Решение № 1097 от 11.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1097 гр. Пловдив, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330110075 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от Н. Д. П. с ЕГН ********** с адрес с. К., ул. *** № *, общ. Р., обл. П. чрез адв. Б. срещу „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В ет. 7 представлявано от С. Н. и Н.

Л. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 277.62 евро, недължимо платена за възнаграждение за услуга „фаст“ по договор за кредит от **** г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба02.06.2025 г. до окончателното плащане. Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за заем на **** г. Получена е сума от 4600 лв. Договорената лихва е 41 %, а ГПР48,61 %. Дължи се възнаграждение за две допълнителни услуги-„фаст“-1150 лв. и „флекси“-1610 лв. Общия размер на задълженията е 10823,91 лв. Всички задължения са погасени. Договорът е потребителски. Същият е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като са нарушени разпоредби на този закон относно начина на формиране на ГПР. Клаузата за заплащане на услугите противоречи на ЗПК. Не се дължи възнаградителна лихва и такса за услуги поради недействителността на договора и поради заобикаляне на закона чрез тях, което до води до недействителността им.

В предоставения срок за отговор ответника признава сключването на договор е заплащане на сумата от 50 лв. за закупената услуга.

1

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи- договор за потребителски кредит от **** г. е видно, че между страните е възникнало заемно правоотношение за сума от 4600 лв. с задължение за заемополучателя Н. П. да заплати и сума от 10823,91 лв., в която са включени и възнаграждения за допълнителни услуги-„фаст“ от 1150 лв. и „флекси „ -1610 лв. ГЛП е 41 %, а ГПР-48,61 %.

От представената справка от ответника и заключение по извършена ССЕ от 14.01.2026 г. е видно, че ищцата е заплатила по договора сума от общо 5942,44 лв., която е погасила главница, договорна лихва и допълнителни услуги –фаст-542,98 лв, равностойни на 277,62 евро и 760,24 лв. за услуга флекси.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

С оглед депозирания отговор от ответинка и представените писмени доказателства съдът намира за доказано възникването на заявеното провоотношение с посочените от ищеца параметри и заплащане от него на сума от 277,62 евро за закупена допълнителна услуга-„фаст“. Тъй като извършваните дейности по предоставената услуга влизат в кръга на обичайната му дейност (доколкото ответникът предоставя кредитно финансиране по занятие), а дейностите по отпускане на кредита са присъщи за ответното дружество и в този смисъл те не представляват допълнителни услуги, които се предоставят на потребителя, следва да се приеме, че това възнаграждение е опит за заобикаляне на резпоредбата на чл. 19 от ЗПК и по своята същност не цели възмездяване на кредитора за действително предоставени от него такива, а е с характер на скрито възнаграждение. Тъй като в чл. 21 ал. 1 от ЗПК изрично е предвидено, че клаузи в договора за потребителски кредит, които заобикалят изискванията на закона, са нищожни, то платената сума по нищожна клауза се явява дадена при липса н аосноване и по аргумент на чл. 55, ал. , пр. 1 от ЗЗД подлежи на връщане.

Ето защо притенцията за главница следва да се уважи изцяло заедно с заявената законна лихва за периода от завеждане на делото до окончателното плащане при липса на установени погасявания на същите в хода на процеса.

Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски за уважените 2 искове, съобразно представения списък и ангажирани доказателства в размер от 22,24 евро за държавна такса, 76,69 евро за възнаграждение на вещо лице.

Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата , на адв.

Б. следва да се определи възнаграждение в размер от 200 евро съобразно фактическата и правна сложност на делото.

На ответинка не се дължат разноски.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С. Н. и Н. Л. да заплати на Н. Д. П. с ЕГН ********** с адрес с. К., ул. *** № *, общ. Р., обл. П. сумата от 277.62 евро(двеста седемдесет и седем евро и 62 евро ценат) недължимо платена за възнаграждение за услуга „фаст“ по договор за кредит от **** г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба-02.06.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата от 98,93евро (деветдесет и осем евро и 93 евро цента) за разноски по производството.

ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, да заплати на **** **** Д. Б. с личен № **** с адрес гр. П., ул. Р. Д. № **, ет. *, оф. * сумата от 200 (двеста) евро за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3