Решение № 1109 от 21.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1109 гр. Пловдив, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Емилия Лалева Въззивно гражданско дело № 20265300500229 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 4787 от 06.11.2025 г. по гр.д. № 19050/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив е осъден К. Б. П., с ЕГН **********, с адрес гр.****, да заплати на Д. М. К., с ЕГН **********, с адрес с.****, сумата в общ размер на 5 570 лева, предадена във връзка с договор за поръчка от 2023 г., сключен между страните, относно посредничество между ищеца Д. М. К. и трето лице – ****, осъществявано от ответника К. Б. П., по повод на дело за делба на собствен на ищеца имот – масивна жилищна сграда с площ от 74 кв.м., на един етаж, построена 1986 г., в общинско дворно място съгласно отстъпено право на строеж, цялото с площ от 890 кв.м., за което е отреден УПИ ІІІ-52, кв.

3 по плана на селото, при граници от двете страни улица, УПИ ІІ-51, УПИ ІV53, съгласно нот. акт за дарение на недвижим имот № ***, том 6, рег. № ****/2017 г., която обща сума е формирана по следния начин: от сума в размер на 2 500 лева, предадена в началото на м.януари 2023г., в гр. ****; от сума в размер на 2 000 лева, предадена на 30.09.2023г. в гр. ****, в присъствието на лицето П. Т.; и от сума в размер на 1070 лева, предадена на 21.11.2023г, отново на ул. „****, като е ОТХВЪРЛЕН искът за разликата от присъдената сума от общо 5 570 лева до пълния претендиран размер от общо 6 570 лева, която разлика е формирана по следния начин: от сума в размер на 500 лева, 1 предадена в началото на м.август 2023г. в гр. ****; и от сума в размер на 500 лева, предадена на 01.10.2023 г. в с. **** и всяка от страните е осъдена да заплати на другата направените по делото разноски по съразмерност.

В частта, с която е уважен предявеният иск, е постъпила въззивна жалба от ответника К. Б. П.. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Поддържа се, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като в нарушение на забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК е допуснал свидетелски показания за доказване на договор с цена над 5000 лв.; не е съобразил заинтересоваността на свидетелите от изхода на спора, като е игнорирал приятелските им връзки с ищцовата страна; не е коментирал какви хонорари се дължат по закон на един **** за явяване и приключване на делбеното производство; не са съобразени допълнителните разноски за пътни и дневни на пълномощника поради гледане на делото в друг град. Оспорва се изводът на съда, че ответникът не е изпълнил втората част от поръчката, а именно - да представи отчет за предадените суми, като се изтъква, че за него не е съществувало задължение за даване на отчети, тъй като в случая всички права и задължения, породени от договора за поръчка възниквали изцяло в патримониума на доверителя. Счита се, че искът е неоснователен и недоказан, доколкото не било налице влязло в сила осъдително решение срещу ищеца за дължими към процесуалния му представител суми, както и изпълнителен лист за дължима държавна такса в размер на 1070 лв. Прави се възражение за прекомерност на размера на ****ското възнаграждение на пълномощника на въззиваемата страна. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Д. М. К., чрез пълномощника **** Н. К., с който същата се оспорва като неоснователна и необоснована. Излагат се подробни съображения в подкрепа на атакуваното решение. Счита се за неотносимо към процесния договор за мандат възражението на жалбоподателя за размера на дължимия по закон хонорар на един **** за представителство по дело за делба, както и необходимите допълнителни суми за пътни и дневни разходи.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба. Претендират се разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като 2 по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Решението е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави следното:

Настоящият състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че събраните по делото свидетелски показания са недопустими предвид разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 2 ГПК.

Цитираната норма забранява доказването посредством свидетелски показания на договори на стойност над 5000 лева. Такова ограничение не е налице за доказване на предаването на парични суми, касаещи изпълнение по договора.

Съгласно установената практика на ВКС забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 2 ГПК е неприложима, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение на стойност над 5 000 лв., а за смисъла на постигнати договорености, респ. за изпълнение на договорени задължения, което би могло да се установява и чрез свидетелски показания. В случая ищецът е ангажирал свидетелските показания за установяване на твърденията, че за изпълнение на поръчката е предавал на ответника неколкократно различни суми: 2500 лева през месец януари 2023 г., 500 лева през месец август на същата година, 2000 лева през месец септември, 1070 лева в края на 2023 г. Установимите с показанията факти не са нито за наличието на сключения договор за мандат, нито за постигнато съглашение за суми над 5000 лева, поради което за предаването на посочените суми не важи ограничението, предвидено в чл. 164 ГПК и съответно гласните доказателства са допустими.

От събраните по делото доказателства се установява, че през месец януари 2023 г. между страните е сключен неформален договор за посредническа поръчка, по силата на който Д. К., като доверител, е възложил на К. П., като довереник, да посредничи между К. и **** за осигуряване на процесуално представителство във връзка с водене на дело за делба на съсобствен на доверителя недвижим имот.

