили, че застрахователната премия е дължима разсрочено на четири равни вноски с падеж на 05.12.2023г., 09.03., 09.06 и 09.09.2024г.

Представени са 3 бр. платежни нареждания от 06.03.06.06 и 09.09.2024г., от които се установява, че втората, третата и четвърта вноски са платени по банков път.

Поради неизпълнение на задължаването на ответника по реда на чл. 190 ГПК да представи извлечение от счетоводството си във връзка с плащанията на вноските от застрахователната премия по процесния договор и на основание чл. 161 ГПК съдът приема за установено, че и първата погасителна вноска е била платена. Този извод се подкрепя и от 2 безспорно отделеното за платено застрахователно обезщетение от страна на „************“ ЕАД във връзка с процесното застрахователно събитие, с което имплицитно се признава наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните от една страна, и от друга – от представения по делото доклад за щетата /на л. 80 от делото/, в който се съдържа изрично признание, че дължимата се застрахователна премия по договора е платена Наред с това от писмените доказателства се установява, че застрахованият автомобил е бил предмет и на договор за финансов лизинг, сключен от застрахования (лизингодател) с лизингополучател – ищцовото дружество „***********“ ЕООД, което е вписано като лизингополучател и в застрахователната полица. Предвид изложеното и отново по аргумент от частично платеното обезщетение по сметка на „***********“ ЕООД съдът намира възражението на ответника за отсъствието на активна материална легитимация на ищеца за неоснователно.

Настъпването на застрахователното събитие-пожар, се установява еднопосочно от удостоверението, издадено от Столична дирекция „********“, телефонограма от 13.08.2024г. и показанията на свидетеля ************, който управлявал автомобила при възникване на пожара. В разпита си св. Дюлгеров излага подробно, последователно, логично и безпротиворечиво, че в посочения ден се прибирал по автомагистрала „*********“ от гр.

София към гр. Велико Търново, при което автомобилът рязко загубил мощност, а от предния капак започнал да излиза пушек. На таблото преди това нямало индикации за проблем, а автомобилът бил сервизиран редовно. Водачът ведната отбил в аварийната лента на автомагистралата и отворил предния капак, при което видял пушек и огън. Взел пожарогасител и бутилка с вода и загасил пожара, след което се обадил на пожарната, за да сигнализира за инцидента. Автомобилът отново се възпламенил, тъй като тръбата за ДПФ филтъра била видимо нагорещена, при което свидетелят загасил пламъците с помощта на пожарогасителя. След около 15-20 мин, пристигнали служителите на Пожарна безопасност, които констатирали наличието на пушек и следи от гасенето на автомобила.

Тези показания се подкрепят изцяло от съдържанието на документите, приложени по преписката, изискана от Столична дирекция „Пожарна безопасност“, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Наред с изложеното, за настъпване на събитието в срока на застрахователното покритие сочат и доказателствата относно уведомяването на застрахователя и извършените от последния огледи.

Ето защо съдът приема, че в срока на застрахователно покритие по процесния застрахователен договор е настъпило събитие – пожар на МПС по време на движение, в резултат от което на автомобила са причинени щети.

На следващо място, по съображения от § 1, т. 4 от ДР КЗ, за да се квалифицира гореописаното събитие и като застрахователно, е необходимо да се установи още че същото съставлява покрит застрахователен риск.

Видно от полицата покритите рискове са включените в клауза А-Пълно покритие на ОУ към застрахователния договор, вкл. и настъпването на вреди в резултат от пожар и/или експлозия, възникнали при време на движение на МПС. Ето защо съдът намира, че по начина на настъпването си процесното събитие се явява покрит риск и поради това има характеристиките на застрахователно събитие.

По възраженията на ответника за наличието на основания за изключване или намаляване на отговорността на застрахователя, съдът намира следното:

Съгласно чл. 408 КЗ застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение само при умишлено причиняване на събитието, при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор 3 и е довело до възникване на застрахователното събитие, както и в други изрично предвидени със закон случаи.

В настоящия случай застрахователят се позовава на наличието на изключен риск поради настъпване на събитието в резултат от увреждане на отделни части, възли, детайли и агрегати с изхабяване (умора на материала), предходен некачествен ремонт, корозия, обезцветяване, потъмняване, напукване, конструктивен (фабричен) дефект или естествено износване (т. 7.5.7 от ОУ) и различния и несъответствия между фактическата обстановка, декларираните обстоятелства и размера и естеството на претендираните увреждания, установени при прегледа на доказателствения материал, свързан с претенцията (т. 46.1 от ОУ), като излага конкретни твърдения, че пожарът се дължи на теч от смазочна течност в двигателния отсек и че същият е бил причинен от поведението на водача, който не е спрял и не е взел мерки при сигнализирането на таблото на автомобила.

Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в: решение № 167/07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г. на II т. о.; решение № 124/04.08.2015 г. по т. д. № 440/2014 г. на I т. о.; решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на I т. о., решение № 77/16.07.2015 г. по т. д. № 1048/2014 г. на ІI т. о., обобщена в Решение № 50129 от 23.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1553/2022 г., I т. о., ТК при сбъдването на застрахователното събитие, обусловило покрития със застраховката застрахователен риск "пожар", за да бъде изключена отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение е необходимо или реализирането на предвидено конкретно изключение от застрахователно покритие, касаещо именно застрахователния риск "пожар", или наличието на някое от основанията по чл. 408, ал. 1 КЗ.

По делото от кредитираното заключение на изслушаната съдебно-пожаротехническа експертиза се установява, че най-вероятната причина за възникване на пожара е запушване на ДПФ филтъра, влизане в режим на „регенерация“ на филтъра /впръскване на гориво/ в изпускателната система и повишаване на темпераурата, при което е възможна появата на открит огън и възпламеняването на отделни горими частици /масло/ около филтъра.