Решение № 151 от 30.05.2022, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. гр. Лом, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Красимира Ат. Асенова като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20211620102168 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по предявен от „В и К“ ООД, гр. Монтана, ЕИК 821152916, представлявано от В.И. - Управител, със седалище и адрес на управление: , против Т.

Й. Д., с ЕГН **********, с адрес: , установителен иск с правно основание чл. 422, ал.

1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 9, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца в размер на 449,88 лв. /четиристотин четиридесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/, от които 403,60 лв. /четиристотин и три лева и шестдесет стотинки/ главница за консумирана вода за периода от 02.06.2017г. до 20.10.2020г. и 46,28 лв. /четиридесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/ лихва за времето от 03.07.2017г. до 26.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 01.12.2020г. до изплащане на вземането, присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1799/2020 г. по описа на PC – Лом. Претендират се и разноски.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е неизправен длъжник- потребител на «В и К» ООД гр. Монтана съгласно Закона за водите. Срещу длъжника е образувано ч.гр.д. № 1799/2020г. по описа на РС- Лом. До 26.11.2020г. потребителят е натрупал задължение към дружеството в размер на 449,88 лв. за имот, находящ се в като в сумата са включени главница и законна лихва и представляват неизплатената стойност на консумираната вода съгласно извлечение от сметка 411 «Клиенти» на дружеството. Задължението, представляващо главница, е за периода от 02.06.2017г. до 20.10.2020г., като претендираната законна лихва е за периода от 03.07.2017г. до 26.11.2020г. Законната лихва се претендира на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба №4/ 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съгласно която при неспазване на 1 сроковете за плащане на изразходваното количество вода се заплаща законна лихва по чл. 86 от ЗЗД. Претендира се присъждане на направените в производството разноски.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

В първото съдебно заседание, проведено на 29.04.2022 г., ответникът не се е явил, редовно призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото ищецът чрез пълномощника си е направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, и представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

В съобщението по чл. 131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен. Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения между страните в посочения от ищеца смисъл.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявеният иск следва да се уважи изцяло.

Следва да се признае за установено по отношение на ответника, че съществува 2 вземане на ищеца в размер на 449,88 лв. /четиристотин четиридесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/, от които 403,60 лв. /четиристотин и три лева и шестдесет стотинки/ главница за консумирана вода за периода от 02.06.2017г. до 20.10.2020г. и 46,28 лв. /четиридесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/ лихва за времето от 03.07.2017г. до 26.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 01.12.2020г. до изплащане на вземането, присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1799/2020 г. по описа на PC – Лом.

Претендират се и разноски.

По отношение на разноските: На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски в размер на 75,00 лева за държавна такса, както и разноските по заповедното производство - 25 лева за платена държавна такса.

Разноските надлежно се претендират.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. Й. Д., с ЕГН **********, с адрес: дължи на „В и К“ ООД, гр. Монтана, ЕИК 821152916, представлявано от В.И. - Управител, със седалище и адрес на управление: , вземане за сумата от 449,88 лв. /четиристотин четиридесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/, от които 403,60 лв.

/четиристотин и три лева и шестдесет стотинки/ главница за консумирана вода за периода от 02.06.2017г. до 20.10.2020г. и 46,28 лв. /четиридесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/ лихва за времето от 03.07.2017г. до 26.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 01.12.2020г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение от 04.12.2020 г. по ч.гр.д. № 1799/2020 г. по описа на PC – Лом.

ОСЪЖДА Т. Й. Д., с ЕГН **********, с адрес: , да заплати на „В и К“ ООД, гр. Монтана, ЕИК 821152916, представлявано от В.И. - Управител, със седалище и адрес на управление: направените деловодни разноски в размер на 75,00 лв.

/седемдесет и пет лева/ за платена държавна такса в исковото производство, както и 25,00 лева /двадесет и пет лева/ за платена държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д. № 1799/2020 г. по описа на PC – Лом.

Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________

3