Решение № 6014 от 01.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6014 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20241100511816 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД срещу Решение 14147/18.07.2024г. по гр.д. 20241/2024г. на СРС, 156 с-в, в частта с която е уважен предявеният срещу жалбоподателя от Р. С.

М. частичен иск по чл. 432 от КЗ за сумата 2001,53 лева (при пълен общ размер от 3000,00 лева), вземане за имуществени вреди по автомобил собственост на ищеца, причинени от ПТП предизвикано от водач застрахован при ответника по ГО на автомобилистите.

Изложени са оплаквания за неправилност поради процесуални нарушения, необоснованост, противоречие със закона. Не били обсъдени в съвкупност всички доказателства по делото. Не била допусната повторна САТЕ, която да даде пазарна стойност на ремонта, но по цени на алтернативни доставчици. Вещото лице не отчело възрастта на автомобила от 24г. Счита, че с платената извънсъдебно сума напълно е покрил вредите. Не било доказано автомобила да е ремонтиран.

Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва. Прави се евентуално искане ако бъде допусната повторна експертиза да се постави допълнителен въпрос неправилно отказан от СРС и допускане на свидетел относно ляв фар на МПС-то, както и да се задължи ответника да представи преписката при него в цялост вкл.

1 цветен снимков материал.

Жалбата е редовна и следва да се насрочи ОСЗ за нейното разглеждане.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Между страните няма спор за настъпването на ПТП и неговия механизъм, вината на водача застрахован по Г.О. на автомобилистите при ответника. Няма спор и че има извънсъдебно плащане на сумата 603,79.

Пред въззивния съд е спорен само въпросът за размера на действителните вреди. Според настоящият състав на СГС решението е правилно. Искът (след неговото увеличаване по размер) е уважен от СРС стъпвайки на заключението на приетата по делото САТОЕ. Неоснователни са оплакванията изложени в жалбата, че дадената от стойност е само за оригинални нови части.

В експертизата изрично е посочено, че са взети предвид цени в 6 броя сервизи, вкл. и на официален сервиз. Следователно вещото лице е взело предвид цени от алтернативни източници. Възрастта и пробега на автомобила са неотносими към въпроса за стойността на ремонта, за да бъде възстановен в нормалното му състояниечл. 400, ал. 2 КЗ. Действителната стойност на увредено имущество/съответно стойността за възстановяване се определя по средни пазарни цени, а не по възможно най-ниската цена на отделни части (в конкретиката на случая който за увредено МПС).

Овехтяване на автомобила поради неговата експлоатация по предназначение не се взема предвид при изчисляване размера на обезщетението, тъй като е инкорпорирано в самата застрахователна стойност и по въпроса има трайна съдебна практика Решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о., ТК; Решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о., ТК Решение № 60135 от 15.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1821/2020 г., II т. о., ТК и много други).

Няма изискване в КЗ преди да се предяви претенцията по чл. 432 КЗ увреденото лице да е извършило ремонт на автомобила, поради което е неоснователно оплакването за липса на доказателства, че ищецът не е доказал отремонтиране на вещта си за сума по-голяма от определеното от ответника и платено извънсъдебно обезщетение.

Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

При този изход на делото само въззиваемия ищец има право на разноски за въззивна инстанция. Претендира адвокатски хонорар в размер на 306,78 евро (600,00 2 лева). Направено е възражение за прекомерност, което СГС намира за основателно.

Материалния интерес от делото е сравнително нисък. Производството пред въззивния съд е протекло в едно заседание без събиране на нови доказателства с единствен спорен въпрос за размер на вредите (обхващащ и този за овехтяването) По спорните въпроси има трайна практика на съдилищата.. Горното обуславя ниска правна и фактическа сложност. СГС намира, че справедлив размер на хонорара в случая е този от 400,00 лева или 204,52 евро.

Водим от гореизложеното Софийски градски съд, II-A въззивен състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 14147/18.07.2024г. по гр.д. 20241/2024г. на СРС, 156 с-в

ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД с ЕИК 121718407 да заплати на Р. С.

М. с ЕГН ********** сумата от 204,52 евро-заплатен адвокатски хонорар за въззивна инстанция.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3