Решение № 578 от 25.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 578 гр. Пловдив, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20245330200723 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 22-1030-007496/27.10.2022 г. на началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Е. Н. Ф., ЕГН: **********, с адрес: ****, са наложени следните административни наказания: на основание чл. 183, ал. 4, т . 7 , пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.

100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят, с жалбата моли да се отмени НП с аргументи за липса на материална компетентност на ****я и бланкетни възражения за допуснати процесуални нарушения. В съдебно заседание, жалбподателят не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. До съда е депозирана писмена молба-становище от страната, в която излага съображения за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Евентуално, при уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и моли съда да го намали до минимума, предвиден в Наредба № 1 от 2014г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

1

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 23.09.2022 г. в гр. Пловдив жалбоподателят Е. Н. Ф. бил водач на лек автомобил „Фолксваген“ модел „Поло“ с рег. № ****, негова собственост. Около 10:15 ч. сутринта, на бул. „Асеновградско шосе“ до № 11, служебните си задължения по контрол на движението изпълнявали свид. Т. Д. Д. и неговия колега И. К., които спрели за проверка водача на процесния автомобил, който преминавал от там. Когато свид. Д. забелязал автомобила той бил с неработещ ляв фар, поради което решил да му извърши проверка и при спирането докато автомобилът преминавал покрай него, забелязал, че водачът на автомобила – Е. Н. Ф. го управлява без поставен обезопасителен колан. При поискване шофьорът на автомобила не представил никакви документи, защото не ги носил – нито СУМПС и контролен талон към него, както и СРМПС нито първа, нито втора част.

Бил съставен на място АУАН бланков № GA691230 от 23.09.2022 г. и същият бил връчен на лицето, който го приел без конкретни възражения.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от показанията на свид. Т. Д.- **** и писмените доказателства – АУАН, справка за собственост, Справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Т. Д., тъй като същите са логични, непротиворечиви и кореспондират с останалия доказателствен материал. Тъй като не се въведоха оспорвания по фактите, съдът отчете и презумптивната доказателствена сила на констатациите направени в АУАН на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

Относно приложението на процесуалните правила:

Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и ****я следват от така представената заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, а именно т. 1.3.1, тъй като ****ят е полицейски орган към с-р ПП на ОД на МВР Пловдив и т. 3.11, тъй като издателя на атакуваното НП изпълнявал длъжността началник група в с-р ПП при ОД на МВР Пловдив.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени и да визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения, които да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Твърдените нарушения са описани недвусмислено и изчерпателно в унисон с ангажираната административно наказателна норма и правилото за поведение.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушенията са изчерпателно описани и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които са извършени. Актът е съставен при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правилна правна квалификация на установените нарушения.

Постановлението е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.

Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени), като се преповтарят констатациите в АУАН без да се излиза 2 от очертаните с акта факти.

От правна страна съдът намира следното:

За нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

Установява се от разпита на свид. Д., че водачът се е движил като единият му фар не е светил. Това е установено в светлата част на денонощието, а именно 10:15 ч. преди обед на 23.09.2022 г. При технически изправните МПС светят и двата фара и технически е невъзможно да се даде команда на автомобила да свети само единият фар. Когато единият фар свети, а другия не, това е сигурна индикация за техническа неизправност. Правилно ****я и АНО е квалифицрал несветенето на фара като техническа неизправност, както е посочено в чл. 10, ал. 1, т. 12, б „в“ от ППЗДвП.

Същата е незначителна по смисъла на параграф 6 т. 71 от ПЗР на ЗДвП, тъй като „Незначителни неизправности", са откритите по време на проверка неизправности, които са без значителни последствия за безопасността на превозното средство или без значително въздействие върху околната среда. С това напълно се установяват всички съставомерни факти по отношение на това нарушение и правилно същото е квалифицирано като нарушение на чл. 139, ал. 1, т.1 от ЗДвП.

Нарушението е извършено виновно, като водачът е бил длъжен да знае дали управлява изправно МПС и е можел да предвиди общественоопасните последици от деянието си.

За нарушението по чл. 137А ал. 1 от ЗДвП

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 137а, ал. 1, от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Установява, се че Ф. като водач на МПС на 23.09.2022 г. около 10:15 часа в гр.

Пловдив, е управлявал собствения си автомобил „Фолксваген“ модел „Поло“ с рег. № ****, като не бил поставил обезопасителния си колан. Именно това е поводът да се ангажира административнонаказателната му отговорност. Жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП, като по време на движение не е използвал и поставил обезопасителния колан, с който МПС е било оборудвано. Посочените в НП правила за поведение имат за цел да се гарантират живота и здравето на всички участници в движението, както и да се предотвратят настъпване на ПТП-та с фатални последици.

Съдът намира, че нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да постави обезопасителен колан може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – за живота и здравето на самия него, но напълно ги е игнорирал, като е избрал различна линия на поведение. Затова съдът намира, че деянието му е извършено виновно, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване а именно да се движи в автомобила без обезопасителен колан.

По нарушението по чл. 100, ал.1 т. 1 и т.2 от ЗДвП:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че основателно е ангажирана и отговорността на жалбоподателя за нарушаването на чл.

100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и макар да е отпаднало изискването за носене на контролния 3 талон към него, то все още важи задължението за носене на СУМПС, което не е изпълнено от жалбоподателя.

Втората точка на разпоредбата гласи, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторно превозно средство, което управлява.

От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил съставомерните признаци на вмененото нарушение в обсъжданата част от НП.

Безспорно се установява, че жалбоподателят като водач на МПС на установената дата и място е управлявал МПС, като не е носил в себе си СУМПС и свидетелство за регистрация на МПС и е нарушил именно чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП. Не се опровергават фактическите констатации на ****я от АУАН. Не се посочиха доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН в тази част. Следователно жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП, като при управление на лек автомобил не е изпълнил задължението си да носи в себе си изискуемите документи.

За размера на наложените наказания:

По отношение на санкционните норми за посочените по-горе нарушения съдът намира, че същите са правилно определени. Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушенията. Определените спрямо жалбоподателя наказания отговарят и на целите по чл. 12 от ЗАНН. Наказанията са точно определени, а не в определени граници.

Размерите на наложените глоби са фиксирани от законодателя, поради което не могат да се ревизират от съда и се приемат за правилно определени.

Съдът следи и служебно за чл.28 от ЗАНН. В конкретния случай, обаче съгласно разпоредбата на чл.189з от ЗДвП /Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021г. / изключва приложението на чл.28 и 58г от ЗАНН за нарушения по ЗДвП.

Във връзка с гореизложеното съдът намира, че наказателното постановление е правилно и законосъборазно и следва да се потвърди.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-1030-007496/27.10.2022 г. на началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Е. Н.

Ф., ЕГН: **********, с адрес: ****, са наложени следните административни наказания: на основание чл. 183, ал. 4, т . 7 , пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.