Определение № 163 от 19.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 163 гр. София, 19.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20258002901765 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от „Корпоративна търговска банка“ АД (н), чрез пълномощника му адв. Ал. В. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, от Национална агенция по приходите (НАП), чрез Ст. Х. (служител с юридическо образование – арг. чл. 32, т. 3, предл. 2 ГПК), овластен със заповед № ЗЦУ-ОПР-39/23.06.2023 г. на изп. директор на НАП, и синдика на „Специалремонт“ ЕООД (н) срещу решение № 730/18.12.2024 г., постановено по в. т. д. № 571/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 3 с-в, допълнено с решение № 266/14.05.2025 г., по касатори, както следва: 1) от „Корпоративна търговска банка“ АД (н) – в частта, в която след отмяна на първоинстанционното решение частично са уважени предявените от НАП срещу „Специалремонт“ ЕООД (н) и „Корпоративна търговска банка“ АД (н) кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за установяване със сила на пресъдено нещо, че НАП е носител на парично вземане към „Специалремонт“ ЕООД (н) в размер на сумата общо от 647154,18 лв., представляваща сбора от данъци и осигурителни вноски и 1 законна лихва върху тях в размер на 586042,97 лв., предявени с молба вх. № М24-28-384/20-18/26.08.21 г., както и вземания за местни данъци и такси в размер на 8833,99 лв. - главница и законна лихва в размер на 58,68 лв., предявени с молба М 24-28-384/20-19/21.10.2021 г., като тези парични вземания са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ; 2) от синдика на „Специалремонт“ ЕООД (н) – в частта, в която предявените кумулативно обективно съединени искове са уважени, както и в частта, в която за част от признатите вземания е определена поредност на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 6 ГПК, а не по реда на чл. 722, ал.

1, т. 7, респ. по реда на чл. 722, ал. 1, т. 9 ГПК и 3) от НАП – в частта, в която след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените срещу „Специалремонт“ ЕООД (н) и „Корпоративна търговска банка“ АД (н) кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за установяване със сила на пресъдено нещо, че НАП е носител на парични притезания към „Специалремонт“ ЕООД (н), представляващи сбора от публичните вземания за данъци, задължителни осигурителни вноски и държавни такси, над присъдената сума от 647154,18 лв. до пълния им предявен размер общо от 827786,64 лв. (обжалван размер от 180632,46 лв.), както и на парично притезание, представляващо законна лихва върху главните парични вземания, над присъдената сума от 586042,97 лв. до пълния предявен размер от 713476,91 лв. (обжалван размер от 127433,94 лв.).

Касаторът „Корпоративна търговска банка“ АД (н) поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като вследствие на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – необсъждане в съвкупност на всички доказателства по делото, апелативният съд е достигнал до необоснования фактически извод, че действително са наложени обезпечителни мерки, вследствие на което на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК е била спряна погасителната давност по отношение на спорните публични задължения. Счита, че в противоречие с материалния закон апелативният съд неправилно е определил момента, от който е започнала да тече 5-годината погасителна давност, тъй като не е съобразил различното правно естество на публичните задължения, приемайки, че за публичните вземания, възникнали за периода от м. 01.2014 г. до м. 12.2014 г., погасителната давност е започнала да тече не от 01.01.2015 г., а от 01.01.2016 2 г., респ. за публичните вземания, породени през 2015 г. тя е започнала да тече не от 01.01.2016 г., а от 01.01.2017 г. (чл. 171, ал. 1 ДОПК). Твърди, че тези публични задължения са покрити с изтекла погасителна давност преди предявяването им в производството по несъстоятелността (26.08.2021 г.).

Този касатор обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл.

280, ал. 1, т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - решението е очевидно неправилно, като поставя следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1.

„Как се удостоверява налагане на запор на движими вещи по реда на чл. 201 ДОПК? Действителен ли е наложеният запор в случаите, в които в протокола за извършване на опис е записано, че присъства управителят на дружеството длъжник, но в действителност подписаното лице не е управител на дружеството? Възможно ли е протокол за опис, в който са налице неотговарящи на действителността факти, да спре давността?“ и 2. Как следва да бъде изчисляван давностният срок съгласно чл. 171 ДОПК? Съдът длъжен ли е да съобрази вида на задължението и неговата дължимост при определяне на давностния срок по чл. 171 ДОПК?“ (касаторът твърди, че правният отговор на тези правни въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото).

Синдикът на „Специалремонт“ ЕООД е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за обосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за основателност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Ответникът по тази касационна жалба – НАП, е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в която развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Ответникът „Специалремонт“ ЕООД не е подал в законоустановения срок писмен отговор на тази касационна жалба.

