Определение № 321 от 16.07.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 321 гр. София, 15.07.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариета Неделчева

Членове:

Андон Г. Миталов

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Андон Г. Миталов Въззивно частно наказателно дело № 20231800600716 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

Образувано е по депозирана жалба от адв. П. В. - повереник на пострадалата Ц. И. Т., срещу определение № 128 от 23.08.2023 г., постановено по ч.н.д. № 309/2023 г. по описа на Районен съд - Б., с което е било потвърдено на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 НПК постановлението на прокурор от РП-Б. от 17.05.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 327/2021 г. по описа на РУ-Б., пр. пр. № 1406/2021 г. по описа на РП-Б., водено за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

В жалбата се излагат доводи, че атакуваното определение е необосновано и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила. Излага се становището, че първоинстанционният съд е тълкувал превратно събраните доказателства, достигайки до необоснован краен извод за недоказаност на авторството на деянието. Твърди се, че съдът е игнорирал годни и достоверни доказателства, вкл. и заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза, от които може да се направи извод за съставомерността и авторството на причиненото телесно увреждане.

Навежда се оплакване, че съдът не е обсъдил събраните при проведеното допълнително разследване доказателства, а изцяло е преповторил мотивите в обжалваното постановление. Твърди се, че пострадалата и свидетелят Д. не са съобщили на пристигналите на място полицейски служители, че са били 1 нападнати поради страх за здравето и живота си, а не защото не е били осъществено физическо насилие от страна на свидетелят Р.. В заключение се твърди, че първоинстанционният съд е нарушил основен принцип на наказателния процес, закрепен в чл. 13, ал. 1 НПК, изискващ от органите на наказателното производство да положат всички усилия за разкриване на обективната истина.

С тези аргументи към въззивния съд се отправя искане за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на прокуратурата със задължителни указния относно прилагането на закона.

Иска се определяне на друг наблюдаващ прокурор от РП-Б. поради наличие на съмнения за безпристрастността на наблюдаващия разследването прокурор.

Софийският окръжен съд, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и с материалите по делото и след като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, приема за установено следното:

Наказателното производство по ДП № 327/2021 г. по описа на РУ - Б., пр. пр.№ 1406/2021 г. по описа на РП - Б. е образувано на 29.11.2021 г. по реда на чл.212, ал.1 от НК с постановление на прокурор при РП - Б. във връзка с разследване на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК за това, че на 03.10.2021 г. в гр.Б., обл. Софийска, пред дискотека „Ден и нощ“ е причинена средна телесна повреда на Ц. И. Т. от гр. Б., изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота. По делото няма привлечено към наказателна отговорност лице.

С Постановление от 18.08.2022 г. наказателното производство по делото е било прекратено. Срещу това постановление е постъпила частна жалба и с определение №177/17.11.2022 г., постановено по ЧНД № 489/2022 г. по описа на РС - Б. жалбата била уважена, като постановлението на РП - Б. било отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Срещу това определение бил подаден частен протест, във връзка с който било образувано ВЧНД № 19/2023 г. С определение № 30/23.01.2023 г., постановено по посоченото ВЧНД определението на РС - Б. било потвърдено и делото било върнато в РП - Б. с дадени указания относно провеждане на допълнително разследване по него.

След извършване на допълнителните действия по разследването, в 2 изпълнение на указанията на СОС, с постановление на БРП от 17.05.2023 г., обект на проверка в рамките на настоящото производство, досъдебното производство е прекратено на основание чл. 243, ал.1 т.1 вр. чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК, поради това, че в хода на разследването не са събрани доказателства и доказателствени средства за извършено друго престъпление от общ характер.

С атакуваното пред настоящата въззивна инстанция определение № 128 от 23.08.2023 г., постановено по ЧНД № 309/2023 г. по описа на РС-Б., постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е било потвърдено.

