Определение № 1591 от 29.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1591 гр. Пловдив, 29.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20235300501505 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. чл.410 и чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, чрез пълномощника му Г. С-К., срещу разпореждане, инкорпорирано в заповед №3084/12.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №5940/2023 г. на Районен съд Пловдив, I брачен състав, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение против А. А. А., ЕГН **********, в частта за сумата 237.30 лева договорно възнаграждение за периода от 05.02.2022 г. до 02.02.23 г.

Жалбоподателят твърди, че съдебният акт в атакуваната част е неправилен и незаконосъобразен. Не са налице предпоставките на чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 от ГПК, тъй като заповедният съд не разполага с правомощията на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, а и няма нарушение на добрите нрави, като излага подробни съображения в тази насока. Неправилно не е отчетена разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП.

Договорът за кредит отговаря на всички законови изисквания. Иска се отмяна на разпореждането в атакуваната част и издаване на заповед за изпълнение посочената сума.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени 1 в частната жалба, и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес – заявител в производството пред първата инстанция, срещу подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт. Внесена е и необходимата държавна такса.

В съответствие с чл. 413, ал.2 ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение в частта за сумата 237.30 лева договорно възнаграждение за периода от 05.02.2022 г. до 02.02.23 г.; 225.80 лв. – неплатено възнаграждение за услуга Фаст, 453.33 лв. неплатено възнаграждение за услуга Флекси, както и 30 лв. такса за извънсъдебно събиране, като е приел, че посочените суми произтичат от неравноправни клаузи, заобикалят правилата на ЗПК и ЗЗП. При отпуснат кредит от 800 лв. се предвиждат плащания за такси и „услуги“ от още над 720 лв.

Разпореждането в атакуваната част е правилно и законосъобразно.

Производството пред първата инстанция е образувано по заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника А. А. за няколко суми в общ размер на 1927.10 лв., а именно неплатена главница в размер на 767.09 лв., неплатено договорно възнаграждение в размер на 237 лв., дължимо за периода от 05.02.22 г. до 02.02.23 г.; 225.80 лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; 453.33 лв. неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, както и 30 лв. такса за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 20.02.2022 г.

Видно от приложения договор за потребителски кредит, изрично е уговорено (чл.15), че клиентът може да избере да не закупи допълнителна услуга, или да закупи една или повече допълнителни услуги към договора за потребителски кредит. Същността на услугите и тяхната стойност е изрично посочена в договора.

2

Безспорно е в случая, че между страните е сключен договор за кредит, като сумата от 800 лв. е предоставена на А.. Договорът по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК, в релевантната за периода редакция.

Макар и формално да са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7 и т.10 от ЗПК за посочване на ГПР, който да не надхвърля 50% /петкратния размер на законната лихва/ и на общата дължима сума, е налице нарушение на посочените текстове. Договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 към ЗПК начин.

Настоящата инстанция се солидаризира с извода на първостепенния съд, че е налице вероятност клаузата за закупуване на пакет от услуги – Фаст и Флекси - да е неравноправна по смисъла на 143, т.5 от ЗЗП.

Двете са на стойност, представляваща 90% от стойността на отпуснатия кредит, заплащат се заедно с него, стойността е включена в размера на погасителната вноска. При предоставена сума по кредита от 800 лв. и посочена общо дължима – 1804.19 лв., посочения ГПР от 48.57% е отбелязан само формално.

Според чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Необходимо е по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Според § 1, т.1 от ЗПК, " общ разход по кредита за потребителя " са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Макар и да се твърди, че за тези услуги (фаст и флекси) е предоставена възможност за избор, на практика те са включени в договора, а не са в отделен анекс. Сумите са пряко свързани с отпускането на кредита. Не е ясно обаче какво обуславя този висок размер на услугите, които са в размер на 90% от отпуснатия 3 кредит. Това води до вероятна основателност на извода, че се касае за неравноправни клаузи. Следва в състезателен процес да се провери дали тази сума се явява необосновано висока, тъй като не се отчитат вредите, които кредитодателят би претърпял. В този смисъл вижданията на настоящия състав са съвършено различни от тези на жалбоподателя, че не следва да се прави преценка на основния предмет на договора. Налице е не само възможност, а и задължение за съда да разгледа предмета на договора, с оглед преценката налице ли са предпоставките на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, което е и направено.

Не следва да се обсъждат доводите, свързани с добрите нрави, тъй като състава на първостепенния съд не е мотивирал отказа си с разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК.

По тези съображения и в съответствие със задълженията, вменени в нормата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК настоящият състав счита, че правилно първостепенният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за посочената сума. Съдебният акт е правилен и законосъобразен в атакуваната част, като следва да се потвърди.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед

№3084/12.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №5940/2023 г. на Районен съд Пловдив, I брачен състав, с което се отхвърля заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище град София, за издаване на заповед за изпълнение против А. А. А., ЕГН **********, в частта за сумата 237.30 лева договорно възнаграждение за периода от 05.02.2022 г. до 02.02.23 г.

В останалата част разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5