Решение № 182 от 04.09.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Кърджали, 04.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Панчугова при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Радостина Панчугова Административно наказателно дело № 20245140200211 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1300-002674 от 16.01.2024 г., издадено от ВПД Началник група в сектор „ПП“ при ОД МВРКърджали, с което на основание чл. 174, ал. 3 пр. 2 от ЗДвП на В. Е. С., ЕГН **********, с адрес **** са наложени административни наказания "глоба" в размер на 2 000 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца, както и е постановено отнемане на 15 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, за извършено нарушение по чл.

174, ал. 3 от ЗДвП.

Жалбоподателят В. Е. С. сочи, че не е извършил деянието, имал основателни съмнения в техническата годност и изправност на използваните от Пътна полиция технически средства, излага доводи, че полицейските служители, които осъществили проверка на жалбоподателя, по повод поведението на последния не се били усъмнили, че е употребил наркотични вещества. Навежда твърдения, че на 13.12.2023г. дарил кръв, което било недопустимо, ако бил употребил алкохол и/ или наркотични вещества, като в тази насока представил пред АНО служебна бележка от Национален център за трансфузионна хематология.Моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирал е по делото писмени бележки чрез процесуален представител – адв. Н.Г. от САК, в които поддържа жалбата и моли 1 наказателното постановление да бъде отменено, като не претендира разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл. 62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.12.2023 г. свидетелите Р. М. и Т. Л. работили полицейски служители в РУ-Кърджали и давали дежурство на път I-5 на КПП Чилик, общ.

Кърджали. Около 21.00 часа, спрели за проверка лек автомобил „****“, с рег.

№ ****, който се движил по посока от гр. Кърджали към гр. Хасково, след което установили водача В. Е. С.. Същият лъхал на алкохол.Полицейските служители го попитали употребил ли е алкохол или наркотични вещества, при което водачът на процесното МПС отрекал да е употребил. Поради съмнения за употреба на алкохол, полицейските служители поискали чрез ОДЧ съдействие от служител на „ПП“ при ОДМВР- Кърджали. На место бил изпратен мл. автоконтрольор Н. П., който извършил с техническо средство проверка на водача С. за употреба на алкохол, чийто резултат бил положителен, а именно 0,59 промила. След извършена справка за собственост на МПС, било установено, че същото е собственост на А.В.М. от ****.

Водачът С. обяснил на полицейските служители, че предната вечер бил на язовир, ловил риба и консумирал бира, но изминали около 8 часа до проверката, а и пил много течности, тъй като по принцип приема такива в голямо количество. В. С. останал озадачен от положителната проба за алкохол.

След това полицейските служители обяснили на С., че ще му извършат тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство, при което жалбоподателят В. С. отказал, като изразил съмнения относно техническата годност и изправност на използваните от Пътна полиция технически средства, понеже видял как дрегерът преди малко отчел положителна проба за алкохол, какъвто водачът С. не бил употребил. По този повод на 12.12.2023 г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 пр. 2 от ЗДвП , който той отказал да подпише. Издаден му бил и Талон за изследване, който не подписал и в който било удостоверено, че водачът отказва извършването на проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози.

На 16.01.2024 г. наказващият орган издал процесното наказателно 2 постановление, с което на основание чл. 174, ал. 3 пр. 2 от ЗДвП наложил на В. С. административни наказания "глоба" в размер на 2 000 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП , както и постановил отнемане на 15 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Н. П., Р. М., Т. Л., които съдът кредитира като логични, последователни и взаимно допълващи се; от писмените доказателства по делото – Акт за установяване на административно нарушение от 12.12.2023 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.

189, ал. 2 от ЗДвП; Талон за изследване № от 12.12.23г.; протокол за химическо или химико- токсикологично изследване № 167/ 13.12.2023г, Докладна записка от 13.12.2023 г.; Докладна записка от 22.03.2022 г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1300-000424 от 12.12.2023 г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № 8121з1632 от 02.12.2021 г. на МВР, установяваща компетентността на актосъставителя и на издалия наказателното постановление орган, Служебна бележка от Национален център по трансфузионна хематология и др.

При така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН . Затова следва да бъде разгледана по същество.

На жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП , предвиждащ, че на водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Нормата представлява сложен фактически състав, съдържащ едновременно правилото за поведение и санкцията при нарушаването му. В настоящия случай при описаната фактология несъмнено В. Е. С. е осъществил нарушение на посочения текст, тъй като, като водач на лек автомобил „****“, с рег. № ****, собственост на А.В.М. от ****, на 12.12.2023г. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Безспорно от разпита на полицейските служители се установява, че на жалбоподателя е обяснено, че 3 трябва да бъде проверен с техническо средство за употреба на наркотици, но той не се е съгласил и отказал. Сам обяснил и причината за отказа, а именно как от единствена консумация на бира в количество 600 мл, която бил изпил 8 часа преди проверката с техническо средство за наличие на алкохол, същото отчело 0,59 промила, поради което имал съмнения относно техническата годност и изправност на използваните от Пътна полиция технически средства и поради тази причина се опасявал, че техническото средство, с което следвало да му се извърши проверка за употреба на наркотични вещества нямало да бъде обективно и имало вероятност поради техническа неизправност, средството да отчете положителен резултат, въпреки че жалбоподателят не бил употребил такова, а и по принцип не употребявал.

Видно е обаче от приложения и приет по делото протокол за химическо или химико- токсикологично изследване № 167/ 13.12.2023г., че в кръвта на жалбоподателя В. Е. С. е установено наличие на 0.42 промила етилов алкохол.

При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е съобразил разпоредбата на чл. 174, ал.

3 пр. 2 от ЗДвП и е наложил предвидените кумулативно, без възможност за преценка, наказания "глоба" в размер на 2 000 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца. Размерът на контролните точки, които следва да се отнемат за въпросното нарушение е посочен в чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР - 15 точки, както правилно е постановил и наказващият орган.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към състава признаци, посочени са обстоятелствата, при които е извършено, в т. ч. и датата и мястото на извършването му. Ето защо неоснователни се явяват оплакванията на защитата относно съдържанието на акта и атакуваното постановление. От изложеното в АУАН и наказателното постановление става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Правилна е и дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП . Предвид изложеното, обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

4

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на о с н о в а н и е ч л . 6 3 д , ал.4 вр. ал.1 от

ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на електронния фиш е Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

При този изход на делото, на жалбоподателя не се дължат и не следва да се присъждат направените деловодни разноски, каквито жалбоподателят не е и претендирал.Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1300-002674 от 16.01.2024 г., издадено от ВПД Началник група в сектор „ПП“ при ОД МВРКърджали, с което на основание чл. 174, ал. 3 пр. 2 от ЗДвП на В. Е. С., ЕГН **********, с адрес **** са наложени административни наказания "глоба" в размер на 2 000 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца, както и е постановено отнемане на 15 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, за извършено нарушение по чл.