Решение № 267 от 01.06.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Велико Търново, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20264100500049 по описа за 2026 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1353 от 17.11.2025г., постановено по гр. д. № 20254120101569 по описа за 2025 година на ГОРС, съдът е отменил Заповед № 2*** на Директор на ПППГО при „БДЖ–Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК: 175405647, гр. София, съдебен адрес: гр. Г.О. 5120, ул. “Цар Освободител”, № 112А с която на А. М. Ю., ЕГН: **********, с. Е., общ. В., в качеството й на

„***“ към ППП гр. Г.О. при БДЖ-Пътнически превози"ЕООД, ЕИК: 175405647, й е било наложено дисциплинарно наказание „З."; осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК, ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ – Г.О., БУЛСТАТ 1754056470213, със седалище и адрес на управление гр. Г.О., ул.“Цар Освободител“, № 112-А към „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК: 175405647 да заплати на адв. М. П. С., от ВТАК, с адрес на кантората: гр. Г.О., ул. "О.", сумата от 1 000 лева (хиляда лева) – 1 разноски по делото за адвокатско възнаграждение, за оказано на ищеца А. М.

Ю., процесуално представителство в настоящото производство по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА; осъдил е ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ – Г.О., БУЛСТАТ 1754056470213, със седалище и адрес на управление: гр. Г.О., ул.“Цар Освободител“, № 112-А към „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК: 175405647 да заплати по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, сумата 40.00лв. /четиридесет лева/, представляваща ДТ по чл.3 от ТДТССГПК; сумата 5.00лв. /пет лева/ представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу съдебното решение е подадена въззивна жалба от „БДЖ Пътнически превози” ЕООД – ППП - гр. Г.О., гр. Г.О., ул. „Цар Освободител“, № 112а, ЕИК: 175405670213 . Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че съдът не е изяснил изобщо действителната фактическа и правна обстановка. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като основателни.

В писмено становище подадено от насрещната страна се твърди за неоснователност на жалбата, като се иска потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско отделение, като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят относно факта, че А. М. Ю. работи на длъжност „***“ - ПППГО при „БДЖ–Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК:

175405647, гр. София - страни по трудово правоотношение.

Извършена е на тази дата - *** внезапна служебна проверка от оторизирани контролни органи – служители от отдел "Оперативна дейност и обслужване" в ППП Г.О.. При проверката, контролните органи във влак № ***/*** (гара В. – гара Ш.) са установили, че преди тръгването на влака, 2 контролните органи са установили, че в първокласния вагон от състава на влака е било много топло и част от пътниците са отворили прозорците в купетата си. До тръгването на влака от гара В., Ю. не е предприела действия за спиране на отоплението и регулиране на температурата в първокласния вагон на влака. След тръгването на влака, началникът на влака С.М. е минала през вагоните и е установила, че вагонът е претоплен и тя лично е изключила отоплението. Влакът е бил слабо населен. В проверяваната част от *** А. Ю. са пътували общо 35 пътника. Десет минути след гара П. контролните органи са потърсили Ю. и я намират в първото купе на последния вагон, със събрани карти обр. 922 ЖЛ на 5 /пет/ пътника и държаща монети в ръката си. Служителката не е намерила смислен отговор защо не е уредила пътниците със запазени места веднага, когато е събрала парите им и пред пътниците. Контролните органи са разпоредили на Ю. да ги уреди с превозни документи, при което тя е издала запазени места на билет обр.2 №0944569 за 5 /пет/ пътника. До момента на проверката *** Ю. не е имала издадени билети. Същата е следвало да издаде по един билет за запазено място на всеки един от пътниците от предоставеното й PDA устройство, а не един общ билет за пет пътника, написан ръчно. При извършената контролна проверка на пътниците се е установило, че във втори вагон от състава на влака пътуват още 3 /три/ пътника с карти обр. 922ЖЛ от спирка Д. до гара К. без запазени места.

Контролните органи са разпоредили на Ю. да ги уреди с превозни документи, при което тя е издала билет обр.2 с № 0944570 за 3 /три/ пътника. Същата е следвало да издаде по един билет за запазено място на всеки един от пътниците от предоставеното й PDA устройство, а не един общ билет за три пътника, написан ръчно. В същия вагон е пътувал и 1 /един/ пътник без билет от гара В. до гара Т., за който *** Ю. не е докладвала на началник влак, пътническо движение С.М. и не е предприела действия за уреждането или отстраняването му от влака. *** А. Ю. не е издала описаните по-горе билети с предоставеното и PDA устройство, въпреки че същото е било изправно.