В показанията си свидетелят П. Т. установява, че същият е осъществил връзката между К. и П. и в присъствие на свидетеля страните са се договорили К. П. да посредничи на Д. К. за осигуряване на ****, който да заведе дело за делба на негов имот.

По делото е представен препис от решение № 140/17.10.2023 г. по гр. д.

№ 53/2023 г. РС – Чирпан, с което е изнесен на публична продан допуснатият до делба недвижим имот, съсобствен между ищеца и трето лице, представляващ: масивна жилищна сграда с площ 74 кв. м., на един етаж, построена в общинско дворно място, съгласно отстъпено право на строеж, за 3 което е отреден УПИ III-52 в кв. 3 по плана на селото, при граници: от две страни – улица, УПИ II-51, УПИ IV-53, при квоти 5/6 ид. ч. за Д. К. и 1/6 ид. ч. за А. А.. Видно е от текста на решението, че в делбеното производство Д. К. е представляван от **** Б. З. от АК - ***

От показанията на свидетеля Т. се установява, че в негово присъствие във връзка с водене на делото Д. К. няколко пъти е предавал суми на К. П..

Така в началото на месец януари 2023 г. в гр. **** ищецът предал на ответника сумата от 2500 лева за започване на делото; през месец септември 2023 г. предал на ответника сумата от 2000 лева за приключване на делото.

През месец август в гр. ***, пред пощенския клон на ул. „****“ свидетелят Т. лично дал на К. П. 500 лева, предоставени му от ищеца, които според П. били необходими за заплащане на такси по делото.

Свидетелката Р. В. заявява в показанията си, че през зимата на 2023 г. по молба на Д. К. го придружила в гр. *** на среща, на която К. предал на П. сумата от 1070 лева във връзка с дело за имот.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за заинтересованост на свидетелите, предвид приятелските им връзки с ищеца. По делото не са установени данни, обосноваващи извод за възможна заинтересованост на свидетелите от изхода на спора и при липсата на други доказателства, които да оборват свидетелските показания, няма пречка същите да бъдат приети за достоверни, доколкото свидетелите носят наказателна отговорност за изложените от тях обстоятелства. Ето защо съдът кредитира показанията на свидетелите П. Т. и Р. В., които непосредствено са възприели факта на предаването на процесните суми от ищеца на ответника.

Неоснователен е поддържаният в жалбата довод, че за ответника не е съществувало задължение за даване на отчети, доколкото всички права и задължения, породени от договора за поръчка възниквали изцяло в патримониума на доверителя.

С договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия – чл. 280 ЗЗД. Съгласно разпоредбите на чл. 281 и чл. 284 от ЗЗД довереникът е длъжен да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин, да пази имуществото, което е получил, да уведомява доверителя за изпълнението, да му даде сметка, да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката, като тежестта да докаже изпълнението и отчета по мандата е за довереника.

Безспорно е установено в производството пред първата инстанция, че между ищеца в качеството на „доверител“ и ответника в качеството на „довереник“ е сключен договор за поръчка с предмет посредничество за осигуряване на правна защита и процесуално представителство във връзка със 4 завеждане и приключване на дело за делба на недвижим имот, съсобствен на доверителя. Не е спорно, че посредникът е предприел действия в изпълнение на поръчката, доколкото от доказателствата по делото се установява, че имотът на К. е бил предмет на дело за делба, което е приключило с изнасянето му на публична продан, както и че в това производство Д. К. е представляван от ****. От събраните гласни доказателства се установява както предаването на паричните средства, необходими за изпълнение на поръчката, така и основанието за предаване на сумите. При това положение за К. П., в качеството му на довереник, е възникнало задължението по чл. 284, ал. 2 ЗЗД да даде сметка на ищеца и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.

По делото не са ангажирани доказателства ответникът да е отчел пред доверителя изразходваните средства, с оглед на което следва да се приеме, че поръчката не е изпълнена надлежно, доколкото е налице неизпълнение от страна на ответника на задължението му с предоставените от доверителя суми да заплати ****ския хонорар и държавните такси по воденото делбено производство.

Предвид горното въззивният съд не намира основание за ревизия на извода на първоинстанционния съд, че ответникът като довереник по процесния договор за поръчка дължи на ищеца - доверител сумата в общ размер на 5570 лева, предадена от доверителя на довереника по повод на поръчката.

Неотносими към предмета на спора са възраженията на жалбоподателя за размера на дължимия по закон хонорар на един **** за представителство по дело за делба, както и необходимите допълнителни суми за пътни и дневни разходи.

По изложените съображения настоящият състав намира, че районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

В полза на въззиваемата страна разноски за въззивната инстанция не се присъждат, тъй като не са представени доказателства за направата им.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4787 от 06.11.2025 г. по гр.д. № 19050/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XХV гр.с.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на 5 страните.