За да потвърди постановлението за прекратяване на производството, първоинстанционният съд е приел, че в хода на разследването не са били събрани безспорни доказателства и доказателствени средства, че свидетелят Р. е ударил шамар на свидетелката Т., с което е причинил средна телесна повреда, като е достигнал до крайния извод, че не е доказано деянието да е извършено, и се е съгласил, че са налице предпоставките по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

При проверката на атакувания съдебен акт, въззивният съд намира, че същият е незаконосъобразен, тъй като е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, които препятстват осъществяването на дължимата от въззивната инстанция цялостна проверка на процеса по формиране на вътрешното убеждение на съда.

В производството по чл. 243 от НПК, първоинстанционният съд е длъжен да изследва обосноваността и законосъобразността на прокурорското постановление, като изложи възприетата от него за установена фактическа обстановка, и наред с това посочи и анализира събраните в хода на разследването доказателства и доказателствени средства. Видно от съдържанието на атакуваното определение, първоинстанционният съд се е задоволил да възприеме напълно дословно фактическата обстановка, посочена в постановлението на прокурора. Макар че този подход невинаги съставлява процесуално нарушение, което опорочава волята на съда, то неизлагането на собствени съображения защо едни доказателства се приемат, а други се отхвърлят, както и липсата на правни изводи, до които е достигнал съдът въз основа на оценката на доказателствата, съставлява процесуално нарушение, водещо до постановяване на процесуално негоден съдебен акт.

3

Липсата на собствени съображения какво приема за установено съдът и въз основа на кои доказателства представлява действителна липса на мотиви, което от своя страна препятства напълно възможността за въззивна проверка на постановеното определение.

Преповтарянето от страна на първоинстанционния съд на приетите от прокурора изводи по фактите и по правото чрез буквалното им преповтаряне в съдебния акт, съвсем не означава, че този съд е изпълнил задължението си по чл. 243, ал. 5 от НПК - да се произнесе по обосноваността и законосъобразността на прекратяващото наказателното производство постановление на прокурора. Задължението за проверка на обосноваността на един акт предполага във всеки случай излагане на собствени фактически и правни аргументи защо становището на прокурора, че не е извършено престъпление е вярно, респ. невярно. В нарушение на тези стандарти относно дейността на съда, съставът на РС-Б. е постановил съдебен акт, в който липсват каквито и да било мотиви по отношение на посочените по-горе въпроси, свързани с обосноваността и законосъобразността на прокурорското постановление.

При така изложеното въззивният съд съобрази, че неизпълнението на процесуалното задължение по чл. 243, ал. 5 НПК от страна на първоинстанционния съд, довело до липса на мотиви в обжалваното постановление, е неотстранимо от настоящата съдебна инстанция. Това налага връщане на делото за ново произнасяне от страна на първоинстанционния съд, тъй като в противен случай страните биха били лишени от двуинстанционната проверка на постановлението на прокуратурата, дължима в производството по чл. 243 НПК.

По повод заявеното от повереника в жалбата искане за определяне на друг наблюдаващ прокурор следва да се посочи, че съдът не е компетентен да разпореди отвода на наблюдаващия прокурор в хода на досъдебното производство. В случай че страните имат основания да смятат, че прокурорът е предубеден, то съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 4 НПК би следвало да поискат отвода на наблюдаващия делото прокурор пред горестоящата прокуратура - в случая това е Софийска окръжна прокуратура.

Предвид наличието на съществено процесуално нарушение, допуснато при постановяване на обжалвания съдебен акт, безпредметно е обсъждането на останалите доводи, изложени в жалбата на повереника.

4

Воден от гореизложеното и на основание чл.243, ал. 7 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 128 от 23.08.2023 г., постановено по ч.н.д. № 309/2023 г. по описа на Районен съд - Б., с което е било потвърдено на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 НПК постановлението на прокурор от РП-Б. от 17.05.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 327/2021 г. по описа на РУ-Б., пр. пр. № 1406/2021 г. по описа на РП-Б., водено за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане и произнасяне по реда на чл. 243, ал. 5-6 НПК, от друг състав на първоинстанционния съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5