Касаторът – синдикът на „Специалремонт“ ЕООД , поддържа всички 3 изложени от касатора „Корпоративна търговска банка“ АД (н) касационни основания, обуславящи неправилността на въззивното решение, като счита и за незаконосъобразен правния извод на апелативния съд, че всички публични вземания, за които са уважени предявените положителни установителни искове, следва да бъдат удовлетворени по поредността по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ. Твърди, че доколкото решението за откриване на производството по несъстоятелност е постановено на 26.07.2021 г., то вземанията в размер на сумата от 8810,36 лв. (местни данъци и такси за 2021 г.), които са възникнали след тази дата, са с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ, а законните лихви върху тях – по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ.

Този касатор обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл.

280, ал. 1, т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - решението е очевидно неправилно, като поставя следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1.

Как се налага запор на движими вещи и възбрана на недвижим имот по реда на ДОПК? Как се доказва налагането на тези обезпечителни мерки и от кой момент същите се считат за наложени?“ и 2. „Как се изчислява давностният срок по чл. 171 от ДОПК при различните видове публични задължения с оглед различните им падежи на основание ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗМДТ, КСО, ЗКПО?“ (касаторът твърди, че правният отговор на тези правни въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото).

Ответниците по тази касационна жалба – НАП, „Корпоративна търговска банка“ АД (н) и „Специалремонт“ ЕООД, не са подали в законоустановения срок писмен отговор.

Касаторът НАП поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като то е необосновано и е постановено в противоречие с материалния закон – макар и да е приел за установено, че с наложената възбрана се обезпечават изискуеми публични вземания към несъстоятелния длъжник, възникнали за периода от 2008 г. до м. 05.2014 г., в противоречие с тези фактически констатации въззивният съд е достигнал до извода, че възбраната обезпечава единствено вземанията, породени до м. 12.2012 г. Счита, че с Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 11.09.2014 г., издадено 4 от публичния изпълнител, давностният срок за публичните вземания, възникнали през периода от м. 01.2014 г. до м. 04.2014 г., е бил спрял, поради което той не е изтекъл до момента на предявяване на вземанията на НАП в производството по несъстоятелност. Навежда правен довод и за неправилност на правното съждение на апелативния съд, че, тъй като постановлението за налагане на обезпечителни мерки от 02.12.2015 г., с което е наложен запор върху притежаваните от длъжника акции за обезпечаване на публичните задължения, възникнали за периода от м. 07.2008 г. до м. 07.2015 г., не е било връчено на Централния депозитар, теченето на погасителната давност не е била спряна.

Този касатор обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - решението е очевидно неправилно.

Ответниците по тази касационната жалба – „Корпоративна търговска банка“ АД (н) и синдика на „Специалремонт“ ЕООД, са подали в законоустановения срок писмени отговори, в които развиват правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Ответникът „Специалремонт“ ЕООД не е подал в законоустановения срок писмен отговор на тази касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни (НАП и „Корпоративна търговска банка“ АД (н) - чрез пълномощници, с надлежно учредена по делото представителна власт, респ. от синдика на „Специалремонт“ ЕООД), срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изяснил, че погасителната давност е юридически факт, свързан с определен в закона период от време, след изтичането на който се поражда субективно 5 непритезателно право за длъжника да откаже изпълнение на паричното си задължение. Съгласно разпоредбата на чл. 171 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С разпоредбата на ал. 2 на този член законодателят е предвидил, че с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността.

Уредени са и изключения от тази абсолютна давност, а именно: в случаите, при които е налице отсрочване или разсрочване на задължението; вземането е предявено в производство по несъстоятелност; образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение; изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел II а от ДОПК.

Апелативният съд е счел, че с изменението на чл. 171, ал. 2, т. 2 ДОПК, в сила от 01.01.2021 г., е регламентирано спирането и прекъсването на абсолютната давност при предявяване на публичните вземания в производството по несъстоятелност, като разпоредбата не се прилага за вземания, които са били погасени по давност към момента на влизането в сила. Съгласно чл. 171 ДОПК, в двете му алинеи, давността започва да тече считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. За вземанията, станали изискуеми до 2010 г., давността започва да тече най-късно на 01.01.2011 г. и ще изтече на същата дата след десет години, т.е. на 01.01.2021 г., а към този момент вече е било в сила изменението на разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК, предписващо, че абсолютната давност не тече за предявени в производството по несъстоятелност публични вземания. Следователно, за всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 31.12.2009 г., абсолютната давност е изтекла, но такива не са били предявени в производството по несъстоятелност.