Следователно А. М. Ю. по време на работа, в качеството си на „***“ на влак № ***/*** (гара В. – гара Ш.) не е изпълнила качествено и в пълен обем служебните си задължения, а именно: на ***, по време на работа, в качеството на *** на влак № ***, който е обслужвала от гара В. до гара 3

Г.О., не е изпълнила служебните си задължения в пълен обем. При качване на контролните органи, от гара В., са констатирали следното: не е регулирала отоплението на първокласния вагон от състава на влака, следствие на което същият е бил претоплен и имало оплаквания от пътници; допуснала е да пътуват пътници в проверяваната от нея част на влака без превозни документи, както следва: - един пътник от гара В. до гара Т. не е предприела действия за отстраняването му от влака на първата гара, а едва след намесата на контролните органи, пътникът е слязъл доброволно на гара К.; не е уредила своевременно със запазени места за влак № ***-8 /осем пътници с образец 922 ЖЛ от спирка Д. до гара К.. След разпореждане от контролните органи на пътниците е издала превозни документи обр. 2 с №0944569 /за петима и №0944570 /за трима съгласно „Тарифа за превоз на пътници и ръчен багаж по жп транспорт във вътрешно съобщение".

Работодателят надлежно е изпълнил законовото изискване да поиска писмени обяснения по реда на чл.193, (1) от КТ от А. М. Ю. с № 22-04197/19.03.2025г., връчени лично на 03.04.2025г.

Така се стигнало да издаване на процесната Заповед № 2*** на Директор ППП Г.О., в която е посочено какви точно са нарушенията на трудовата дисциплина: А. М. Ю. по време на работа, в качеството си на „***“ на влак № ***/*** (гара В. – гара Ш.) е нарушила чл.10, т.4; чл.14, т.1; чл.15, т.7; чл.16 и чл.17, т.5 от „Инструкция за ***а".

На А. М. Ю. й е наложено дисциплинарно наказание „З.".

ГОРС е отменил заповедта като се е аргументирал, че съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, респективно относно това дали работодателят преди налагане на дисциплинарното наказание е извършил преценка по чл.189 КТ, като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя/ в този смисъл е Решение №461/17.06.2010г. по гр.д. № 626/2009г. III г.о. на ВКС/. ГОРС е счел, че в настоящия случай, наказанието на ищцата е наложено незаконосъобразно, тъй като от една страна е наказана без да са и изискани обяснения по реда на чл.193 КТ за всички нарушения, които са описани в заповедта, а от друга страна не е установено безспорно извършено 4 нарушение на трудовите й задължения.

Според въззивният съд:

По отношение на съответствието на дисциплинарното нарушение с наложеното дисциплинарно наказание и задължението за излагане на мотиви на съда за наличието/отсъствието на такова съответствие необходимо е да се посочи, че преценката по чл.189 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Не съществува законово изискване тази преценка да се обективира в писмен акт, а дали същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, респ. относно това дали работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл.189 КТ като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя като изложи своите фактически и правни изводи относно нейната правилност, респ. неправилност /така решение № 461/17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 626/2009 г., III г.о./. Преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение.

Настоящият въззивен съд намира, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание не съответства на тежестта на извършеното от него при изпълнението на служебните си задължения и не е нарушение на трудовата дисциплина съгласно нормативните изисквания, предписани в правната норма на чл.189, ал.1 КТ.

Освен това: в настоящия случай, наказанието на ищцата е наложено незаконосъобразно, тъй като от една страна е наказана без да са и изискани 5 обяснения по реда на чл.193 КТ за всички нарушения, които са описани в заповедта, а от друга страна не е установено безспорно извършено нарушение на трудовите й задължения.

По тези съображения въззивният съд заключава, че претенцията на ищеца е основателна, поради което правилно е уважена. Като е достигнал до същия извод първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Въз основа на отправеното от ответник жалба искане и на основание член 78 от ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответник-жалба направените пред настоящата инстанция разноски.

По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1353 от 17.11.2025г. постановено по гр. д.

№ 20254120101569 по описа за 2025 година на Районен съд - Г.О..

ОСЪЖДА „БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ” ЕООД, гр. София, с ЕИК:

175405647 – Поделение за пътнически превози Г.О., гр. Г.О., с ЕИК:

175405670213, с адрес: гр. Г.О., ул. ”Цар Освободител”, № 112-А да заплати на адвокат М. П. С., от ВТАК, с адрес на кантората: гр. Г.О., ул. "О.", сумата от 511,00 евро – разноски по делото, за адвокатско възнаграждение за оказано на А. М. Ю., процесуално представителство във въззивното производство, по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

6

2. _______________________

7